Председателят на опозиционната СДСМ в Северна Македония Венко Филипче представи на пресконференция днес работна версия на резолюция на парламента на страната по отношение на европейската й интеграция. Документът, който се очакваше в последните седмици, представлява т.нар. „червени линии” за страната по пътя й към ЕС и определя „общите държавни и национални позиции за продължаване на процеса на присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз”.

В документа се посочва, че страната трябва да има проактивен подход към продължаване на преговорите с ЕС, а по-нататъшното чакане не подобрява позициите на държавата, поради което е необходим спешен ангажимент на ниво ЕС за „по-нататъшни стъпки в процеса и на ниво координация за изпълнение на задълженията по преговорната рамка”.

В документа е посочено, че „по време на преговорите за присъединяване до тяхното приключване със сключването на договора за присъединяване, Република Северна Македония няма да приеме да обсъжда  решение за македонския език различно от това, посочено в преговорната рамка”, а билатерални въпроси, „свързани с двустранни договори за добросъседски отношения, които не са пряко свързани с правото на ЕС и критериите от Копенхаген, не могат да бъдат определящи фактори, от които ще зависи отварянето и затварянето на глави и клъстери по време на преговорите за присъединяване към ЕС”. 

„Република Северна Македония е готова да изпълни задълженията си по преговорната рамка с ЕС, включително конституционните промени, с ясната решимост, че това е последната пречка, без да приема нови искания или въпроси от двустранен характер или свързани с идентичността. Всички двустранни въпроси с България ще бъдат решени в двустранни разговори и с инструменти, установени между двете страни, на равноправна основа, без да се създават нови блокади в преговорния процес”, се казва в проектодокумента.

В него са посочени и конкретни срокове, които касаят промените в конституцията на страната, като от 15 ноември до 25 ноември 2025 г. правителството трябва да разгледа внесените промени „за включване на българската и другите етнически общности в конституцията, внесени през 2023 г.”, като бъде прието становище дали да се запази същият текст или да се изготви и предложи нов текст за промените в конституцията на Северна Македония. Евентуалният нов текст да бъде предложен, приет от правителството и внесен в парламента до 1 декември 2025 г., парламентът в Скопие да започне процедурата по конституционните промени и да стигне до първия етап на гласуване не по-късно от 15 декември 2025 г., а цялостно да я завърши до 10 февруари 2026 г., предвижда проекторезолюцията на СДСМ.

Според проектодокумента в деня на окончателното гласуване в парламента правителството на Северна Македония трябва да изпрати писмо до държавите членки на ЕС и до Европейската комисия и да представят необходимите документи за начало на преговорите, като призове ЕК да организира междуправителствена конференция, на която да бъдат взети необходимите решения за деблокиране на преговорите за отваряне на първия клъстер не по-късно от 15 февруари 2026 г.

Филипче обяви, че документът ще бъде представен на политическите партии, като очаква той да бъде разгледан и след местните избори да бъде оформен като окончателна обща позиция на страната.

Документът е придружен от проектозакон за ролята на парламента в процеса на преговорите за европейска интеграция. „Очаквам всички (предложения) да бъдат конструктивни и да не се злоупотребява с тях за политически цели в предизборната кампания“, подчерта Филипче, според когото най-лошото е страната да стои на едно място и да не се предприемат конкретни стъпки.

В периода преди да бъда представена проекторезолюцията на СДСМ, премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски посочи, че я очаква с нетърпение, след което ще изложи своята позиция.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

Турция е увеличила дела на възобновяемата енергия в общата си инсталирана мощност до над 60 процента, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган в изказването си на специално събитие на високо равнище за действията по климата, част от седмицата на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН, съобщи Дирекцията по комуникациите на Президентството на Република Турция.

„Като увеличаваме енергийната ефективност и дела на възобновяемата енергия, насърчаваме и нисковъглеродните технологии в промишлеността. Към тази година сме увеличили дела на възобновяемата енергия в общата ни инсталирана мощност до над 60 на сто“, е заявил Ердоган в речта си.

Президентът е откроил и целите, които страната му си поставя през следващото десетилетие.

„С политиките, които ще приложим в икономиката, целим да постигнем намаление на емисиите с 466 милиона тона до 2035 г. и да понижим общите си емисии до 643 милиона тона“, заяви той.

Турският президент подробно описа текущите инициативи на Турция, включително плановете за създаване на система за търговия с емисии, прилагане на стратегия за зелено финансиране и създаване на национална зелена класификация, предаде Анадолската агенция.

По думите на Ердоган климатичната политика на страната се основава на седем стълба: енергетика, промишленост, сгради, транспорт, отпадъци, селско стопанство и горско стопанство.

Той изрази надежда, че Турция ще бъде домакин на срещата на върха Конференцията на ООН по изменението на климата COP31 през 2026 г.

Източник: БТА