/НС/

Източник: БТА

Естония разширява загражденията по границата си с Русия и строи противотанкови ровове и бункери в подготовка за евентуален конфликт с Москва, съобщи Асошиейтед прес.

Но тези защитни съоръжения няма да предпазят Естония и нейните съюзници от НАТО от заплахата, която представляват руските дронове и електронната война, отбелязва агенцията.

От Балтийските страни до Черно море държавите, граничещи с Русия, Беларус и Украйна, са изправени пред последиците от войната на Москва в Украйна.

Навлизането на най-малко 21 руски дрона във въздушното пространство на Полша този месец насочи вниманието към пропуските в противовъздушната отбрана на НАТО, тъй като се наложи да бъдат изпратени бойни изтребители, струващи милиони долари, за да се даде отговор на навлизането на дроновете, които са на стойност няколко хиляди долара и в крайна сметка се разбиха в полската провинция. Русия отрече, че е взела на прицел Полша, но полските власти изразиха предположение, че това е било умишлено, отбелязва АП.

НАТО предупреди Русия във вторник, че ще се защити от всякакви по-нататъшни нарушения на въздушното си пространство, след като Естония заяви, че руски изтребители са го нарушили миналата седмица. Но въпреки че НАТО знае как да идентифицира заплахите от самолети и ракети, справянето с дроновете е по-голямо предизвикателство, смятат представители на страни членки на алианса. 

В Полша „повечето дронове не бяха засечени“, каза естонският министър на отбраната Хано Певкур. „Това е реална празнина, която трябва да запълним“, добави Певкур.

Военни и служители в областта на отбраната от балтийските държави Естония, Латвия и Литва – страни членки на НАТО и ЕС, граничещи с Русия – споделиха пред АП, че защитата срещу дроновете изисква решаването на сложен набор от технологични, финансови и бюрократични проблеми.

Европа се нуждае от по-евтина технология, която да закупи, и от ускоряване на бавните цикли на производство и доставка, смятат те. Но дори и тогава, технологията на дроновете се развива толкова бързо, че всичко, което се закупи сега, може да бъде остаряло само след няколко месеца.

Русия всяка нощ изстрелва дронове срещу Украйна, защото всеки дрон е „лотарийен билет, който винаги печели“, каза Кусти Салм, бивш висш служител в Министерството на отбраната на Естония.

Това е така, защото дронът или удря нещо, или – ако Украйна го свали с ракета – изтощава въздушната отбрана и финансите на Киев, тъй като ракетите са по-скъпи от дроновете, добави Салм, който сега ръководи компанията „Франкенбург Текнолоджис“ (Frankenburg Technologies), разработваща евтини ракети за борба срещу дронове.

Когато руските дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша, страни членки на НАТО вдигнаха във въздуха изтребители и военни хеликоптери, и поставиха системите си за противовъздушна отбрана в състояние на бойна готовност. Но нито една от тези опции не беше специално проектирана за водене на война срещу дронове, отбелязва АП.

Въпреки че Русия и Украйна изстрелват все повече и повече дронове една срещу друга, инвестициите в изграждане на системи за противодействие срещу дронове са по-малко, каза Салм. Той предположи, че това се дължи отчасти на факта, че е по-лесно да се накара дрон да лети, отколкото да се разработи нещо, което да го открива или да го прехваща.

Бавните, нисколетящи дронове, изработени от дърво, фибростъкло, пластмаса или полистирол могат да не бъдат засечени от радарните системи, които търсят бързо движещи се ракети, изработени от метал, или може да наподобяват на птици или малки самолети. Вражеските агенти могат също да заобиколят отбранителните системи, като изстрелват дронове от вътрешността на дадена страна, както направи Украйна с разрушителни последици, когато атакува руски летища тази година.

Естонската армия и граничната служба са загубили също и дронове, използвани за наблюдение и за спиране на незаконното преминаване на границата, поради руски електронни смущения, на които се приписва евентуално и прекъсване на полети.

Други дронове са се разбили в Литва, Латвия, Естония и Румъния, както и в Молдова, а има и множество случаи, когато са били наблюдавани неидентифицирани дронове над военни съоръжения и летища в Европа, включително в Германия, Великобритания, Норвегия и Дания, където въздушният трафик бе спрян за няколко часа на летището в Копенхаген в понеделник.

Датските власти все още разследват кой стои зад действията на дрона, който временно затвори летището в Копенхаген за няколко часа в понеделник вечерта, на фона на предположения в местните медии за възможна руска намеса, отбелязва ДПА.

Няколко експерти заявиха пред датските медии, че дроновете може да са били управлявани от кораб, вероятно част от „сенчестия флот“ на Русия, която използва пролива Йоресунд между Дания и Швеция, за да се придвижва между Северно и Балтийско море.

Датският в. „Берлингске“ (Berlingske) съобщи, че 140-метров руски товарен кораб, пътуващ за Санкт Петербург, е извършвал бавни и хаотични маневри в открито море, преди да влезе в пролива Йоресунд. Датската телевизия „ТВ 2“ също е проследила този зигзагообразен курс.

Два други подозрителни кораба – единият пряко свързан с Русия, а другият с руски екипаж – също са под наблюдение, съобщиха датските медии, позовавайки се на разследващите.

Забелязването на дроновете наложи затварянето на летището в Копенхаген за повече от четири часа, което доведе до отмяна или забавяне на около 100 полета и затрудни десетки хиляди пътници. Оттогава операциите се нормализираха.

Датската полиция заяви, че зад инцидента стои „способен играч“. Премиерката на Дания Мете Фредериксен го нарече „най-сериозният досега атентат срещу датската критична инфраструктура“ и не изключи предполагаемо руско участие. Кремъл отхвърли обвиненията, отбелязва ДПА.

Броят на инцидентите показва, че Европа трябва да реши проблема си с дроновете „веднага“, каза полковник Марис Тутинс, ръководител на отдела за информационен анализ и операции в щаба на обединените въоръжени сили на Латвия.

Сред европейските лидери нараства подкрепата за създаването на някаква форма на „стена срещу дронове“ по източната граница на ЕС, въпреки че през март 27-те страни членки на блока отказаха да финансират съвместното предложение на Естония и Литва за изграждането на такава стена, отбелязва АП.

ЕС трябва да даде приоритет на финансирането на проекта, смята естонският министър на отбраната Хано Певкур. Но въпреки че подкрепата за тази идея нараства, създаването на европейска система за защита от дронове няма да бъде лесно.

„Дроновете не са комари“, каза естонският министър на отбраната, като намекна, че е малко вероятно те да бъдат унищожени от една бъдеща „електронна стена“ по границите на НАТО.

Има много видове дронове, включително такива, извършващи разузнаване и наблюдение и летящи на голяма височина, които се използват за атаки или дори остават прикрепени към тънък оптичен кабел по време на полет, а това ги прави невъзможни за блокиране. Русия също използва дронове примамки в Украйна, които не носят полезен товар и са предназначени да изтощят въздушната отбрана. 

Изправена пред постоянни нощни атаки, Украйна бързо развива собствена технология, включително дронове с голям обсег и по-малки дронове, които да бъдат използвани на фронтовата линия.

Украйна скоро ще обсъди правните подробности по споразумение за съвместно производство на оръжие със САЩ, съобщи в сряда посланикът на Киев във Вашингтон, което е част от критично важните усилия за подпомагане на украинската отбранителна промишленост, предаде Ройтерс.

Официалните представители на Украйна се надяват да увеличат производството на оръжие в страната с помощта на Запада, а украинската армия продължава да отблъсква по-големите и по-добре въоръжени руски сили вече четвърта поредна година на война.

Олга Стефанишина, която сега е новият посланик на Украйна във Вашингтон, заяви, че украинска делегация ще посети САЩ на 30 септември, след като е получила „положителен сигнал“ от Доналд Тръмп. Американският президент се срещна във вторник с украинския лидер Володимир Зеленски в централата на ООН в Ню Йорк, предаде Укринформ.

„Реакцията на американския президент беше много оживена. Той прекара няколко минути във възхищение от украинските иновации (и) възможности“, заяви Стефанишина пред украинската телевизия.

Двамата лидери обсъдиха преди това контурите на съвместно споразумение за производство на дронове, което според Зеленски е получило политическа подкрепа от Тръмп, отбелязва Ройтерс.

Докато големите военно-промишлени компании играят ключова роля в отбраната на Европа, Латвия и някои други страни членки на НАТО се обърнаха към по-малки компании, като „Франкенбург“ на бившия висш служител в Министерството на отбраната на Естония Кусти Салм, например, за да закупят малките си ракети за борба срещу дронове веднага щом те влязат в производство, посочва АП.

Източник: БТА

Съд в Париж призна днес бившия френски президент Никола Саркози за виновен по обвинения в престъпен заговор по дело за предполагаемото незаконно финансиране  на кандидат-президентската му кампания през 2007 г. с пари от тогавашния либийски лидер Муамар Кадафи, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Саркози обаче бе оправдан по всички останали обвинения, включително за приемане на подкуп, незаконно финансиране на предизборна кампания и укриване и присвояване на държавни средства.

Съдът все още изготвя подробностите по решението си. Очаква се присъдата на 70-годишния Саркози да бъде произнесена по-късно днес. Бившият френски президент ще може да я обжалва, което ще отложи изпълнението на наказанието до приключването на апелативното производство. 

Саркози винаги е отричал обвиненията, че през 2005 г., когато е бил министър на вътрешните работи на Франция, е сключил сделка с Кадафи, за да получи финансиране за предизборната си кампания в замяна на подкрепа за тогава изолираното либийско правителство на международната сцена. 

Бившият френски президент, придружен от съпругата си – певицата и модел Карла Бруни-Саркози, присъства в съдебната зала, която беше пълна с журналисти. Саркози седеше на първия ред на местата за подсъдимите. Тримата му синове също бяха в залата. 

Въпреки множеството юридически скандали и лишаването му през юни от най-високото френско отличие – Ордена на Почетния легион, Саркози остава влиятелна фигура не само на френската политическа сцена, но и в развлекателните среди благодарение на брака си с Карла Бруни-Саркози. Бившият президент стана вторият френски държавен глава, лишен от това отличие след маршал Петен, лишен от своя орден на Почетния легион, след като през август 1945 г. е осъден за държавна измяна и сговор с врага. 

Обвиненията срещу Саркози датират от 2011 г., когато либийска новинарска агенция, както и самият Кадафи, заявиха, че либийската държава е осигурила тайно милиони евро за кампанията на Саркози през 2007 г. 

През 2012 г. френското разследващо издание „Медиапар“ публикува документ, за който твърдеше, че представлява меморандум на либийското разузнаване, в който се споменава споразумение за финансиране в размер на 50 милиона евро. Тогава Саркози обяви документа за фалшив и заведе дело за клевета. Френските магистрати по-късно заявиха, че меморандумът изглежда автентичен, въпреки че по време на настоящия тримесечен процес в Париж не бяха представени убедителни доказателства за извършена трансакция. 

Разследващите проучиха и поредица от пътувания до Либия, направени от близки до Саркози хора, когато той е бил вътрешен министър между 2005 г. и 2007 г., включитело и от шефа на канцеларията му. 

През 2016 г. френско-ливанският бизнесмен Зияд Такиедин заяви пред „Медиапар“, че е доставял куфари, пълни с пари в брой, от Триполи до френското Министерство на вътрешните работи, когато ведомството е било под ръководството на Саркози. По-късно той оттегли изявлението си. 

Това оттегляне сега е предмет на отделно разследване за възможно манипулиране на свидетели. И Саркози, и съпругата му са с предварително повдигнати обвинения за участие в предполагаеми опити за оказване на натиск върху Такиедин. Делото все още не е стигнало до съда. 

Седемдесет и пет годишният Такиедин, който бе един от съподсъдимите по делото срещу Саркози, е починал във вторник в Бейрут, съобщи адвокатката му. През 2020 г. той избяга в Ливан и не се е явявал на съдебния процес. 

Срещу Саркози бяха повдигнати обвинения в престъпен заговор, пасивна корупция, назаконно финансиране на предизборна кампания и укриване и присвояване на публични средства. Прокуратурата твърди, че Саркози съзнателно се е възползвал от това, което те описаха като „корупционен пакт“ с правителството на Кадафи. 

Дългогодишният либийски лидер бе свален от власт и убит от бунтовници по време на Гражданската война в Либия през 2011 г., с което приключи четиредесетгодишното му управление на северноафриканската страна. 

Съдебният процес срещу Саркози хвърли светлина върху задкулисните преговори на Франция с Либия през 2000-те години, когато Кадафи се опитваше да възстанови дипломатическите отношения със Запада. Преди това Либия беше смятана за държава парий. 

Саркози отхвърли обвиненията като политически мотивирани и основани на фалшиви доказателства. По време на процеса той осъди „заговор“, който по думите му е бил организиран от „лъжци и мошеници“, включително „клана на Кадафи. Бившият френски президент предположи, че обвиненията за финансиране на предизборната кампания са отмъщение за призива му – като президент на Франция – за свалянето на Кадафи от власт. Саркози бе един от първите западни лидери, които настояха за военна намеса в Либия през 2011 г., когато продемократичните протести, известни като Арабската пролет, обхванаха арабския свят. 

По-рано Саркози бе признат за виновен по обвинение в корупция и търговия с влияние след опит да подкупи магистрат през 2014 г. в замяна на информация за съдебно дело, в което бе замесен. Съдът го осъди окончателно през декември на три години затвор, от които една при носене на електронна гривна. Саркози поиска условно освобождаване преди изтичане на половината от наказанието му, което доведе до сваляне на електронната му гривна през май, след като прекара малко повече от три месеца с нея. 

В друго дело Саркози беше осъден миналата година за незаконно финансиране на кампанията си за преизбиране през 2012 г., която се оказа неуспешна. Той бе обвинен, че е похарчил почти двойно повече от максимално допустимата сума и бе осъден на една година затвор, от която шест месеца условно. Саркози отрече обвиненията. Той обжалва присъдата пред Касационния съд (най-висшата инстанция във френската съдебна система) и обжалването му е в процес на разглеждане. 

Източник: БТА