153 млрд. евро ще бъдат разпределени наведнъж по програмата SAFE. 19 държави са дали заявка за заем. Има 10-годишен грантов период и максимална продължителност от 45 години.

Това заяви ръководителят на работната група за SEDE Европейската комисия (ЕК) и зам.-директор на дирекцията по отбрана Хералд Ройтерс пред подкомисията на Европейския парламент по сигурност и отбрана (SEDE) днес.

Програмата SAFE – съкратено от Strategic Autonomous Financing for defence, предоставя заеми на държавите членки на ЕС и е един от най-важните инструменти за сигурността в Европа. Вече 19 държави членки са поискали достъп до SAFE, като индикативните средства варират от 46 млн. евро за Дания до 44 млрд. евро за Полша.

Всички инвестиционни планове по програмата трябва да са изготвени до средата на октомври. Европейският парламент (ЕП) следи за прилагането на инструмента SAFE. 

Програмата е първият стълб на плана ReArm Europe за готовност до 2030 г. на ЕК, в който се предлага да се мобилизират над 800 млрд. евро под формата на разходи за отбрана.

SAFE бе открита на 19 март и още през май започват първите заявки за участие от държавите членки. Според ЕК това е доказателство за желанието на страните да нравят отбранителни инвестиции. 

Освен заемите съществуват и програми за грантове, които са на разположение на държавите членки.

Днес пред евродепутатите в Страсбург Хералд Ройтерс от ЕК обясни, че по програмата SAFE за следващата година може да се сключват национални договори, но впоследствие те трябват да станат общности .

Има възможност държавите членки да обявяват на национално ниво обществена поръчка, но след това обхватът ѝ трябва да бъде разширен, подчертават от ЕК.

ЕК провежда редовни срещи с държавите членки, така че да гарантира спазване на условията на програмата. 

През февруари и март ще бъдат изплатени предварителни суми в размер на 15%. До 2030 г. ще се изплащат сумите в рамките на договорите, които ще са основани върху документи за изразходвани средства. 

Осем държави членки не получават средства по собствено желание. Швеция, Германия, Люксембург и Нидерландия изявиха желание да участват в програмата SAFE, без да взимат заем.

ЕК е имала работна среща с Украйна на 3 юли и ще участва във всички фази на проекта. Украйна е допустим участник в SAFE, но не може да взема заем – може обаче да участва в обществените поръчки (б.а. т.нар. „датски модел“). Възможно е и да получава средства в рамките на проекти, които се осъществяват на територията на ЕС, обобщи Хералд Ройтерс. 

Какво точно ще се финансира през програмата?

Допустимите дейности, финансирани чрез инструмента SAFE ще бъдат разделени на две категории отбранителни продукти:

1) боеприпаси и ракети; артилерийски системи, включително способности за прецизен дълбочинен удар; способности за наземни бойни действия и техните спомагателни системи, включително оборудване за войници и пехотни оръжия; защита на критична инфраструктура; кибернетична среда; военна мобилност, включително мерки за противодействие на мобилността;

2) системи за противовъздушна и противоракетна отбрана; морски повърхностни и подводни способности; безпилотни летателни апарати и системи против безпилотни летателни апарати; стратегически спомагателни способности, като например, но не само, стратегически въздушен транспорт, зареждане във въздуха и системи C4ISTAR, както и космически активи и услуги; защита на космическите активи; изкуствен интелект и електронна война.

Източник: Offnews.bg

153 млрд. евро ще бъдат разпределени наведнъж по програмата SAFE. 19 държави са дали заявка за заем. Има 10-годишен грантов период и максимална продължителност от 45 години.

Това заяви ръководителят на работната група за SEDE Европейската комисия (ЕК) и зам.-директор на дирекцията по отбрана Хералд Ройтерс пред подкомисията на Европейския парламент по сигурност и отбрана (SEDE) днес.

Програмата SAFE – съкратено от Strategic Autonomous Financing for defence, предоставя заеми на държавите членки на ЕС и е един от най-важните инструменти за сигурността в Европа. Вече 19 държави членки са поискали достъп до SAFE, като индикативните средства варират от 46 млн. евро за Дания до 44 млрд. евро за Полша.

Всички инвестиционни планове по програмата трябва да са изготвени до средата на октомври. Европейският парламент (ЕП) следи за прилагането на инструмента SAFE. 

Програмата е първият стълб на плана ReArm Europe за готовност до 2030 г. на ЕК, в който се предлага да се мобилизират над 800 млрд. евро под формата на разходи за отбрана.

SAFE бе открита на 19 март и още през май започват първите заявки за участие от държавите членки. Според ЕК това е доказателство за желанието на страните да нравят отбранителни инвестиции. 

Освен заемите съществуват и програми за грантове, които са на разположение на държавите членки.

Днес пред евродепутатите в Страсбург Хералд Ройтерс от ЕК обясни, че по програмата SAFE за следващата година може да се сключват национални договори, но впоследствие те трябват да станат общности .

Има възможност държавите членки да обявяват на национално ниво обществена поръчка, но след това обхватът ѝ трябва да бъде разширен, подчертават от ЕК.

ЕК провежда редовни срещи с държавите членки, така че да гарантира спазване на условията на програмата. 

През февруари и март ще бъдат изплатени предварителни суми в размер на 15%. До 2030 г. ще се изплащат сумите в рамките на договорите, които ще са основани върху документи за изразходвани средства. 

Осем държави членки не получават средства по собствено желание. Швеция, Германия, Люксембург и Нидерландия изявиха желание да участват в програмата SAFE, без да взимат заем.

ЕК е имала работна среща с Украйна на 3 юли и ще участва във всички фази на проекта. Украйна е допустим участник в SAFE, но не може да взема заем – може обаче да участва в обществените поръчки (б.а. т.нар. „датски модел“). Възможно е и да получава средства в рамките на проекти, които се осъществяват на територията на ЕС, обобщи Хералд Ройтерс. 

Какво точно ще се финансира през програмата?

Допустимите дейности, финансирани чрез инструмента SAFE ще бъдат разделени на две категории отбранителни продукти:

1) боеприпаси и ракети; артилерийски системи, включително способности за прецизен дълбочинен удар; способности за наземни бойни действия и техните спомагателни системи, включително оборудване за войници и пехотни оръжия; защита на критична инфраструктура; кибернетична среда; военна мобилност, включително мерки за противодействие на мобилността;

2) системи за противовъздушна и противоракетна отбрана; морски повърхностни и подводни способности; безпилотни летателни апарати и системи против безпилотни летателни апарати; стратегически спомагателни способности, като например, но не само, стратегически въздушен транспорт, зареждане във въздуха и системи C4ISTAR, както и космически активи и услуги; защита на космическите активи; изкуствен интелект и електронна война.

Източник: Offnews.bg

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ отново се разминаха в позициите си – този път относно събирането на подписи от „Възраждане“ за свалянето на Наталия Киселова от поста председател на Народното събрание. 

Петър Петров от „Възраждане“ обяви, че започват консултации с партиите извън управляващото мнозинство с искане за сваляне на Киселова.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев посочи, че биха подкрепили „Възраждане“ в събирането на подписи за нейната оставка.

„Ние свалихме доверието си от Наталия Киселова още когато тя се присъедини към „ДПС-Ново начало“, въпреки че беше подписала за кордон. Така че от гледна точка на ПП, ние бихме подкрепили всички усилия за искането на нейната оставка“, заяви Василев.

Коалиционните им партньори от „Демократична България“ обаче заявиха, че не биха подкрепили „Възраждане“.

„Нищо няма да подкрепим на „Възраждане“, категоричен бе съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев.

Коалиционните партньори обаче са на едно мнение за невъзможността да се събере кворум и парламентът да работи. 

Два дни поред 51-ото Народно събрание не успява да събере кворум, тъй като опозицията отказва да се регистрира.

По думите на Асен Василев за втори пореден ден управляващите не могат да си осигурят кворум в НС и това започва много да прилича на правителството „Орешарски“.

„Там (правителството Орешарски) се криеха по задните входове, тук заграждат, защото ги е страх. Не могат да си осигурят кворум и си търсят „златен пръст“. „Златен пръст“ на това правителство няма да бъдем“, каза Асен Василев в кулоарите на парламента. 

Бившият финансов министър отбеляза, че това правителство е изключително вредно и „трябва да си тръгне максимално скоро“.

Мирчев отбеляза, че управляващите не могат да си осигурят кворум и отказват да гласуват предложения на ПП-ДБ, защото „обикалят света с туристически куфарчета“.

„Едните са в Япония, другите са в САЩ, третите в Африка… Има хора навсякъде. Ние сме най-парламентарно представената вселенска институция и затова няма кворум“, каза Мирчев.

На въпрос дали ПП ще са тези, заради които ще бъде осуетено второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост след писмото от „Обнови Европа“, Асен Василев отговори, че от една година предупреждават, че има проблеми с изпълнението на мерките по плана, а от Европа ясно казват: „Това, което предлагате за антикорупционната комисия, не е политически независимо. Това, което правите, е да имате политически затворници“.

„Тези, които осуетяват парите за българските граждани, са Борисов и Пеевски – за това, че държат Благо Коцев като политически затворник и че втора година не позволяват да се избере политически независима антикорупционна комисия. В България с медиите на „голямото Д“ може и да успеят да замажат очите, но очевидно в Брюксел не могат“, добави Василев.

Евродепутатите либерали поискаха Европейската комисия да спре плащанията към България заради ареста на варненския кмет Благомир Коцев, който принадлежи към тяхната партия, съобщи „Политико“.

Председателката на либералната група „Обнови Европа“ в Европейския парламент Валери Айе изпрати писмо до Европейската комисия, в което заявява, че българските власти използват независимата антикорупционна комисия за политически цели. По думите ѝ Комисията за противодействие на корупцията (КПК) е превърната в инструмент за натиск върху опозиционни фигури.

Междувременно Атанас Славов обърна внимание на вчерашното решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) да определи Борислав Сарафов за нов 6-месечен период за и.ф. главен прокурор.

Според него обаче взетото решение е в пряк разрез със Закона за съдебната власт.

„Вчера бяхме свидетели на една безпрецедентна ситуация във Висшия съдебен съвет, където в пряко нарушение на Закона за съдебната власт и.ф. главен прокурор беше определен за нов шестмесечен период, в нарушение на закона, при нелегитимни действия на ВСС. Прокурорската колегия се е превърнала в шпицкоманда, която изпълнява политически поръчки“, коментира народният представител от ПП-ДБ.

В тази връзка той апелира министърът на правосъдието да свика заседание на Пленума на ВСС, за да обсъди ситуацията.

„Освен това, трябва да се приемат промените в Закона за съдебната власт, които внесохме преди две седмици и които предвиждат деполитизиран избор на ВСС“, призова още бившият правосъден министър.

Източник: Offnews.bg