Сръбският президент Александър Вучич заяви тази вечер, че за него е чест да говори на 80-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) от името на Сърбия и отправи предложение в Белград да се решават всички световни конфликти, предаде сръбската обществена телевизия РТС. 

„Държави като нашата, които принадлежат към Глобалния юг, често се третират като шахматни фигури и е време да покажем, че можем да бъдем новатори. Може да не сме най-кресливите, но често имаме най-ясната визия, защото виждаме едновременно на изток и на запад. Искам да предложа Белград като място за диалог за всички световни конфликти. Светът е изправен пред най-голямото насилие от края на Втората световна война, а разпространението на дезинформация подхрани недоверието между държавите“, каза Вучич в началото на обръщението си.

В обръщението си сръбският президент заяви, че Косово е неразделна част от Сърбия и че срещу Сърбия и босненската Република Сръбска се води „фалшива кампания“.

„За нас, сърбите, това не е просто парче земя, а люлка на нашата духовност и нашето съществуване на тази земя“, каза Вучич, заявявайки, че Косово е „основният стълб на идентичността, културата и духовното наследство на Сърбия“.

Той заяви, че сърбите в Косово живеят в „драматични условия“.

„Отказват им се основни човешки права – правото на живот, правото на движение, образование и медицински грижи. Отказва им се достъп до работното им място и собствеността им“, каза Вучич.

Той призова международната общност да „предприеме конкретни и решителни стъпки“ за спиране на насилието в Косово и заяви, че „Сърбия вярва в диалога под егидата на Европейския съюз“.

Косово обяви независимост през 2008 г., която Сърбия не признава. Повече от 100 държави признават независимостта на бившата сръбска автономна област, а от 27-те членки на Европейския съюз, към чието членство се стремят както Сърбия, така и Косово, Косово е признато от 22 държави членки.

Сърбия и Косово водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на ЕС от 2011 г., но диалогът на ниво главни преговарящи приключи в средата на септември без напредък.

Вучич подчерта, че стабилността на региона е „от първостепенно значение за Сърбия“ и че Сърбия, като гарант на Дейтънското споразумение, подписано преди тридесет години, „винаги ще работи за пълното му прилагане и зачитане на правата на трите съставни народа в Босна и Херцеговина“.

„Едностранните действия и злоупотребата с власт в противоречие със споразумението не допринасят за мира и водят до ново напрежение“, каза Вучич.

Той добави, че Сърбия ще „използва всички дипломатически средства“, за да предотврати едностранни действия в Босна и Херцеговина. Той също така заяви, че „вече тридесет години“ в Организацията на обединените нации и другаде „се води фалшива кампания срещу Сърбия и Република Сръбска.

„Безброй пъти по целия свят можеше да се чуе, както биха казали „от добре осведомени източници“, че е въпрос на дни Сърбия да нападне някого в региона и че Република Сръбска и нейното ръководство ще нарушат териториалната цялост на Босна и Херцеговина“, каза Вучич и добави, че „това е било лъжа през цялото това време“.

Правителството в Белград подкрепя Милорад Додик, бившия президент на РС, който беше лишен от мандата си от Централната избирателна комисия (ЦИК) на Босна и Херцеговина след окончателна присъда на Съда на Босна и Херцеговина поради неспазването от негова страна на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина.

В речта си тази вечер в ООН Вучич посочи, че Сърбия е изправена пред улични протести през последните месеци и изрази надежда, че всички трудности ще бъдат преодолени.

„Въпреки насилието, ние се опитахме да намерим решение. Част от вината е моя и на тези от нас, които ръководят страната. Исках да чуя и разбера посланието на хората на улицата и затова предлагам диалог тук, защото диалогът няма алтернатива. Предлагам диалог и безусловна дискусия по всички важни теми за нашето общество и съм абсолютно сигурен, че ще преодолеем всички трудности от последните месеци“, подчерта президентът на Сърбия.

„Намираме се в момент, в който Изтокът и Западът трябва да си сътрудничат по директни проекти, Сърбия е решена да подчертае значението и зачитането на основните принципи и правила на Устава на Организацията на обединените нации“, каза Вучич.

Източник: БТА

Хърватските издатели и журналисти в момента са изправени пред най-малко 752 съдебни дела, предимно граждански искове за обезщетение, като същевременно често се злоупотребява със законното право на корекция на публикувана информация, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данните от проучване на Дружеството за защита на авторските права на журналистите (DZNAP).

Проучването установи, че корекциите и оттеглянето на твърдения, предназначени като първа стъпка преди завеждане на съдебни дела, често се използват неправилно.

Дарко Маркушич, заместник-редактор на портала „Директно“ (Direktno) и автор на проучването, каза днес, че остарелите медийни закони правят журналистите уязвими и че в повечето случаи корекция на информация е последвана от иск за обезщетение.

Само един от всеки пет жалбоподатели оттегля исковата си молба след корекция, а съдилищата обикновено основават присъждането на обезщетение въз основа на направените корекции, каза той, добавяйки, че системата служи като инструмент за сплашване на журналисти.

Медийни експерти твърдят, че един саморегулиращ се орган би се заел по-добре с проблема, каза Маркушич.

Според Хърватското журналистическо дружество гражданските искове за обезщетение са 674 от 752-те съдебни дела, които се водят в момента, или близо 90%, като исковете са за над 4,1 милиона евро.

Дружеството за защита на авторските права на журналистите заяви, че проблемът засяга всички журналисти, тъй като почти няма журналист, към който да не е имало поне едно искане за корекция по време на кариерата му.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА) 

Източник: БТА

Турция подписа 20-годишно споразумение с търговската компания „Мъркюриа“ (Mercuria) за покупка на втечнен природен газ (LNG) от САЩ, съобщи днес турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар в момент когато американският президент Доналд Тръмп оказва натиск върху Европа да спре енергийните покупки от Русия, предаде Ройтерс. 

Споразумението идва преди планирана среща между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и американския му колега Доналд Тръмп във Вашингтон утре.

Русия е най-големият доставчик на газ на Турция, макар че Анкара диверсифицира източниците си през последните години. 

Новото споразумение е едно от няколкото, които страната си осигури този месец преди изтичането тази година на споразумение с Русия за доставка на най-малко 16 милиарда кубически метра газ, отбелязва агенцията. Анкара засега не е договорила нови споразумения за доставки от Русия.

Държавната енергийна компания БОТАШ (BOTAS) подписа новото споразумение в Ню Йорк по време на посещение на Ердоган, като договори годишна доставка на 4 милиарда кубически метра втечнен природен газ за Турция от 2026 г., а общият обем на доставките възлиза на около 70 милиарда кубически метра.

Те ще бъдат осигурени от плаващи терминали в САЩ и съоръжения за регазификация в Турция, Европа и Северна Африка. 

БОТАШ също така подписа дългосрочно предварително споразумение за втечнен природен газ с големия австралийски енергиен производител „Woodside Energy“, посочи Министерството на енергетиката в съобщение.

Споразумението предвижда доставки на около 5,8 милиарда кубически метра втечнен природен газ за БОТАШ за период от девет години от 2030 г.

Русия е доставила 40 процента от газовия внос на Турция, възлизащ на 52 милиарда кубически метра газ миналата година, а САЩ са били петият по големина доставчик на газ, осигурявайки 10 процента от вноса. 

Източник: БТА