Френски синдикати обявиха днес, че на 2 октомври ще проведат пореден ден на протести, призовавайки за стачки и демонстрации, след среща с новия премиер на страната Себастиен Льокорню, предаде Ройтерс.

Стотици хиляди протестираха на 18 септември срещу мерките за строги икономии, организирани от профсъюзите, призовавайки за отмяна на фискалните планове на предишното правителство, както и за по-високи данъци за богатите и отмяна на вдигането на възрастта за пенсиониране. 

Проведените досега протести, започнати от осемте френски синдиката, обединени за първи път от 6 юни 2023 г., е насочена към „прекомерните“ мерки в бюджета, предприети това лято от бившия премиер Франсоа Байру за намаляване на дефицита на Франция, които предвиждат съкращения в обществените услуги, реформа на осигуряването за безработица и замразяване на социалните помощи. Неговото правителство загуби вот на доверие, поискан от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември заради непопулярните планове на кабинета за намаляване на бюджетния дефицит на страната, който достигна 5,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през миналата година – почти двойно над официалното равнище на ЕС от 3 на сто.

Неговият наследник Себастиен Льокорню също обеща да намали съотношението на задлъжнялост към БВП, достигащ 114 на сто, като същевременно обеща „фундаментални промени“.

На 18 септември работещите мощности за производство на електроенергия на френското енергийни дружество Е Де Еф (EDF) временно се понижиха с 1,1 гигавата заради стачка в сектора, припомня Ройтерс.

Работници намалиха производството на електроенергия от Първи реактор в АЕЦ „Фламанвил“ в Северозападна Франция, като действията им бяха част от националната стачка, която засегна много сектори в страната по-рано този месец.

От 2 септември профсъюзът Обща конфедерация на труда – Се Же Те (CGT) призовава за стачни действия във френския енергиен сектор с искания за по-високи заплати и намаляване на ДДС върху енергията.

Източник: БТА

Компанията за спортни стоки „Джей Ди спортс“ (JD Sports) обяви по-слаби продажби и печалби на база сравними продажби през изминалото полугодие на фона на „разтегнати потребителски финанси“, предаде ДПА.

Спадът частично се дължи на понижение на продажбите във Великобритания, където компанията бе засегната и от затварянето на няколко магазина, което остави групата с 13 обекта по-малко в страната към август.

Главният изпълнителен директор Регис Шулц заяви пред инвеститорите днес, че е предпазлив относно търговията през второто полугодие на финансовата година, която приключва в края на януари.

Продажбите на групата на база сравними магазини са спаднали с 2,5 процента до 5,94 млрд. бр. лири (8 млрд. долара) през 26-те седмици до 2 август.

Въпреки това органичните продажби са нараснали с 2,7 на сто, а общите продажби са се увеличили с 18 на сто, след като компанията бе подкрепена от придобиванията на марките „Хиберт“ (Hibbert) и „Курир“ (Courir).

Компанията отчете, че продажбите на база сравними магазини са спаднали с 3,8 на сто в ключовото подразделение в Северна Америка и с 3,3 на сто във Великобритания.

Като причина за по-слабата търговия във Великобритания компанията посочи високата база от 2024 г. заради шампионата „Евро 2024“, който е оказал влияние най-вече върху продажбите на футболни фланелки. 

„Джей Ди спортс“ също така отчете, че коригираната печалба преди данъци е спаднала с 13,5 на сто до 351 млн. бр. лири за полугодието.

Групата уточни, че това е в съответствие с прогнозите и означава, че все още е на път да изпълни целите си за годината. 

Източник: БТА

Европейският съюз е регистрирал излишък при международната търговия с високотехнологични продукти с останалия свят през 2024 г., след като бе на дефицит при тази категория продукти през предходните четири години. Това съобщи днес на страницата си Евростат.

Според най-новите данни на европейската статистическа агенция ЕС е внесъл високотехнологични продукти на стойност 478 млрд. евро през миналата година, което представлява намаление с 0,2 на сто в сравнение с 2023 г., докато износът е нараснал с 8,1 на сто, достигайки 501 млрд. евро.

През 2024 г. износът на високи технологии от ЕС е надминал вноса с 23 млрд. евро. Година по-рано вносът на високотехнологични продукти в общността бе с 15 млрд. евро повече, отколкото износа им.

Повече от половината от вноса на подобни продукти в ЕС през миналата година е идвал от две страни – Китай и САЩ – съответно с дялове 30 на сто (141 млрд. евро) и 23 на сто (111 млрд. евро). Сред най-големите вносители в ЕС на високотехнологични продукти са се наредили още Швейцария (6 на сто; 31 млрд. евро) и Тайван (6 на сто; 26 млрд. евро), (5 на сто; 24 млрд. евро) и Обединеното кралство (4 на сто; 21 млрд. евро).

Електрониката и телекомуникациите са били с най-голям дял при вноса на високотехнологични продукти в ЕС (36 на сто), като Китай е най-големият търговски партньор в двата сектора. Компютрите и офис техниката са представлявали 18 на сто от вноса на високи технологии в ЕС, а фармацевтичните продукти – 15  на сто, като по-голямата част от тях са били доставяни съответно от Китай и Съединените щати.

Електрониката и телекомуникациите съставляват най-значителна част от вноса на високотехнологични артикули от Виетнам (60 на сто от вноса на високотехнологични продукти от страната; 14 млрд. евро), Китай (53 на сто; 75 млрд. евро) и Тайван (52 на сто; 14 млрд. евро).

Вносът от Швейцария е бил съставляван предимно от фармацевтични продукти (70 на сто от вноса на високотехнологични продукти от страната; 22 млрд. евро).

Аерокосмическата индустрия е отговаряла за най-голям дял от вноса в ЕС от САЩ (36 на сто; 39 млрд. евро) и Обединеното кралство (31 на сто; 7 млрд. евро).

Фармацевтичните продукти представляват 33 на сто от износа на високотехнологични продукти от ЕС

Най-голям търговски партньор на ЕС по отношение на износа на високи технологии са били САЩ, които през 2024 г. са били дестинация за 31 на сто или 156 млрд. евро от този експорт. Останалите пет най-големи пазара за европейския високотехнологичен износ са били Китай (10 на сто; 49 млрд. евро), Обединеното кралство (10 на сто; 48 млрд. евро), Швейцария (6 на сто; 29 млрд. евро), Япония и Турция (по 3 на сто за всяка; съответно 15 млрд. евро и 14 млрд. евро).

Фармацевтичните продукти са съставлявали най-голям дял (33 на сто) от общия европейски износ на високотехнологични продукти към трети страни, като САЩ са били най-голям търговски партньор. Следват електрониката и телекомуникациите (19 на сто) и аерокосмическата индустрия (18 на сто), като Китай и САЩ са водещите партньори и в тези сектори.

Фармацевтичните продукти са начело на европейския износ на високотехнологични продукти за САЩ (54 на сто от износа на високотехнологични продукти; 84 млрд. евро), Швейцария (51 на сто; 15 млрд. евро) и Япония (35 на сто; 5 млрд. евро).

Европейски артикули, свързани с електрониката и телекомуникациите, са били най-изнасяните за Китай през миналата година (32 на сто от износа на високотехнологични продукти; 15 млрд. евро).

Източник: БТА