Има нови проекти за вятърна енрегия, които се развиват, а няколко са в относително напреднал стадий, каза председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) Никола Газдов по време на работен семинар „20 години вятърна енергетика в България“, който се провежда в Каварна. Събитието е организирано от АПСТЕ и Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА).

Газдов посочи, че в момента мощностите на вятърната енергия у нас са около 700 мегавата.

Няма индустриална компания в България, която да няма интерес да сключи договор за покупка на ток от вятъра, посочи той.

Според него потенциалът за нови ветрови мощности в страната е много по-голям в сравнение с отпреди 10-15 години заради развитието на технологиите и възможностите на новите турбини. 

Ограниченията са вече все по-малко от ветровия потенциал и все повече от административни процедури и дезинформация, смята Газдов. 

Френското правителство възложи на „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies) договор на стойност 4,5 милиарда евро (5,30 милиарда щатски долара) за разработване и изграждане на офшорен вятърен парк с мощност 1,5 гигавата край бреговете на Нормандия. Компанията ще реализира проекта в консорциум с германската Ар Ве Е (RWE), предаде Ройтерс.

Според изявление на френската енергийна група окончателното инвестиционно решение се очаква в началото на 2029 година. Производството на електроенергия се планира да започне през 2033 година.

От компанията уточняват, че проектът представлява инвестиция в размер на 4,5 милиарда евро. Държавата е определила тарифа за изкупуване на електроенергия от 66 евро на мегаватчас.

Очаква се вятърният парк да произвежда шест тераватчаса електроенергия годишно, с което да осигурява снабдяване за еквивалента на един милион домакинства, съобщиха отделно от френското правителство.

По данни на властите това е най-големият проект за офшорен вятърен парк във Франция до момента. За „ТоталЕнержи“ той представлява значително разширяване на портфолиото от възобновяеми енергийни източници на вътрешния пазар. Компанията преди време е критикувала Франция като по-малко привлекателна от Обединеното кралство и Германия заради бавни административни процедури.

Обявяването на концесията се случва на фона на политическа несигурност, след като френското правителство се разпадна по-рано този месец заради спорове относно бюджетни съкращения. Това забави приемането на дългоочаквания Закон за енергийно планиране и остави енергийния сектор в режим на изчакване.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) подкрепя изцяло внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Това посочи председателят на КЗК Росен Карадимов по време на днешното заседание на Комисията по икономическа политика и иновации.

Той обърна внимание, че страната ни е поела политически ангажимент до края на септември да приеме всички законови промени, които са наложителни с оглед изпълнението на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и затварянето на тази глава като част от процеса на присъединяване на България към Организацията.

По думите на Карадимов със законопроекта се изпълняват трите основни препоръки на ОИСР, както и 11 допълнителни такива. Той подчерта, че от КЗК са дали две подробни становища с подробен анализ.

На първо място Карадимов открои създаването на общ състав и увеличаването на санкциите при нелоялни търговски практики по веригите на доставка на хранителни и селскостопански продукти. В законопроекта се предлага създаването на обща забрана за нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. По думите на председателя на КЗК тази глава в законопроекта обхваща само и единствено купувачи със значителна пазарна сила спрямо доставчиците. Това, което се предлага за създаването на общ състав, касае само големите търговски вериги, където разликата в оборота между доставчика и купувача е законово регламентирана и предполага неравноправно положение при воденето на преговори, посочи Карадимов. По думите му смисълът на създаването на общ състав е да бъдат обхванати и нововъзникващи хипотези на нелоялни търговски практики, които не са изчерпателно обхванати от съответния закон.

По отношение на проверките на място при секторни анализи Карадимов заяви, че КЗК и в момента разполага с правомощие да извършва секторен анализ. Тя разполага с това правомощие, когато образува производство при забранени споразумения или господстващо положение. Председателят на КЗК допълни, че и сега при проверката на място Комисията е с правомощия да изземва данни, включително софтуери и електронни пощи. Разрешението за такава информация се дава от Софийски градски съд и то трябва да бъде аргументирано, обясни той.