Десетки хиляди аржентинци се събраха миналата седмица по улиците в центъра на Буенос Айрес, за да поискат увеличаване на финансирането за университетите и педиатричната помощ, които претърпяха съкращения в рамките на мерките за строги икономии на президента на Аржентина Хавиер Милей, който е привърженик на либертарианизма, съобщи „Франс 24“.

Популярността на Милей напоследък е спаднала на фона на строгите бюджетни съкращения и в момент, когато той се опитва да се справи с последиците от корупционен скандал и загуба на местните избори в Буенос Айрес по-рано този месец, отбелязва медията. Правителството на Милей очаква и важни междинни избори през октомври, на които партията му ще се опита да си осигури достатъчно места, за да попречи на контролирания от опозицията Конгрес да отменя ветото му.

Нивото на неодобрение към Милей се е повишило за трети пореден месец през септември на фона на обвиненията в подкуп, свързани с неговата сестра, докато преднината на партията му преди решаващите междинни избори през октомври се е свила, показва социологическо проучване, цитирано от „Блумбърг“.

Повече от половината от аржентинците (53,7%) не одобряват Милей, докато 42,4% го подкрепят, показва проучването на „АтласИнтел“ (AtlasIntel). Макар че все още се очаква, че партията на Милей „Свободата идва“ ще спечели междинните избори през октомври, преднината ѝ пред основната перонистка опозиционна партия е намаляла наполовина в сравнение с месец юли, сочи още проучването.

„Намаляващата преднина на „Свободата идва“ пред „Алианс на родината“ преди междинните парламентарни избори през октомври демонстрира все по-сериозните предизвикателства, пред които е изправен президентът Хавиер Милей“, казва Юри Санчес, ръководител на отдела за политически анализи на „АтласИнтел“. „Тежката загуба в провинция Буенос Айрес беше ясен предупредителен сигнал и бе причинена както от реакцията на избирателите, така и от силата на перонистката политическа машина там“, добавя той.

Корупционният скандал, който излезе на бял свят през август и включва обвинения във вземане на подкуп срещу сестрата на президента и негова основна съветничка Карина Милей, предизвика гнева на избирателите, посочва „Блумбърг“. Корупцията се превърна в основната тема, която тревожи аржентинците, изпреварвайки безработицата и инфлацията. Братът и сестрата Милей отричат да са извършили нещо нередно и твърдят, че обвиненията са политическа операция.

Освен това мнението на аржентинците за икономиката остава мрачно на фона на свиването на икономическата активност в страната през май и юни, а строителният и производственият сектор също отбелязват спад през юли, показват най-новите данни на правителството. Повече от половината от участвалите в проучването на „АтласИнтел“ казват, че икономиката на Аржентина в момента е в лошо състояние, а поне половината смятат, че състоянието ѝ ще се влоши през следващите шест месеца. Само 16% смятат, че икономиката е в добро състояние, а около една трета смятат, че тя ще се подобри през следващите шест месеца.  

Още от идването си на власт правителството на Милей се опитва да изгради политически наратив, основаващ се на идеята, че за корупцията и лошото управление на публичните ресурси в страната е отговорна единствено чуждестранна политическа и бизнес „каста“, на действията на която се дължи стагнацията и бедността в Аржентина, коментира „Латиноамерика21“.

В контраст с това Милей се представя за човек, влязъл в политиката, за да сложи край на тази „каста“ и нейните практики, посочва латиноамериканската медия. Строгите икономически мерки на правителството му бяха оправдани като временни жертви, необходими за постигане на по-добро бъдеще. Според проучванията на общественото мнение този наратив е проникнал в аржентинското общество и като цяло се радва на подкрепа. Има много аспекти на Милей, които не се харесват на хората, но те му приписват заслугата, че е въвел ред в икономиката, създал е повече спокойствие и е предоставил алтернатива на предходното управление.

Обвиненията в корупция срещу сестрата на президента обаче заплашват да подкопаят този наратив, тъй като показват, че непрозрачните практики могат да се вкоренят и в неговата партия, отбелязва „Латиноамерика21“. Засега това изглежда все още не е нанесло непоправими щети на репутацията му, но то може да се превърне в нещо значително по-сериозно.

В допълнение към загубата на популярна подкрепа, част от подкрепата за Милей на финансовите пазари в страната също се изпари, пише испанският вестник „Паис“. Идването му на власт беше последвано от ръст на аржентинската фондова борса с повече от 22% – най-големият от 1991 година. Финансовият сектор приветства обещаните от новия президент реформи – значителна корекция на фискалните разходи, приватизация на държавни компании и изплащане на дългове.

След изборния неуспех на Милей на местните избори в Буенос Айрес обаче тази подкрепа е под въпрос, коментира „Паис“. Все пак добрата новина за аржентинския президент е, че това, което се случи в Буенос Айрес – най-голямата и най-гъсто населена провинция в страната и крепост на перонистите – не е задължително да се повтори в цялата страна.

В обръщение по темата за фондовите борси в град Кордоба Милей обвини перонистката опозиция, че е предизвикала „спираловидна политическа паника на пазара и е допринесла за огромна дезорганизация по отношение на суверенния риск“, посочва вестник „Буенос Айрес Таймс“. Лидерът на „Свободата идва“ обвини опозицията, че „поставя пречки“ в опит да му навреди политически и защити своята програма от строги мерки за икономии.

Конгресът междувременно оказва все по-голяма съпротива срещу опитите на Милей да ограничи правомощията на държавата, коментира аржентинското издание. Миналата седмица долната камара на парламента отхвърли ветото му върху закон за финансирането на държавните университети и на най-голямата педиатрична болница в страната. По-рано този месец пък Конгресът отмени ветото му върху закон за помощи за хората с увреждания.

Милей дойде на власт с обещания за „шокова терапия“ за изстрадалата икономика на Аржентина, като размахваше верижен трион на предизборните си прояви като символ на плана си за съкращаване на държавните разходи, припомня телевизия „Франс 24“. Той съкрати 53 000 работни места в публичния сектор, замрази обществените инфраструктурни проекти, съкрати разходите за здравеопазване, образование и пенсии и проведе мащабна кампания за дерегулация. Реформите му донесоха впечатляващи резултати по отношение на инфлацията – годишната инфлация спадна от 211% в края на 2023 г. до 33,6% в момента – но доведоха и до рязък спад в растежа и в потреблението.

На фона на затрудненията, които изпитва, Милей се ангажира да увеличи някои социални разходи след почти две години на строги икономии и отправи към избирателите необичаен за агресивния си стил призив за търпение, пише в. „Файненшъл Таймс“. 

При представянето на предложението си за бюджет за 2026 г. миналата седмица той обеща да увеличи разходите за пенсии, образование и здравеопазване съответно с 5%, 8% и 17%, като все пак потвърди „железния си ангажимент към фискалния баланс“. Досега той налагаше вето на законопроекти, одобрени от доминирания от опозицията конгрес, които увеличаваха разходите в тези области, отбелязва „Файненшъл Таймс“.

„Искам да кажа на всички аржентинци, че въпреки успеха, който постигнахме в коригирането на продължаващите от десетилетия бедствия, разбираме, че много от тях все още не виждат това в материалната си реалност“, каза Милей, отклонявайки се от типичната си агресивна защита на политиките си. „Според нашия план първите години бяха планирани да бъдат най-трудните… независимо от настоящите сътресения, най-лошото е минало“, обеща той.

Лукас Ромеро, директор на политическата консултантска фирма „Синопсис“ (Synopsis), обаче казва, че е възможно призивът на Милей за търпение да бъде отслабен от „изключителния му фокус върху фискалния баланс като източник на всичко добро“. „Това е призив, който ще загуби сила, ако хората не успеят да почувстват някакъв напредък“, предупреждава той.

Източник: БТА

Най-малко 12 души загинаха, след като проливни дъждове се изляха над индийския град Колката и околните райони преди началото на голям фестивал, предаде Ройтерс, позовавайки се на местните власти.

В града са наводнени улици, прекъснат е транспортът, а много хора останаха блокирани в продължение на часове.

Голяма част от валежите – 251,6 мм на квадратен метър за едно денонощие – паднаха вчера сутринта. Това бяха най-силните порои в града от 1988 г. насам, заяви регионалният отдел на Индийската метеорологична служба (ИМС).

Полицията съобщи, че повечето хора са загинали от токови удари. Двама души са се удавили, добавиха те.

Дъждовете блокираха града, който е столица на щата Западна Бенгалия, като сериозно нарушиха подготовката за предстоящия празник Дурга Пуджа  – най-големия ежегоден хиндуистки фестивал в щата.

Много пандали – временни постройки, изградени от бамбук и други материали за фестивала, както и глинени статуетки на божества – също претърпяха щети в целия град.

В някои райони улиците са залети, превозните средства са блокирани, а хората са принудени да газят във вода до кръста.

Сухопътният, железопътният и въздушният трафик са значително нарушени, а няколко полета и влакове бяха отменени или се движат със сериозни закъснения. Много райони в продължение на часове останаха без ток, създавайки затруднения на жителите.

„Останах блокиран в хотела ми, след като полетът ми бе отменен, а пътищата бяха наводнени“, заяви Ранджан Панда – експерт по климата и водите.

Властите съобщиха, че са разположили помпи за вода, за да почистят улиците и железопътните релси и са предприети мерки в помощ на населението, включително доставка на храна.

ИМС прогнозира, че през следващите дни в щата и в Източна Индия като цяло ще паднат още дъждове заради формирането на зона на ниско налягане над Бенгалския залив.

Щатското правителство обяви днес и утре за неучебни дни в училищата и други образователни институции, преди началото на празниците в петък.

Властите заявиха, че условията ще се нормализират до тази вечер, но призоваха жителите да останат внимателни, докато водите се оттекат към по-ниските райони.

Източник: БТА

Силите за противовъздушна отбрана са свалили през нощта 70 украински дрона над Русия и Черно море, заяви тази сутрин Министерството на отбраната на Руската федерация, цитирано от ТАСС.

„През изминалата нощ от 23:00 до 07:00 часа московско (и българско) време дежурните средства за противовъздушна отбрана са унищожили и прехванали 70 украински безпилотни летателни апарата над териториите на Белгородска, Курска, Ростовска и Волгоградска област, Република Крим и над акваторията на Черно море“, се казва в изявлението.

Средствата за противовъздушна отбрана и Черноморският флот са свалили 16 дрона над Севастопол, каза назначеният от Русия губернатор Михаил Развожаев. Не са били нанесени щети на обекти в града, добави той.

„Силите за противовъздушна отбрана на Министерството на отбраната на Руската федерация отблъснаха масирана атака на безпилотни летателни апарати … В резултат на паднали отломки в редица райони на областта бяха регистрирани пожари на суха растителност, които бяха оперативно ликвидирани от противопожарните сили“, се казва в изявление на пресслужбата на губернатора на Волгоградска област Андрей Бочаров. В изявлението се уточнява, че няма повредени жилищни сгради и пострадали хора.

През последните седмици Украйна засили атаките си с дронове срещу руската петролна и газова инфраструктура и взе на прицел рафинерии и тръбопроводи за износ, след като мирните преговори с Москва забуксуваха, отбелязва Ройтерс.

„Газпром нефтехим Салават“ беше подложен на поредната терористична атака с дронове. Установяваме степента на щетите. На място работят всички аварийни служби, предприемаме мерки за гасене на пожара“, написа в приложението „Телеграм“ ръководителят на руската република Башкортостан Радий Хабиров.

Украински дронове нападнаха същия нефтохимически комплекс, който е един от най-големите в Русия, и миналата седмица. В него се произвежда бензин, дизел, керосин и други нефтопродукти, както и втечнени газове, бутанол, полиетилен, полистирен и амоняк.

Русия изпитва недостиг на някои видове гориво, тъй като атаките ограничават капацитета на рафинериите, а високите лихви означават, че частните бензиностанции не могат да си позволят да се запасяват с гориво, коментира Ройтерс.

Украински дронове по-рано този месец поразиха и петролна рафинерия в столицата на Башкортостан Уфа, която се намира на около 1400 километра от границата с Украйна.

Един човек е бил убит, а 18 – ранени, при украински атаки с безпилотни летателни апарати в Белгородска област вчера, съобщи днес губернаторът на руския пограничен регион Вячеслав Гладков, цитиран от ТАСС.

Той отбеляза, че 13-годишно момиче е пострадало тежко, но все пак е в стабилно състояние.

Източник: БТА