Оптимизъм за по-висок икономически растеж на страната ни изрази ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България Фабиан Борнхорст, но подчерта, че реформите трябва да продължат и след влизането в еврозоната.

„България е в добра позиция, тъй като е на прага на приемането на еврото“, като основен двигател на растежа е вътрешното търсене, подкрепено от растящите доходи и увеличената заетост, посочи той в специално интервю за БТА.

По думите му инвестициите отново нарастват, което създава по-благоприятна икономическа перспектива въпреки предизвикателствата от външната среда.

Международния валутен фонд очаква икономиката на България да нарасне с около 3 на сто през тази и следващата година, което е повишение спрямо оценките, дадени през април. След присъединяването към еврозоната структурните реформи трябва да продължат, подчерта Борнхорст, който бе начело на мисията на Фонда, която от 10 до 23 септември проведе срещи с експерти от Министерството на финансите, Българската народна банка, държавни институции, включително Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, частния сектор и неправителствени организации. 

Относно готовността за еврозоната Борнхорст заяви, че България е добре подготвена благодарение на стабилните макроикономически политики и дългогодишния валутен борд, като приемането на еврото ще донесе институционална стабилност и повишено доверие в икономиката. Той подчерта, че реформите не бива да спират след влизането във валутния съюз, а приемствеността и предвидимостта в политиката са ключови за устойчив растеж. 

Сред препоръките на Фонда са модернизиране на пенсионната система, подобряване на управлението на публичните финанси, реформи за повишаване на производителността чрез инвестиции в образование и дигитални умения, както и укрепване на институциите и инфраструктурата. Борнхорст отбеляза, че трудовият пазар се сблъсква с демографски предизвикателства и препоръча стимулиране на миграцията и завръщането на българи.

Борнхорст обаче заяви, че не препоръчва замразяването на минималната работна заплата, а по скоро прекратяването на обвързаните с нея плащания.

По отношение на жилищния пазар и банковия сектор, той обясни, че растящите цени се дължат на увеличеното търсене, свързано с по-високи доходи и миграционни потоци, като същевременно кредитите остават достъпни и задлъжнялостта е сравнително ниска. В заключение Борнхорст изрази увереност, че „сближаването на доходите (с европейските равнища – бел. ред.) се ускори“ и че с приемането на еврото България ще продължи да се развива, но успехът зависи от продължаващи реформи и фискална дисциплина.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Борнхорст, след срещите Ви с българските власти и бизнеса, какви са основните Ви изводи за състоянието на икономиката?

– България е в добра позиция, тъй като е на прага на приемането на еврото. Доходите нарастват, заетостта е висока, а потреблението е основният двигател на растежа. Добрата новина е, че инвестициите, които доскоро намаляваха, отново започват да растат. Така че виждаме растеж, воден от вътрешното търсене, въпреки трудната външна среда. В същото време инфлацията остава висока, като очакваме тя да бъде около 3,5 процента през тази и следващата година. Това се дължи основно на търсенето, стегнатия пазар на труда и подкрепящата фискална политика. 

В прогнозата Ви за 2025–2026 г. очаквате растеж около 3 процента при 2,5 процента, прогнозирани от МВФ през пролетта. Какво обяснява тази по-оптимистична перспектива?

– Оценката на последните данни показва благоприятна перспектива. Растежът ще продължи да бъде движен от вътрешното търсене, а заплатите ще растат, поддържайки икономиката. Въпреки това външната среда остава предизвикателна, тъй като растежът в основните търговски партньори е слаб и заради несигурността, свързана с глобалната търговска политика. В България производителността изостава спрямо нарастващите разходи за труд, така че повишаването на конкурентоспособността е ключово.

По думите Ви икономиката се развива „над потенциала си“. Какво означава това?

– Това означава, че ресурсите, които икономиката използва, са оскъдни, а търсенето надвишава предлагането. Ясен сигнал за това е напрегнатият пазар на труда – има силно търсене, но предлагането на стоки и услуги не расте със същото темпо, което води до натиск върху цените.

Как оценявате готовността на България за членство в еврозоната и какви са основните ползи и предизвикателства от това?

– България има дългогодишна дисциплина по отношение на валутния борд и стабилни макроикономически политики. Страната е добре подготвена да извлече ползите от еврото, като това ще доведе до по-голяма институционална стабилност и по-високо доверие в икономиката. Въпреки това реформите не трябва да спират след този етап.

Някои рейтингови агенции вече повишиха оценката си за България. Очаквате ли ново повишение?

– Нашият акцент е върху фискалната дисциплина и ускорените структурни реформи. Това създава здрава основа за икономиката и публичните финанси. Как ще реагират агенциите, зависи от тях.

Кои са най-сериозните рискове за България в краткосрочен план предвид развитието на икономиката и фиска?

– Най-належащите рискове, които виждаме, са по-скоро вътрешни, отколкото да идват отвън, и това е свързано със силния вътрешен растеж, който наблюдаваме в икономиката, въпреки много несигурната външна среда. Може би силното вътрешно търсене, ако продължи и ако бъде подхранвано от значителни фискални стимули и много висок ръст на заплатите, би могло да допринесе за продължителен инфлационен натиск. Това е единият риск, който виждаме. Вторият, също вътрешен, е свързан може би в това, че правителството е направило важни крачки по отношение на така необходимите реформи, а също и в подготовката за еврото. Този вид напредък също така създава политическа стабилност, а това от своя страна укрепва настроенията на инвеститорите, засилва инвестициите и по този начин допринася за благосъстоянието и повишаването на жизнения стандарт. Има обаче още какво да се направи, за да се извлекат напълно тези ползи, а отслабването на инерцията на реформите е риск. Така че поддържането на приемственост и предвидимост на политиката е важно, особено след период на нестабилност.

Препоръчвате умереност при увеличението на заплатите и реформа в данъчната политика. Не е ли противоречие – стабилност и същевременно промяна?

– В краткосрочен план призоваваме за по-разумно фискално управление, което не води до значителни промени в данъчната политика. Всъщност, ако погледнете мерките, които обсъждаме, те са били обсъждани и на други форуми и се надяваме, че могат да бъдат взети предвид при формулирането на бюджета за следващата година. Нашата дискусия относно данъчната политика е още една в средносрочен план, тъй като България напредва в конвергенцията (сближаването със страните от еврозоната – бел. ред.) и гражданите изискват по-качествени услуги. На този фон фискалният натиск, породен от застаряването на населението, разходите за отбраната, за инфраструктурата се увеличава. Въпросът, който обществото трябва да си зададе, е дали моделът на приходите е все още подходящ за генериране на ресурсите, необходими за финансирането на това. И именно в този контекст смятаме, че е необходима преоценка на адекватността на модела на данъчната политика.

Какви препоръки бихте откроили като най-важни за българското правителство?

– Подобряване на управлението на публичните финанси, модернизиране на пенсионната система, умереност при ръста на заплатите, по-ефективна данъчна политика и решителни структурни реформи за по-висока производителност.

Подкрепяте ли замразяване на минималната работна заплата?

– Минималната работна заплата изпълнява важна роля и трябва да се признае, че в България има части от населението, които са изложени на риск от бедност или са в бедност. Комбинация от политики, социални политики, трансфери и минимална работна заплата е насочена към осигуряване на жизнения стандарт на тези, които са изложени на риск. Това е основната цел на минималната работна заплата. В нашата оценка смятаме, че именно въздействието на минималната работна заплата върху икономиката е по-проблематичен от самото ниво на минималната работна заплата.

Защо смятате, че има нуждата от по-високи данъци върху недвижимите имоти. Къде е България спрямо ЕС по този показател?

– Системите за данъчно облагане на недвижимите имоти са различни в отделните държави и трудно може да се направи точен сравнителен анализ. Това, което се наблюдава в България, е, че пазарът на недвижими имоти расте бързо, но данъчните постъпления не отразяват този растеж. Преразглеждането на оценките на имотите може да е начин за увеличаване на приходите.

Какви структурни реформи според МВФ са най-наложителни за повишаване на продуктивността в България в краткосрочен план?

– В нашето изявление споменаваме няколко важни области, но основната идея е да се увеличи продуктивността. Доходите нарастват, което е позитивно, но растежът на продуктивността изостава. Светът претърпява бързи промени – от реорганизация на веригите за доставки до внедряване на нови технологии. Важно е България да продължава с иновациите и да повишава продуктивността си, за да може да участва в тази трансформация. Това включва инвестиции в човешки капитал, подобряване на образованието, разширяване на дигиталните и умения и тези за боравене с изкуствен интелект. Един динамичен бизнес климат се нуждае и от укрепване на институциите, регулаторната рамка и върховенството на закона. Накрая, подобряването на инфраструктурата – транспортна, водна, енергийна и цифрова – също е ключово. Това не само ще подобри жизнения стандарт на населението, но и ще позволи на бизнеса да се фокусира върху основната си дейност, което е да прави бизнес.

Коментирахте също така и трудовия пазар като част от структурните реформи. Може ли България да преодолее предизвикателствата на трудовия пазар чрез трудови мигранти от страни извън ЕС? Трябва ли този процес да се насърчава или разширява?

– България се сблъсква с намаляване на работоспособното население. Има различни възможности, които могат да помогнат за преодоляване на дефицита на работна ръка. Наблюдаваме засилена миграция на българи обратно към страната, както и усилия от страна на правителството да направи България по-привлекателна за тези, които искат да се завърнат. Освен това, има конкретни програми за привличане на работници, които да попълнят дефицита в определени сектори.

Какво мислите за стъпките, които Българската народна банка предприема в банковия сектор, където заради горещия жилищен пазар заемите достигнаха 30 млрд. евро?

– Правилно посочвате растящите цени на жилищата като ключова характеристика на българската икономика. Трябва да се подчертае, че това се дължи на структурни или фундаментални фактори. Доходите нарастват, което води до увеличено търсене на качествени жилища. Също така наблюдаваме миграция от селата към градовете и завръщане на българи от чужбина, което допълнително увеличава търсенето на имоти. Освен това има и временни фактори като например увеличената част на плащанията в брой преди приемането на еврото, което също допринася за повишеното търсене.

Каква е причината за плащанията в брой при покупка на имоти?

– Това е явление, което наблюдаваме. Смятам, че българските домакинства търсят начин да съхраняват своето богатство и да инвестират и недвижимите имоти са един от тези канали. Разширяването на кредитите, за което споменавате, се случва на фона на сравнително ниска задлъжнялост и добра достъпност на кредитите. Затова, като вземем предвид тези структурни фактори, това е нашето разбиране относно цените на имотите.

Какво според Вас предстои за България с влизането й в еврозоната? Страната ще се трансформира ли в развита икономика или все още е в процес на развитие?

– През последните години процесът на сближаване на доходите се ускори. България е постигнала значителни етапи – членство в Банковия съюз, в Шенген, а сега и еврото. Тези важни стъпки укрепват икономическите перспективи на страната и с нарастващите доходи, развитието продължава.

Източник: БТА