Историци и изследователи от Харвард и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представиха гледните точки от България, САЩ и Украйна за войната и пропагандата в съвременна Европа на кръгла маса в София. В дискусията в Аулата на СУ се включиха доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция “Архиви” и преподавател в СУ, проф. Марк Крамер – директор на Програмата за изследвания на Студената война на Харвардския университет, и проф. Серхий Плохий – директор на Харвардския институт за украински изследвания в периода 2013 – 2025 г.

Кръглата маса беше организирана от Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и „ПанЕвропа-България“. Модератори на събитието бяха Гергана Паси и доц. Борис Стоянов.  

Заместник-ректорът на СУ проф. Мадлен Данова приветства участниците в кръглата маса. Деканът на Историческия факултет на СУ проф. Мира Маркова отбеляза, че днешната кръгла маса е наречена „Войната и пропагандата“, но основната ѝ задача е да защити мира. Сред присъстващите на дискусията бяха посланикът на Украйна у нас Олеся Илашчук, Соломон Паси – президент-основател на Атлантическия клуб в България, Велизар Шаламанов, директор „Отбранителна политика“ в Атлантически клуб, университетски преподаватели, студенти и гости.  

Доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция “Архиви” и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представи своята гледна точка относно войната и пропагандата в български контекст. Той отбеляза, че руската агресия срещу Украйна води до нови разделителни линии в обществата и възпалява стари рани. Това се отнася особено за България и много източноевропейски страни, каза историкът. Доц. Груев коментира, че що се отнася до руската война срещу Украйна, България представлява любопитно изключение, тъй като човек не може да игнорира разбирането за руския принос към българското освобождение. 

Войната значително променя проруските нагласи в голяма част от населението. Преди войната в Украйна около две трети от участниците в проучвания изразяват позитивно или неутрално мнение спрямо Русия, след началото на войната тяхното мнение се променя и две трети изразяват негативни нагласи, каза доц. Груев. Социолозите твърдят, че все още една трета от народа симпатизира на путинска Русия, това е проблем пред българското общество, посочи той. Войната доведе до сериозно разклащане на руските позиции в българското общество и все още не можем да кажем, че това е необратимо. Това увеличава отговорността и ролята на интелигенцията, смята историкът. 

Проф. Марк Крамер – директор на Програмата за изследвания на Студената война на Харвардския университет, коментира, че в САЩ има определени хора и групи, които подкрепят Кремъл, и те имат свои лични причини. Но голяма част от тях са обвързани с онова, което се случи през 2016 г. с кампанията за президентските избори. Това, което знаем, е, че много ясно се видя, че руското правителство и особено руското разузнаване помагаше на един от кандидатите, добави той.

Правителството в САЩ премахна агенциите, които се бореха срещу руската пропаганда, което е целенасочено, заяви още проф. Крамер. Той отбеляза, че през последните осем месеца настоящата администрация се опитва да подобри отношенията с Русия, което също не е добро, но се прави, като се обръща гръб на отношенията с Украйна, дори се промотира руската пропаганда.

Проф. Крамер коментира, че голяма част от руската пропаганда е за руснаците, друга – за западните страни. Има две публики – външната и вътрешната, най-важната е вътрешната. Путин иска руският народ да вярва, че той прави правилното нещо, посочи той и отбеляза, че войната струва много животи. Един от резултатите на тази война е, че Финландия стана част от НАТО, коментира още историкът. Европейските страни могат и ще трябва да защитават себе си сами, смята той.  

Проф. Серхий Плохий, директор на Харвардския институт за украински изследвания, 2013 – 2025 г., се спря на три теми, свързани с руската пропаганда – първата, че историята се използва за отричането на украинското право за националност; втората – опита за делегитимизиране на съвременното украинско правителство; и третата – заплахите на Русия за ядрена война. Проф. Плохий посочи, че през 2014 г. налагането, че украинците са руснаци проработи. Това обаче не проработи през 2022 г., добави той.  

Проф. Плохий коментира, че основната цел през 2022 г. е била денацификация на Украйна. За разлика от Русия, в Украйна има демокрация и украинците не знаят кой ще бъде следващият президент, посочи той. Историкът отбеляза, че в правителството на Украйна няма нацистки партии, а украинският президент Зеленски има еврейски произход. Проф. Плохий посочи още, че Зеленски е обвиняван, че е нелегитимен, тъй като не е преизбран, но украинската конституция забранява избори по време на война.

Русия изнудва Запада, що се отнася до ядрени оръжия, и това е една от най-успешните руски пропаганди, посочи още историкът. По думите му тази пропаганда продължава с обвиненията, че Украйна създава ядрена бомба в Чернобил, а Чернобил е най-следеното място в Украйна и в Европа. Извън заплахите от ядрена война, най-ефективният начин, по който работи руската пропаганда, е свързан с позицията да престанем да подкрепяме Украйна, тъй като се води война и умират хора, коментира той. Европа е способна и трябва да развие своята ядрена отбрана и Украйна трябва да го направи, каза още проф. Плохий. 

Източник: БТА

Родственици на майстор Колю Фичето се събраха в Дряново тази вечер. Родовата среща е част от програмата за отбелязване на 225 години от рождението на майстора.  

Това е първата подобна среща от 20 години насам. В родния град на един от най-значимите строители у нас пристигнаха над 40 души от цялата страна – продължители на Фичевия род. За родствениците бе организирана обиколка на Дряново, включваща посещения на емблематични места и архитектурните шедьоври, сътворени от първомайстора и съхранени до наши дни. Музейните специалисти запознаха гостите с гения и делото на възрожденския строител чрез беседи и разкази.

„Развълнуван съм да видя толкова много хора, наследници на Фичевия род. Радвам се, че толкова много хора, свързани с легендарния майстор са тук. Благодаря, че пазите спомена и историята на майстора, вие сте посланици на Колю Фичето“, каза по време на срещата кметът на Дряново Трифон Панчев.

Обиколката започна от историческия музей в Дряново, където бе разгледана постоянната експозиция за Колю Фичето. След това участниците посетиха църквата „Свети Никола“, където отец Филип разказа за градежа на храма. Обиколката завърши при един от най-разпознаваемите символи на Дряново – мостът, изграден от Колю Фичето и завещан на поколенията.

„Защо да няма фондация на името на Колю Фичето, която да подкрепя съвременни архитекти, да подкрепя възстановяването на културното наследство. Във Велико Търново има наследство от майстор Колю Фичето, което е в ужасно състояние. Не само построеното от него, да носи неговото име. Трябва да има политика за културното наследство, ние имаме един обезглавен институт за опазване. Убеден съм, че много хора ще подкрепят една експертна възможност за възстановяване на културното ни наследство, смятам, че това е възможно обединено под името на Колю Фичето. По отношение на наследството ние все още не сме в 21 век, мислим, че наследството ще се самозапази, а това няма как да се случи“, каза за БТА родственикът на Колю Фичето Любомир Попйорданов.

Друг родственик – шести правнук доц. Влади Манев, смята, че духът на майстора е въздействал и е подкрепял лекаря доц. Манев да прокара нова медицинска специалност в България.

„Подчертавам, че пряко духът на Колю Фичето демонстративно се е изразил, когато дядо ми оставя четири деца сираци. Образованието, което са получили с частни уроци, им е позволило да завършат висше образование в тридесетте години на миналия век. Духът има значение и образованието. Духът предполага образование, трябва да се трудиш – труд и учение така се успява“, каза за БТА доц. Влади Манев, който е и носител на приза „Изобретател на годината 2016“.

Кулминацията на родовата среща бе в историческия музей, където се проведе официалната част от програмата. В рамките ѝ бе представена най-новата книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800-1881)“. Авторът на изданието – д-р Венелин Бараков, главен уредник в дряновския музей, представи свои актуални изследвания и наблюдения върху църкви, къщи, кули-камбанарии, мостове и обществени сгради, дело на гения на Колю Фичето, поместени в книгата.

„Днес не празнуваме само гения на Колю Фичето, днес пред вас наследниците празнуваме погледа в бъдещето, който той има. Всички знаем, че той е казал да не се строят дувари, които да делят хората, а мостове, които да ги събират. Тези мостове се строят от майстори. Нека всички ние бъдем майстори, да изградим мостове, създадени от съпричастност, смирение, отдаденост на това в което сме се посветили“, каза заместник областният управител на Габрово Иван Любомиров.

Родовата среща е част от програмата на националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от музея в Дряново и община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Програмата бе обявена на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Габрово по-рано през годината. Агенцията е медиен партньор на Исторически музей – Дряново.

Източник: БТА

/ТНП/

Източник: БТА