/ИЦ/

Източник: БТА

Българка беше отличена в наградите на Европейския съюз (ЕС) за биологично производство за 2025 година. Европейската комисия (ЕК) обяви победителите в четвъртото издание на наградите днес, се съобщава на официалната страница на ЕК.

Тазгодишните наградени поддържат високите стандарти, определени от предишните победители, като представят иновативни и устойчиви проекти по цялата верига за създаване на стойност в областта на биологичното производство в Европа. Тяхната работа показва как биологичното земеделие и производство могат да осигурят добавена стойност, да създадат общности и работни места в селските райони, да превърнат амбициозните цели за устойчивост в реалност и да укрепят устойчивите, ориентирани към бъдещето продоволствени системи. В новото предложение за Общата селскостопанска политика (ОСП) ЕС ще запази силната политическа подкрепа за биологичното земеделие, като гарантира, че секторът може да продължи да расте и да процъфтява, пише ЕК.

„Най-добър биологичен производител (жена)“ през 2025 г. стана Албина Ясинская от биоферма „Розино“ в Розовата долина. Тя управлява първата в България ESG сертифицирана ферма, в която се прилага затворен производствен цикъл – от производството на млечни продукти и месо до преработката. Фермата прилага пермакултура, сезонна производствена стратегия и принципи за нулеви отпадъци, подкрепя местната общност и се разглежда като национален лидер в устойчивото биологично земеделие.

„Най-добър производител на биологични продукти (мъж)“ е Ливен Деврезе от Белгия, който управлява Het Polderveld Farm – селскостопански модел, подкрепян от общността, който снабдява 150 семейства и местна болница с биологични храни, като същевременно интегрира екологичната, социалната и икономическата устойчивост. Фермата подкрепя справедливото заплащане, терапевтичните дейности за психиатричните пациенти, които да се занимават с месечни селскостопански дейности, като предлага терапевтични и социални ползи, и участието на потребителите, служейки като възпроизводим модел на ориентирано към общността биологично земеделие в целия ЕС.

Най-доброто малко и средно предприятие за преработка на биологични храни тази година е от Австрия, а най-добърият търговец на биологични храни – от Германия.

„Най-добър биологичен ресторант/услуга за храна“ е ресторантът „Peskesi“ в Гърция, докато „Най-добър органичен град“ е Валпасос в Португалия.

Наградата за „Най-добър регион за биологично производство/биорайон“ отиде при до окръг Вору в Естония. 

За тазгодишното издание са били получени над 100 кандидатури от целия ЕС, като са подбрани 21 кандидати от 13 държави. Наградите на ЕС за биологично производство включват 6 категории и 7 индивидуални награди, с които се отличават иновативни, устойчиви и вдъхновяващи проекти, които добавят значителна стойност към биологичното производство и потребление. Наградите се организират съвместно от Европейската комисия, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, „Копа-Коджека“ и IFOAM Organics Europe.

БТА припомня, че днес се отбелязва Денят на биологичното земеделие в ЕС – съвместна инициатива на Европейския парламент, Съвета и Комисията, започната през 2021 година.

Източник: БТА

Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание прие на първо четене с десет гласа „за“, два „против“ и два „въздържал се“ Законопроект за водоснабдяването и канализацията, № 51-502-01-38, внесен от Министерски съвет на 25 юли 2025 година.

Председателят на комисията Николай Нанков от ПГ „ГЕРБ-СДС“ отбеляза, че ВиК отрасълът в този му вид не може да продължава да функционира, тъй като не се е настроил към бързо изменящите се климатични условия, с огромни периоди на засушаване с интензивни, но кратки валежи, все по-големи периоди на безводие. Секторът не е пригоден и към нарастващите изисквания и нуждите на българските граждани.

Нанков подчерта, че държавата помага за поддържането на инфраструктурата на ВиК дружествата, дори когато те са общинска собственост. Той подкрепи бележката на омбудсмана Велислава Делчева за стратегията за ВиК, защото предходната е изтекла през 2023 г. Нито имаме оценка на изпълнението, нито имаме изготвена нова такава, отбеляза Нанков.

Той е на мнение, че трябва да се запази социалната поносимост и в тази връзка ще очакват предложения за нова методика за изчисление. Нанков посочи като добро и предложението за по-ниска цена за потребителите при влошено качество на ВиК услугите.

Нанков подчерта, че ще направят всичко необходимо законопроектът да бъде прецизиран спрямо забележките. Той пое отговорност за удължаване на сроковете за предложения между първо и второ четене, за създаване на работна група с всички заинтересовани страни. Председателят на комисията се ангажира и да бъде проведен поне един голям национален форум по отношение на бъдещия закон за ВиК.

Йордан Иванов от ПГ „ПП-ДБ“ изрази мнение, че липсва честен прочит за предната реформа на ВиК сектора – какво се е случило, кое не се е случило добре, защо не се е стигнало до по-високо качество на услугите за българските граждани и т.н. По думите му такъв анализ е необходим, за да може да се изгради качествено законодателство занапред.

Според Иванов гражданите винаги търсят отговорност от кмета, а кметовете нямат власт, за да решават проблемите, което е част от казуса с централизацията на държавата. Той допълни, че окрупняването с цел подобряване на ефективността е грешно схващане. Убиването на конкуренцията, вместо създаването на такава, липсата на въвеждане на стандарти за качество, принципът за единни цени и отказът да бъде дадена повече власт на кметовете са солидни аргументи да не подкрепим този закон в този вид, заяви Йордан Иванов.

Коста Стоянов от ПГ „Възраждане“ посочи, че неговите съпартийци са против приемането на този законопроект и настояват Министерският съвет да го оттегли, защото не отчита състоянието в страната и обстоятелство, че всеки ден все повече хора попадат във водна криза. 

По думите му в законопроекта не са отчетени всички заключения от доклада на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно безводието в страната. 

В голяма част от заключенията на повечето парламентарни групи беше записано, че трябва да има единен орган за управление на водите, като в този законопроект  това не намира решение, изтъкна той. 

Цветан Енчев от ПГ „ДПС – Ново начало“ каза, че 17 органа за управления на сектора са много. 

Според него стотици хиляди хора са поставени на воден режим и депутатите са им длъжни. 

Между първо и второ четене призовавам да чуем максимално много заинтересован лица, за да достигнем до полезния работещ законопроект за ВиК сектора с ясно съзнание, че и след неговото приемане ни чака много работа, добави той.

Източник: БТА