Испанският министър-председател Педро Санчес произнесе реч в Колумбийския университет, в която защити прогресивната програма на правителството си, свободата на словото и ползите от имиграцията – политики, контрастиращи с позициите на президента на САЩ Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху, предаде испанската агенция ЕФЕ.

Санчес подчерта, че свободата на словото, религията и участието в политиката не са привилегии, а основни принципи и ги определи като гаранции срещу тиранията.

Той призова обществата да държат фанатизма „под контрол“ и осъди манипулирането на свободите с цел разпространяване на дезинформация или омраза.

Премиерът акцентира върху икономическия растеж на Испания и положителния принос на мигрантите, изтъквайки, че имиграцията е „източник на надежда и възможности, а не на страх“.

По отношение на глобалните конфликти Санчес повтори подкрепата си за Украйна, но постави под въпрос защо санкциите срещу Русия не се прилагат и спрямо Израел, осъждайки смъртта на над 60 000 палестинци.

Той обвини Израел, че използва войната, за да „унищожи Газа и да създаде Велик Израел“ без палестинци.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)

Белгия се присъедини към нарастващия брой страни, които признават палестинската държава, обяви премиерът Барт де Вевер пред ООН в Ню Йорк, предаде белгийската новинарска агенция Белга.

В изказване на конференция за решението за две държави Де Вевер подчерта, че признаването не трябва да се разглежда като „награда за Хамас“. Той посочи, че мирът сега изглежда по-далечен от всякога заради разширяването на израелските селища на Западния бряг, продължаващата военна офанзива в Газа и „неописуемата хуманитарна криза“.

Макар да потвърди „силния политически и дипломатически сигнал“ на Белгия, министър-председателят настоя, че пълното правно признаване ще последва едва след като всички заложници бъдат освободени, „Хамас“ бъде отстранен от властта и в Палестина бъдат проведени избори. Изграждането на дипломатически връзки чрез посолства и международни споразумения ще зависи от разоръжаването на „Хамас“. Той също така призова арабските страни да признаят официално израелската държава.

С тази стъпка Белгия се присъединява към Франция, Великобритания, Канада и Австралия, които наскоро се ангажираха с признаване на Палестина, но поставиха условия. Външният министър Максим Прево описа действията на Брюксел като „фактически“ и „политически“.

Около 150 от 193-те държави членки на ООН вече признават Палестина, макар и с различни подходи. Израел и САЩ осъдиха последните решения за признаването на палестинската държава. Очаква се американският президент Доналд Тръмп да засегне въпроса пред Общото събрание на ООН днес, а израелският премиер Бенямин Нетаняху – в петък.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Белга)

Председателят на Общото събрание на ООН Аналена Бербок изключва всякаква възможност да се кандидатира за генерален секретар на ООН, но е на мнение, че „би било чудесно“ жена да заеме този пост за първи път, съобщи ДПА.

Бербок, която беше министър на външните работи на Германия заяви пред списание „Щерн“, че появата на генерален секретар жена е закъсняла с 80 години, но същевременно не може да става и дума тя лично да поеме този пост. Уточни, че на нея се пада задачата да наблюдава процеса по избиране на нов генерален секретар, „което е достатъчно трудно в днешната международна обстановка“.

Действащият генерален секретар Антонио Гутериш, деветият подред мъж, заемащ този пост, се очаква се оттегли в края на следващата година след двугодишен мандат.

След като беше начело на германското външно министерство от 2021 до 2025 г. Аналена Бербок зае председателското място на Общото събрание на ООН по-рано този месец за период от една година. Нейните задачи са да наблюдава общата дискусия в Събранието, която започва днес с участието на повече от 140 световни лидери.

Аналена Бербок не изключва възможност да се върне в Германия след края на мандата си в ООН.