През 2024 г. младите хора в ЕС са напуснали дома на родителите си на средна възраст от 26,2 години, което е лек спад спрямо 26,3 години през предходната година, отчита Евростат. От 2002 г. насам тази средна възраст се колебае леко между най-ниската отчетена средна възраст – 26,1 години през 2019 г. и най-високата – 26,8 години през 2006 г

Най-високата средна възраст на напускане на дома на родителите си, от 30 години и нагоре, е регистрирана в Хърватия (31,3 години), Словакия (30,9 години), Гърция (30,7 години), Италия (30,1 години) и Испания (30 години). 

През 2024 г. България бе на девета позиция, със средна възраст от 28,2 години. Това е спад спрямо отчетените през 2023 г. средна възраст от 30 години, когато страната ни делеше четвъртото място по този показател съвместно с Италия. През 2022 г. пък България е била отново на четвърто място по този показател заедно с Испания (средно на 30,3 г.). 

За сметка на това най-ниската средна възраст, под 23 години, е отчетена във Финландия (21,4 години), Дания (21,7 години) и Швеция (21,9 години).

През 2024 г. 9,7 на сто от младите хора на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живели в домакинства, които са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходи за обслужване на жилището си (процент на свръхнатовареност с разходите за жилища), докато същият дял за цялото население в ЕС е бил 8,2 на сто.

През 2024 г. сред страните от ЕС е имало значителни разлики по този показател. Гърция (30,3 на сто) и Дания (28,9 на сто) са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходите за жилище, значително надвишаващи тези в Нидерландия (15,3 на сто), Германия (14,8 на сто) и Швеция (13,5 на сто). 

В другия край на скалата – Хърватия (2,1 на сто), Кипър (2,8 на сто) и Словения (3 на сто) са имали най-ниските нива.

В 16 страни от ЕС делът на завишени разходи за жилища е бил по-висок сред хората на възраст между 15 и 29 години, отколкото за цялото население. Най-голямата разлика между тези две групи е била 14,3 процентни пункта (пр. п.) в Дания, следвана от Нидерландия с 8,4 пр. п.

В България делът на завишени разходи за жилища сред хората на възраст между 15 и 29 години е 7,7 на сто, като за цялото население на страната ни е 8 на сто през 2024 г.

В някои от държавите, където младите хора са склонни да се изнасят по-рано от дома на родителите си, като например Дания, Нидерландия, Германия, Швеция и Финландия, прекомерното натоварване с разходите за жилище за хората на възраст между 15 и 29 години е по-високо.

Страните, където младите хора напускат дома на родителите си по-късно, като Кипър, Хърватия и Италия, са склонни да отчитат по-ниски нива на прекомерно натоварване с разходите за жилище. В Гърция обаче, въпреки че младите хора напускат дома си по-късно, прекомерното натоварване с разходите за жилище остава високо за тях, отчита Евростат.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Жилищните кредити, отпускани от банките у нас, преминаха границата от 30 млрд. лева, става известно от най-новите данни на Българската народна банка. Заемите за жилище у нас възлизат на 30,199 млрд. лева към края на месец август тази година, след като нараснаха с 2 на сто или с 600 млн. лева спрямо края на предходния месец юли, когато достигаха 29,599 млрд. лева.

На годишна база ипотечните кредити отчитат повишение от 27,4 на сто. За сравнение, към края на месец август 2024 година обемът на този вид заеми възлизаше на 23,713 млрд. лева или с около 6,5 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат.

Потребителските кредити бележат ръст от 13,6 на сто на годишна база до общо 20,737 млрд. лева към края на август.

Така общият обем на банковите кредити за домакинствата (и НТООД) у нас възлиза на 52,844 млрд. лева към края на осмия месец на тази година, като се равнява на 24,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. На годишна база те нарастват с 20,8 на сто. Към заемите за домакинствата у нас се включват и т.нар. други кредити, и овърдрафтът.

Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 8 на сто на годишна база през август 2025 г. до общо 50,325 млрд. лв. (22,9 процента от БВП). 

Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 9,091 млрд. лв. (4,1 процента от БВП) в края на август 2025 година. В сравнение с август 2024 г. те се увеличават с 13,2 на сто.

Като цяло кредитите за неправителствения сектор достигат 112,261 млрд. лв. (51,1 процента от БВП) при 111,443 млрд. лв. към юли 2025 г. (50,7 процента от БВП). През август 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,1 на сто.

Източник: БТА