Управителният съвет на „Риксбанк“ (Riksbank – централната банка на Швеция) реши на последното си заседание да намали основната лихва с четвърт процентен пункт до 1,75 на сто, съобщи институцията. Целта е да се подкрепи икономическата активност и инфлацията да се стабилизира около целевото равнище в средносрочен план. Ако перспективите за инфлацията и растежа се запазят, централните банкери очакват лихвата да остане на това равнище известно време.

Сред икономистите очакванията за решението бяха разделени – 13 от 22 прогнози, събрани от Блумбърг, не предвиждаха промяна, а останалите прогнозираха понижение с четвърт пункт. Последното намаление на лихвите беше през юни, с което общият обем на облекчаване след пандемията достигна 200 базисни пункта. Тогава централните банкери, водени от управителя Ерик Тедин, сигнализираха, че е възможно ново понижение по-късно през годината, за да се подкрепи икономиката. Ускоряването на инфлацията през лятото обаче постави банката в по-сложна ситуация, коментира Ройтерс.

Решението в Стокхолм е второто в региона за седмица, след като миналия четвъртък „Норгес банк“ (Norges Bank) в Норвегия също понижи основната лихва.

„Риксбанк“ отчита обрат в развитието на най-голямата скандинавска икономика. По-рано тази година институцията сигнализира, че може да задържи основната лихва на равнище от 2,25 на сто до началото на 2028 г. Оттогава насам обаче несигурността около световната търговия е отслабила перспективите пред икономиката и е увеличила инфлационните рискове.

В прессъобщението се отбелязва, че инфлацията в Швеция е останала повишена през август, но основният индекс, изключващ цените на енергията, е намалял и се е доближил до предишната прогноза. Това е подкрепено и от данни за по-ниски планове за цените на компаниите и от поскъпването на шведската крона.

Намаляването на данъците, обявено от правителството, се очаква временно да забави инфлацията през следващата година, но не и да окаже трайно влияние върху ценовия натиск. Според централните банкери перспективите за икономическата активност остават несигурни, като съществуват рискове, свързани с поведението на домакинствата, геополитическите конфликти, непредсказуемата търговска политика на САЩ и слабите публични финанси в редица държави.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

ЕС и Индонезия финализираха преговорите по търговско споразумение за свободна търговия, след като преговорите по него продължиха повече от девет години, предаде ДПА.

Еврокомисарят по търговията Марош Шефчович и Аирланга Хартарто, координиращ министър по икономическите въпроси на Индонезия, подписаха в Бали Споразумение за всеобхватно икономическо партньорство (Comprehensive Economic Partnership Agreement – CEPA) и Споразумение за защита на инвестициите.

Съгласно търговското споразумение вносът на стоки от ЕС в Индонезия ще бъде освободен от мита, включително и за автомобилни части и селскостопански продукти.

„В днешната непредсказуема глобална икономика търговските отношения не са просто икономически инструменти – те са стратегически активи, които са знак за доверие, съгласуваност и устойчивост“, заяви Марош Шефчович, като допълни, че „ключови сектори на ЕС, като хранително-вкусовата промишленост и високотехнологичното производство ще се възползват от по-голям достъп до пазара и по-голяма предвидимост“.

„По същия начин, чрез постепенното премахване на  митото от 50 на сто върху вноса на автомобили от Индонезия, споразумението създава нови възможности за износ на превозни средства от ЕС и инвестиции в електрически превозни средства“, продължи Шефчович. „Убеден съм, че днешното приключване на преговорите е само началото на една вълнуваща нова глава (в отношенията между Джакарта и Брюксел)“, допълни той.

„Поехме ангажимент да удвоим усилията си за диверсификация и (нови търговски) партньорства, за да подкрепим допълнително работните места в ЕС и да стимулираме (икономическия) растеж“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в изявление, публикувано днес.

„Търговското споразумение с Индонезия създава нови възможности за бизнеса и земеделските производители в една голяма и развиваща се икономика“, добави Фон дер Лайен, допълвайки, че „това (споразумение) ни осигурява и стабилни и предвидими доставки на критични суровини, които са от съществено значение за европейската чиста технология и стоманодобивната промишленост“.

„Подписването на това (търговско споразумение) беше финализирано заради търговската война (започната от) Доналд Тръмп. Индонезия трябва да търси алтернативен пазар в Европа, а Европа (…) се нуждае от пазар, на който да навлезе“, заяви Бхима Юдхистира Адхинегара, изпълнителен директор на Центъра за икономически и правни изследвания в Джакарта, цитирана от Франс прес.

Аирланга Хартарто определи споразумението като важен етап в отношенията между Джакарта и Брюксел.

Съгласно търговското споразумение Индонезия ще се възползва от нулеви мита за 80 на сто от своите стоки за ЕС, както и премахване на нетарифни бариери пред търговията, което ще увеличи достъпа на страната до европейския, заяви  Аирланга Хартарто.

Това би трябвало да е от полза за ключови индонезийски продукти, внасяни в ЕС, между които палмово масло, обувки и текстилни продукти, допълни той.

Като цяло европейските износители „ще спестят около 600 милиона евро годишно от мита върху стоките си“, влизащи в Индонезия, пише в изявлението на ЕС.

Преди споразумението между ЕС и Индонезия да влезе в сила, то трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и 27-те държави членки на блока.

Двустранната търговия между Брюксел и Джакарта през миналата година е възлизала на 30,1 милиарда долара, като Индонезия е отчела търговски излишък от 4,5 милиарда долара, според индонезийски данни. ЕС е петият по големина търговски партньор на Индонезия, посочва АФП.

ЕС се стреми да диверсифицира търговските си отношения на фона на митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп и заплахата за веригите за доставки поради военните конфликти в Украйна и Газа, допълва ДПА.

По-рано този месец ЕК потвърди споразумението за свободна търговия с южноамериканския блок Меркосур (обединяващ Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай), като преговорите по него приключиха през декември 2024 г. след повече от 25 години, създавайки една от най-големите зони за свободна търговия в света със 700 милиона жители.

Отделно споразумение с Мексико удължава съществуващото споразумение, насочено към премахване на мексиканските бариери за внос на селскостопански продукти от ЕС и позволяване на блока да внася повече критични суровини от Мексико. 

ЕС също така се надява да финализира споразумение за свободна търговия с Индия до края на годината.

Отношенията между Брюксел и Джакарта напоследък са обтегнати заради европейските правила относно обезлесяването, които могат да засегнат доставките на палмово масло, припомня АФП.

Подписаното търговско споразумение „създава основи за сътрудничество, диалог и улесняване на търговията по редица свързани с търговията екологични и климатични въпроси, включително в сектора на палмовото масло“.

Според Аирланга Хартарто Марош Шефчович е обещал да предостави на Джакарта „специално отношение“ по отношение на политиката за обезлесяване, без да предоставя допълнителни подробности. Природозащитници се опасяват, че това споразумение може да доведе до ускорено обезлесяване поради увеличеното търсене на индонезийско палмово масло.

Източник: БТА