/МИД/

Източник: БТА

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че признаването на Палестина е „най-мощният отговор на окупацията, блокадата и потисничеството“. Той каза това в статия за американското издание „Нюзуик“, публикувана днес.

„Справедлив мир е постижим само чрез създаването на суверенна палестинска държава в границите от 1967 г., с териториална цялост и столица Източен Йерусалим. Това е необходимо за траен мир и стабилност в Близкия изток. Нашият апел към държавите по света е ясен: „Признайте държавата Палестина“. Признаването на Палестина е, в действителност, най-мощният отговор на окупацията, блокадата и потисничеството. Поздравяваме страните, които наскоро обявиха решението си в подкрепа на тези усилия, и очакваме от тях да останат твърди в позицията си и да изпълнят задълженията си с конкретни стъпки“, написа Ердоган.

По негови думи „продължаващата окупация и зверствата, извършени от Израел в Газа са едно от най-болезнените изпитания за съвестта на човечеството“.

„Това изпитание ще свърши в срам за цялото човечество, като се започне с действащите лица в международната система. Деца и жени умират, а милиони хора остават без най-необходимото. Турция продължава усилията си да осигури прекратяване на огъня, да улесни непрекъснатото предоставяне на хуманитарна помощ и да върне на дневен ред решението с две държави (…) вярваме, че международната общност трябва да демонстрира по-решителна и искрена позиция“, посочи Ердоган.

В статията си за американското издание турският президент подчерта, че Сирия е още една страна, която „има важно значение за регионалната стабилност“.

„От 2011 г. насам конфликтът в Сирия доведе до смъртта на стотици хиляди и разселването на милиони, както и до мащабни разрушения. Днес възстановяването на Сирия е от съществено значение за стабилността на целия Близък изток. Интересите на сирийците трябва да бъдат поставени като приоритет при всяко решение, отнасящо се до бъдещето на Сирия. Трябва също да се отбележи, че трайна стабилност и мир в Сирия могат да бъдат постигнати само като се вземе предвид колективната воля на целия сирийски народ, без да се предоставят привилегии на която и да е конкретна (…) група“, написа още Ердоган.

Той заяви, че страната му ще продължи да се застъпва за принципа на зачитане на териториалната цялост и политическото единство на Сирия, „както сме потвърдили във всички сфери“. „Турция се противопоставя на всяка инициатива, която пренебрегва волята на сирийския народ и осигурява опора за сепаратистки амбиции и терористични организации. Единственият начин да се поправят грешките, допуснати в Сирия през последните 14 години, е да се подкрепи установяването на стабилна държава и обществен ред, основани на подход за сътрудничество в областта на сигурността“.

В статията си президентът на Турция говори и за ООН, като подчерта, че организацията „създадена след Втората световна война за поддържане на мира и сигурността, за съжаление вече не е в състояние да изпълнява основната си функция пред лицето на днешните кризи и конфликти“.

„Съветът за сигурност, главният орган на ООН, основан върху претенциите за справедливост и равенство, е ограничен от волята и интересите на едва пет държави при вземането на решения относно регионалните и глобалните кризи. Тази несправедлива структура, която е сред основните източници на безизходиците на нашето време, спешно се нуждае от реформа, за да може ООН наистина да бъде функциониращ център на ефективен мултилатерализъм в съответствие с основополагащите си принципи и да можем ние да изготвяме справедливи решения на глобалните предизвикателства“.

Според Ердоган „Въпреки вакуума, причинен от намалената ефективност на ООН и многопластовите геополитически предизвикателства, Турция поставя дипломацията на диалога и посредничеството в основата на своята външна политика“.

„Черноморската зърнена сделка, която наскоро осъществихме, е най-яркият пример за този подход, като прави осезаем принос както за регионалната, така и за глобалната сигурност и стабилност. В обширен регион, простиращ се от Кавказ до Африка и от Близкия изток до Балканите, Турция не се е въздържала да поеме отговорността да доведе конфликтите до справедливо дипломатическо разрешаване и да въведе устойчив и равноправен мир“, заяви Ердоган.

Източник: БТА

Комисарят по разширяването на Европейския съюз Марта Кос, която е на посещение в Босна и Херцеговина, призова днес за ускоряване на реформите, необходими на балканската страна, за да напредне тя по пътя си към интеграция в ЕС, предаде Ройтерс. 

Миналата година ЕС покани Босна и Херцеговина да започне преговори за членство в ЕС – решение, което се разглежда като историческа стъпка за страната, която е разкъсвана от етнически съперничества и сепаратистки заплахи три десетилетия след края на опустошителната война, припомня Ройтерс.

Започването на преговорите за пълноправно членство зависи от приемането от страна на Босна и Херцеговина на редица реформи, малко от които са приети, откакто ЕС отправи поканата си.

Работата на институциите на страната е блокирана предимно от сръбските политици, след като техният сепаратистки лидер Милорад Додик беше осъден за неспазване на решенията на международен пратеник в Босна, чиято роля е да предотврати връщането на мултиетническата страна към война. Додик иска да отдели своята част от страната от останалата част и да я присъедини към Сърбия.

Съгласно мирно споразумение, сложило край на войната през 90-те години на миналия век, Босна беше разделена на две автономни области – Федерация Босна и Херцеговина, споделяна от бошняците и хърватите, и Република Сръбска, доминирана от сърби – свързани чрез слабо централно правителство, припомня агенцията.

„Станахме свидетели на подновени предизвикателства с противоконституционното и сепаратистко законодателство и инициативи, приети в Република Сръбска (РС),“ каза Кос на пресконференция. „Призовавам участниците в политическия живот в страната да обединят сили и да постигнат резултат по пътя ви към ЕС, като предприемат всички необходими стъпки“, допълни още Кос на първия ден от тридневното си посещение в Босна. 

Додик, бившият президент на РС, на когото беше забранено да се занимава с политика в продължение на шест години, но отказа да се оттегли, призова сръбските длъжностни лица да бойкотират обръщението на Кос пред босненския парламент, което е насрочено за сряда, подчертава Ройтерс. 

ЕС е отпуснал 6 милиарда евро, за да помогне на страните от Западните Балкани да формират регионален общ пазар и постепенно да се присъединят към европейския пазар, но тези средства са достъпни само след прилагането на реформи.

Босна вече е пропуснала транш от 108 милиона евро поради неспособността си да приеме необходимите закони за реформи и вероятно ще загуби още един транш, освен ако не приеме програмата за реформи на ЕС до края на септември, отбелязва още Ройтерс. 

Източник: БТА