Република Молдова се превърна в полигон за пропагандна война преди парламентарните избори на 28 септември на фона на политически дискусии върху дилемата, която стои пред страната от повече от 30 години: Русия или Европа?

Въпреки че гражданите на Молдова, чието население е малко над 2,4 милиона души, очакват решения на прагматични въпроси, като модернизация на икономиката, реформа на правосъдието, инфраструктура, образование и здравеопазване, дискусиите преди парламентарните избори отново бяха сведени до геополитическия избор: Накъде и с кого?

Михаела Сирицану, експерт в неправителствената организация Общност за защита и публична политика (WatchDog), коментира, че при липсата на ясен национален проект от придобиването на независимостта през 1991 г., всеки изборен цикъл се превръща в „спектакъл на страха и надеждата“.

„Предишните правителства се люшкат между евтиния газ, обещан от Москва, и инвестициите, предлагани от Брюксел (…)“, посочва Михаела Сирицану, цитирана от новинарската агенция Ай Пи Ен.

Тези колебания подхранват очакванията за „външен спасител“ – Русия или Европейският съюз, посочи експертката от неправителствената организация.

„Русия, която не може да се конкурира икономически с ЕС след нахлуването в Украйна, промени тактиката си: от обещания към манипулиране на възприятията. Съобщенията, разпространявани чрез телевизионни канали, близки до Кремъл, партии с непрозрачно финансиране и социални мрежи, се опитват да убедят молдовците, че Европа е толкова корумпирана, колкото и Русия, и че Молдова ще замени една империя с друга“, отбеляза Сирицану.

По думите ѝ целта не е толкова избирателите да бъдат убедени, че с Русия ще е по-добре, колкото да бъде парализирана Молдова и да не прави решителна крачка в никоя посока.

Управляващата Партия на действието и солидарността, основана от президентката Мая Санду, обещава членство на Молдова в ЕС до 2030 г. 

„Или ще изберем да се присъединим към ЕС през следващите четири години и да гарантираме мир и развитие, или ще загубим всичко и ще рискуваме да изгубим всичко, за което сме работили толкова усилено“, посочиха от управляващата Партия на действието и солидарността при представянето на предизборната си програма.

От другата страна е Патриотичният блок, съставен от четири проруски партии, които се застъпват за възстановяване на икономическите отношения със страните от Общността на независимите държави. Партиите в Патриотичния блок – на бившите президенти Игор Додон и Владимир Воронин, на бившия премиер Василе Тарлев и на подложената на международни санкции бивша ръководителка на автономния регион Гагаузия Ирина Влах, се обявяват за сътрудничество с БРИКС, Евразийския съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и Китай. 

От Патриотичния блок обещават например да постигнат чрез преговори намаление на цената на природния газ до 6-8 молдовски леи за кубичен метър (0,61 ст.-0,81 ст.), а на електроенергията – до максимум 2 леи (0,20 ст.) на киловатчас.

Откакто започва войната в Украйна вносът на руски природен газ в Молдова беше рязко съкратен, което доведе до висока инфлация и накара правителството да търси алтернативни енергийни източници. 

По данни на Националната банка през юли годишната инфлация е била 7,93 процента. Според Международния валутен фонд (МВФ) инфлацията през 2025 г. ще бъде 8 на сто, макар че Министерството на икономическото развитие прогнозира инфлация от 6,1 процента. 

Михаела Сирицану от WatchDog казва, че пропагандата работи, защото се основава на болезнените проблеми от реалността: недовършени реформи, корупция, разочарование от политическата класа.

На този фон в Молдова през последните дни властите осъществяват десетки акции срещу купуването на гласове.

Миналата седмица Националният антикорупционен център съобщи, че при акции в района на Кишинев по наказателно дело за нелегално финансиране на политически партии преди парламентарните избори са иззети над 20 милиона молдовски леи (малко над един милион евро).

Претърсванията и акциите на полицията се превърнаха в ежедневие в страната, споделят местни жители.

Според молдовските власти зад мрежите за закупуване на гласове стои Русия и по-конкретно молдовският олигарх Илан Шор, който бе осъден през 2023 г. за изчезването на 1 млрд. долара от молдовската банкова система през 2014 г. и избяга от страната. Шор е намерил убежище в Русия, а през юли, на конгрес в Москва на новата му политическа формация – блока „Победа“, той заяви, че „единственото спасение“ за Молдова е обединение с Руската федерация. Блокът „Победа“ не бе допуснат до участие в парламентарните избори.

Местни медии почти ежедневно съобщават за някоя разкрита схема за купуване на гласове.

Журналистическо разследване на сайта „Антикорупция“ разкри, че мрежа на Илан Шор обещава на молдовци, живеещи в чужбина, по 500 евро в брой за един ден работа в избирателните секции сред диаспората. Журналистите от „Антикорупция“ дават пример с няколко молдовски граждани, живеещи във Великобритания и Италия, които са споделили за опитите за ангажирането им в деня на изборите, където трябвало „да следят за коректността на вота и да записват нарушенията“.

В същото време пред руската агенция Спутник Илан Шор е цитиран да казва, че „управляващите (в Кишинев) имат нужда от зомбитата, които живеят на Запад, за да гласуват за тях“, и обещава, че ще бъдат взети мерки.

Неправителствената организация Promo-LEX се обърна към Централната избирателна комисия (ЦИК) и напомни, че присъствието на неупълномощени лица във или близо до избирателните секции не е позволено. Експертът от Promo-LEX Михаела Дука напомни, че само наблюдателите, акредитирани от ЦИК, имат право да наблюдават изборния процес, докато гражданите могат да сигнализират за нередности, като предоставят доказателства на властите.

Националният антикорупционен център потвърди, че до средата на септември са получили сигнали за 41 опита за измама сред диаспората, включително в Италия, Франция и Германия. 

Разследване на Би Би Си (BBC) разкри съществуването на тайна мрежа, финансирана от Русия, която набира молдовски граждани за разпространяване на прокремълска пропаганда, фалшиви новини и провеждане на неофициални проучвания преди парламентарните избори, съобщи молдовският сайт Щири.мд (Știri.md). Мрежата има преки връзки с Илан Шор и неправителствената организация „Евразия“, които са обект на международни санкции.

Би Би Си се инфилтрирала в тази структура с помощта на журналистка под прикритие, която използвала името „Ана“. Тя се присъединила към 34 души, поканени на семинари със странни наименования, като „Как да стигнеш от твоята кухня до национален лидер?“. След известно време „Ана“ получила оферта от Алина Жук – координаторка на мрежата от Приднестровието (проруски сепаратистки район на Молдова, в който Русия поддържа контингент от около 1500 войници – бел. ред.). „Ана“ получила оферта за месечна заплата от 3000 молдовски леи (около 170 долара), за да създаде профили в ТикТок и Фейсбук преди изборите. Плащанията щели да бъдат осъществени чрез Промсвязбанк – държавна руска банка, която е подложена на международни санкции и смятана за „официалната банка на министерството на отбраната на Русия“, пише сайтът Щири.мд.

Началникът на Генералния инспекторат на молдовската полиция Виорел Чернъуцяну съобщи вчера за разкрит нов метод за изборни машинации.

Според Чернъуцяну един от методите, които са били идентифицирани, е т. нар. въртележка с бюлетини. Става дума за изваждане на бюлетини от избирателната секция чрез различни методи, включително фалшиви сигнали за бомба, които след това се подпечатват в полза на дадена политическа партия. Следващият човек, който влезе в кабината за гласуване, получава вече попълнената бюлетина и при напускане трябва да предаде празна бюлетина, за което получава финансово възнаграждение.

По време на президентските избори в Молдова в края на миналата година, когато се проведе и референдум за това дали членството в ЕС да бъде записано като стратегическа цел на страната в конституцията, в няколко избирателни секции бяха подадени сигнали за бомби.

В опитите за манипулации и дезинформация се вписа и съобщение в социалните мрежи, цитиращо сайт с разширение „.st“, в което избирателите са информирани, че секциите за гласуване в Приднестровието ще бъдат „затворени под претекст руско влияние“.

ЦИК на Молдова подчерта, че става дума за клониран сайт, който няма нищо общо с властите, и насочи гласоподавателите към официалните източници на информация за изборите. ЦИК призова избирателите да се информират само от официални източници и да докладват за фалшиви профили.

Скептицизмът за европейското бъдеще на Молдова се подхранва постоянно с послания в интернет, в които се посочва, че страната е твърде бедна, твърде малка и няма никаква стойност за ЕС, отбелязва телевизия TV8.

Послания, като „ЕС няма нужда от Молдова“ или „На кого му трябва най-бедната страна на континента?“, циркулират интензивно в мрежата.

В същото време данните сочат, че основните търговски партньори на Молдова са Румъния, Украйна и Италия. 

„Отвъд предизборната пропаганда икономическите факти са ясни: над 60 процента от износа на Молдова отива за европейския пазар, докато Русия поема само 4 на сто. Европейският съюз финансира енергийни връзки с Румъния и отпуска безвъзмездни средства за инфраструктурни проекти на стойност милиарди евро“, отбелязва и Михаела Сирицану от неправителствената организация Общност за защита и публична политика (WatchDog).

„Русия „инвестира“ в изборни злоупотреби, задкулисни телевизии и купуване на политици. Европа предлага инвестиции и сигурност, а Русия – зависимост и страх“, казва Мипаела Сирицану. Според нея въпросът не е „кой хегемон е по-добър“, а как за външните отношения може да се преговаря по-добре, така че за международните отношения да се преговаря така, че да бъдат от полза за гражданите на Молдова.

Източник: БТА

Членката на НАТО Полша няма да се колебае да сваля обекти, които нарушават въздушното й пространство и представляват заплаха, но ще подходи по-предпазливо към ситуации, които не са толкова ясни, заяви премиерът  Доналд Туск, предаде Ройтерс.

Естония заяви, че три руски изтребителя са нарушили въздушното й пространство в петък, което засили усещането сред лидерите на НАТО, че Москва тества готовността и решимостта на алианса, като някои призовават за твърда реакция. Съветът за сигурност на ООН ще се срещне в понеделник, за да обсъди инцидента.

Русия заяви в понеделник, че твърдението, че нейни изтребители са нарушили естонското въздушно пространство, е невярно и има за цел да предизвика напрежение.

Предполагаемото нахлуване над Естония се случи, след като повече от 20 руски безпилотни самолета навлязоха в полското въздушно пространство в нощта на 9 срещу 10 септември. Полша също заяви в петък, че два руски изтребителя са нарушили зоната за безопасност на сондажната платформа „Петробалтик“ в Балтийско море.

„Ще вземем решение да сваляме летящи обекти, когато те нарушават нашата територия и прелитат над Полша – по този въпрос няма абсолютно никакво обсъждане“, заяви Доналд Туск на пресконференция.

„Когато имаме работа със ситуации, които не са напълно ясни, като например неотдавнашния полет на руски изтребители над платформата „Петробалтик“ – но без никакво нарушение, защото това не са наши териториални води – наистина трябва да се помисли два пъти, преди да се вземе решение за действия, които биха могли да предизвикат много остра фаза на конфликта“, добави той.

Туск заяви, че също така трябва да бъде сигурен, че Полша няма да остане сама, ако конфликтът започне да ескалира.

„Трябва да съм абсолютно сигурен… че всички съюзници ще се отнесат към това по същия начин, по който го правим ние“, каза той. 

Нито един безпилотен самолет  с въоръжение не е бил открит на полска територия след нарушаването на въздушното пространство на републиката от неидентифицирани дронове в  нощта на 9 срещу 10 септември, заяви пред журналисти Туск, предаде ТАСС.

„Досега няма основание да се твърди, че някоя от тези находки може да представлява заплаха. Досега не е потвърден нито един случай [падане] на въоръжен дрон, който би могъл да експлодира““, заяви Туск на пресконференция, излъчена от телевизия TVP Info.

Източник: БТА

/ПЙ/

Източник: БТА