Икономика
Големият етиопски ренесансов язовир: Най-голямата ВЕЦ в Африка беше открита на фона на разногласията с Египет и Судан

На 9 септември, два дни преди етиопската Нова година, правителството на премиера Абий Ахмед организира тържествена церемония с участието на различни чуждестранни държавни глави, за да отпразнува откриването на Големия етиопски ренесансов язовир (Grand Ethiopian Renaissance Dam- GERD). В процес на строителство от 14 години на река Сини Нил (приток на р.Нил на територията на Етиопия и Судан – бел.ред.), той е най-голямата водноелектрическа централа (ВЕЦ) в цяла Африка.
Проектът, чието начало дава през 2011 г. тогавашният министър-председател Мелес Зенави (на власт от 1995 до 2012 г.) и продължен от италианската компания „Уибилд“ (Webuild), беше представен на населението и на останалия свят като голяма надежда за развитие на страната. Етиопия има население от 126 милиона души и се нарежда на второ място в Африка, но половината от жителите все още нямат достъп до електропреносната мрежа. Затова за Абий, както и за неговите предшественици, електрификацията е задължителна стъпка по пътя на икономическото развитие. Въпреки че язовирът стана повод за сериозен дипломатически разрив с Египет и Судан и повиши напрежението в целия регион, за етиопското правителство обещанията, свързани с Големия етиопски ренесансов язовир, са твърде важни, за да може да се откаже от тях, пише италианското издание „Интернационале“.
Противно на казаното от американския президент Доналд Тръмп, Големият етиопски язовир „Ренесанс“, който струва 5 милиарда долара, не е построен с американски долари. „Гениалният политически ход на Мелес Зенави беше да помоли етиопците да финансират ВЕЦ-а с дарения и чрез купуване на държавни облигации с малка номинална стойност. Частните инвеститори и Световната банка не искаха да дадат своя принос, дори под натиска на Египет. Така всеки гражданин стана инвеститор“, припомня кореспондентът на „Икономист“ Том Гарднър.
По-голямата част от финансирането е от държавните институции, но според служител, цитиран от „Ал Джазира“, между 2023 и 2024 г., са събрани около 21 милиона долара от гражданите. От 2022 до 2025 г. етиопската диаспора е внесла още 10 милиона долара. В интервю за етиопското издание „Рипортър“ Арегави Берхе, директор на службата за координиране на публичното участие в работата по язовира, сравнява строителството му с историческата победа при град Адуа през 1896 г. срещу италианските колониални войски и информира за индивидуални вноски на обща стойност 23,6 милиарда бири, което се равнява на 165 милиона щатски долара.
„Етиопия се счита за „водната кула на Африка“ заради обилните валежи и многото реки“, припомня „Ал Джазира“. „В началото на новия век бяха построени няколко язовира, което превърна страната в един от основните производители на хидроелектрическа енергия на континента. Но идеята за изграждането на един много по-голям язовир на Нил започна да се реализира едва в края на това десетилетие“.
„Някои го считат само за електроцентрала, но за други той е обещание за достойнство, независимост, светлина в домовете, които дълго време са били в мрак“, пише с известен патос етиопският вестник „Рипортър“, като припомня, че инфраструктурата е построена и благодарение на жертвите на населението. „Селяните продадоха животните си, учителите дариха месечни заплати, а милиони хора купиха държавни ценни книжа, които едва можеха да си позволят“.
Трудни отношения
Като се изключат вътрешните проблеми, сега, когато водноелектрическата централа вече е факт, какво ще стане с противопоставянето от страна на съседните страни? Според „Ню Араб“ в навечерието на откриването Египет и Судан са засилили дипломатическите си усилия и срещи, за да докажат, че строителството е незаконно, защото Етиопия е действала едностранно, без да изчака постигането на споразумение. Други страни като Кения (чийто президент Уилям Руто участва в тържествата редом с Абий) предложиха да са посредници, въпреки че в същото време вече са сключили споразумения за закупуване на електроенергия от Етиопия.
Както отбелязва „Рипортър“, „геополитиката на Етиопския язовир започва сега“. Според някои, когато Египет осъзнае, че дебитът на Нил надолу по течението няма да бъде намален от наличието на язовира, той ще се успокои и напрежението ще намалее. Но в действителност това е слаба надежда: от Судан вече идват оплаквания, че дебитът на Нил е намалял, откакто Етиопия е започнала да пълни резервоара на язовира. Други, може би по-реалистично, предвиждат период на нови напрежения, дължащи се и на възможността Етиопия да продължи да строи язовири и друга инфраструктура за контрол на водата.
Факт е, че от гледна точка на международния си имидж Етиопия сега иска да покаже новата си сила в момент, в който тази на Египет изглежда в упадък, пише италианското издание. „Кайро загуби привилегирован достъп до Нил“, коментира анализаторът Рашид Абди, интервюиран от Би Би Си. Завършването на язовира всъщност бележи края на колониалните договори, сключени с Великобритания, които гарантираха на Египет около 80 на сто от водите на Нил.
Източник: БТА
Икономика
Конго ще замени от 16 октомври забраната за износ на кобалт с квоти

Конго ще отмени забраната за износ на кобалт от 16 октомври и в бъдеще ще регулира предлагането чрез годишни квоти. Това съобщи в неделя Националният орган за регулиране и контрол на пазарите на стратегически минерали, цитиран от Ройтерс.
На миннодобивните компании ще бъде разрешено да изнесат до 18 125 тона кобалт до края на 2025 г. За 2026 и 2027 г. квотите ще бъдат определени на по 96 600 тона годишно, уточниха от регулатора.
Конго, което през миналата година осигуряваше около 70 на сто от световното производство на кобалт, спря износа през февруари след спад на цените до най-ниските нива от девет години. Забраната бе удължена през юни и доведе до обявяване на форсмажорни обстоятелства от големи производители като „Гленкор“ (Glencore) и китайската „СиЕмОуСи Груп“ (CMOC Group).
Значителна част от добива на кобалт в страната идва от дребномащабния сектор, който до голяма степен е нерегулиран, което затруднява световните купувачи при проследяване на произхода и спазването на международните стандарти.
Преминаването към квотна система се извършва на фона на засилващия се конфликт в източната част на страната. Правителството обвинява незаконния добив на полезни изкопаеми в подпомагане на насилието от страна на бунтовниците М23.
Новата система, подкрепяна от „Гленкор“ и отхвърляна от „СиЕмОуСи Груп“, има за цел да намали запасите и да стабилизира цените. Квотите ще се разпределят въз основа на предишния износ на суровината, която е ключова за производството на батерии за електрически превозни средства.
От „Гленкор“ отказаха коментар, а „СиЕмОуСи Груп“ първоначално не е била открита за изявление.
Според регулатора 10 на сто от бъдещите обеми за износ ще бъдат запазени за стратегически национални проекти. Квотите ще могат да бъдат променяни в зависимост от развитието на пазара или напредъка на местното рафиниране. Органът си запазва правото да изкупува обратно запасите от кобалт, които надвишават разрешените тримесечни квоти на дадено дружество, се посочва в съобщението.
Източник: БТА
Икономика
Делът на източногерманците на ръководни позиции се увеличава, но остава под представителството в населението

Делът на източногерманците на ръководни длъжности леко се е увеличил от 2018 г. насам, показват цитирани от Ен Те Фау данни от т.нар. елитен монитор, представени от пълномощника на федералното правителство за Източна Германия – Елизабет Кайзер от Социалдемократическата партия.
Съществуват значителни различия между отделните сектори. В политиката делът е достигнал 21,4 процента през миналата година, докато в администрацията се е повишил до почти 13 на сто. В бизнеса и културата, напротив, има спад – в бизнеса делът намалява от около 5 процента през 2018 г. до 4 процента през 2024 г., а в културата – от над 9 процента до под 7 процента.
В проучването са анализирани 3000 управленски позиции в дванадесет сектора. За сравнение – делът на източногерманците е около 20 процента от населението на Германия.
Кайзер посочва, че правителствените програми за подпомагане вече дават резултат. През 2022 г. федералното правителство пое ангажимент да увеличи представителството на източногерманците на ръководни длъжности във федералната администрация. Оттогава делът се е повишил от малко под 14 на сто до 15,5 процента.
„Убедена съм, че разнообразието в обществото, както и в компаниите и висшия мениджмънт, е това, което прави страната ни успешна“, заяви Кайзер. По думите ѝ представителството създава приемане, особено в политиката и администрацията, а за по-нататъшен напредък трябва да се повишава осведомеността и да се прилагат целенасочени стратегии.
Федералният институт за изследване на населението (BIB) също е анализирал данни от над 50 000 служители в 73 от 104 федерални институции. Според института източногерманците са „много добре представени“ с дял от 23,9 процента. Във висшата държавна администрация обаче само 4,9 процента от тях заемат ръководна длъжност срещу 8,3 процента от западногерманците.
Разликата е видима и сред по-младите служители, което според института е „индикация за траен структурен проблем, повече от 30 години след обединението“. В институциите със седалище в Източна Германия, включително в Берлин, около 67 процента от ръководителите са от Западна Германия.
„Предстоящото пенсиониране на много ръководители и създаването на нови федерални институции в Източна Германия предлагат възможност за по-нататъшно подобряване на представителството на източногерманските служители“, заяви Софи Щрауб от Института за изследване на населението.
Проучването показва още, че само част от източногерманските респонденти виждат необходимост от действия. 22,2 процента от тях посочват насърчаването на многообразието и намаляването на дискриминацията като важни или много важни. Сред западногерманците този дял е 6,8 процента.
Източник: БТА
Икономика
Планирано повишение на акцизите върху тютюна в ЕС предизвика опасения в Германия за ръст на черния пазар

Планираното от Европейската комисия повишаване на минималната данъчна ставка за цигари от 90 на 215 евро за 1 000 единици породи остри опасения в германската тютюнева индустрия, че това може да стимулира контрабандата и нелегалния пазар, информира ДПА по повод започналото в в Дортмунд най-голям световно тютюнево изложение „Интертабак“ (Intertabac).
Според оценки на бранша цената на стандартна кутия маркови цигари в Германия може да се увеличи от около 8,50 евро до над 12 евро. По-високото данъчно бреме ще засегне особено силно тютюна за ръчно свиване (фино нарязан), където минималният акциз за килограм се предлага да нарасне от 60 на 215 евро, посочват производители и търговци.
Представители на индустрията предупреждават, че значителен ръст на цените би стимулирал пушачите да търсят по-евтини, нерегламентирани източници. На изложението членове на браншови организации описаха предложението като риск за легалния пазар и като потенциален източник на приходи за организираната престъпност. Лобисти и производители заявяват, че повишаването на ставките в държави като Нидерландия и Франция е довело до силно поскъпване на кутията — от около 7 на 13 евро в Нидерландия и от 8,60 на 12,50 евро във Франция според представени от индустрията данни.
Данни от нидерландските митници показват, че към момента само 55 процента от изпушените в страната цигари се облагат от нидерландски данъчни власти; 30 процента са чуждестранни, а около 10 процента са фалшиви или идват от безмитни канали. За сравнение, в Германия делът на цигарите, които не се облагат с данък в страната, се оценява на около 20 процента, посочват източници от сектора.
За производителите с дейност в Германия — които са само седем на брой — планираното увеличение означава десетократно нарастване на данъчната тежест върху някои продукти, което според бранша застрашава малките и средни предприятия в сектора. От Федералната асоциация на производителите на пури и от други отраслови организации определят мярката като тежък удар за индустрията.
От своя страна здравните експерти защитават предложението. Представител на Германския център за изследване на рака (DKFZ) посочва, че продължителното подценяване на цената на канцерогенните продукти в Германия налага корекция, тъй като по-високата цена е доказано най-ефективната мярка за предотвратяване на започване на пушене сред младите и за стимулиране на отказа от тютюнопушене.
В икономически план държавата би могла да получи допълнителни приходи — грубо изчислено около 20 милиарда евро годишно от продажбата на тютюневи изделия в Германия. Браншът обаче изразява съмнения, че при драстично поскъпване приходите действително ще нараснат, тъй като легалните продажби биха могли да намалеят — като пример се посочва Нидерландия, където приходите от акцизи върху цигари спадат от 2019 г. насам, макар че броят на пушачите там в периода намалява.
Нелегалната търговия вече показва растеж, предупреждават митнически служители. Федералният председател на митническия и финансов съюз (BDZ) посочва, че Германия е станала привлекателен пазар за контрабандистите и призовава за засилване на ресурсите и технологиите на митническите органи, опростяване на регулацията и активни мерки за разбиване на престъпните мрежи, за да се предотврати разрастването на нелегалния пазар.
Прилагането на плана на Брюксел би отнело около две години и изисква единодушно одобрение от всички държави членки на ЕС. В процеса вероятно са възможни промени и смекчавания на предложените ставки, отбелязват анализатори.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 1 месец
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието