Икономика
Наближаващото членство на страната в еврозоната и динамичният пазар на недвижими имоти карат все повече българи да купуват мебели, каза за БТА председателят на БКДМП Васил Живков

Наближаващото членство на страната в еврозона и динамичният пазар на недвижими имоти са сред причините все повече българи да купуват мебели, коментира в интервю за БТА председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, който е ръководител на Катедра „Интериор и дизайн за мебели“ в Лесотехническия университет в София. От началото на годината националната статистика отчита намаление при цените на мебелите от близо 6 процента, като до края на 2025 г. и в началото на следващата не се очаква спекулативното им покачване, допълни той.
Браншът предлага свободни позиции за инженери-конструктори, инженери-технолози, дизайнери, работници, а тази година има ръст на новоприетите студенти в Лесотехническия университет в три специалности, които са пряко свързани с мебелната индустрия, каза проф. Живков, потърсен от БТА във връзка с откриването на учебната година във висшето училище.
Бакалаврите и магистрите
Във факултета „Горска промишленост“ на Лесотехническия университет в София има три специалности, като най-старата е „Технология на дървесината и мебелите“, следващата хронологично е „Инженерен дизайн (Интериор и дизайн за мебели)“, която тази година отбеляза своята тридесета годишнина, а най-новата специалност, която е създадена по предложение на Камарата, е „Компютърни технологии в мебелната индустрия“. През 2025 г. в трите специалности са приети 160 нови студени, докато миналата година техният брой е бил около 125-130, посочи Живков. Това е сигнал, че браншовете дървообработване, мебелна промишленост и интериорен дизайн са силни, те имат нужда от хора и младите българи виждат перспектива в тях, коментира проф. Живков. Последната година по специалностите „Технология на дървесината и мебелите“ и „Компютърни технологии в мебелната индустрия“ дипломираните бакалаври са около 30, а със задочното обучение по първата специалност броят им достига до около 40-50 души. Магистрите годишно са около 10 – 15. По специалност „Инженерен дизайн“ се дипломираха около 30 души.
Проф. Живков изтъкна, че браншът има нужда от повече кадри, като отбеляза, че има много фирми от тази индустрия в региони извън столицата, при които има остър дефицит от инженери. Той посочи, че има достатъчно свободни позиции в мебелните фирми за инженери-конструктори, инженери-технолози, дизайнери, а брутната заплата – например за млад инженер в София, варира от 2500 до 4000 лева, а в другите региони на страната – от 2200 до около 3500 лева.
По думите на председателя на Камарата работник с висока квалификация, монтажник, взима в някои случаи и по-висока залата от инженер, като сред причините за разликата е лисата на достатъчно такива кадри. В България е постижима чиста заплата за работник в мебелния бранш от 2500 лева, допълни проф. Живков, като отбеляза, че много от тях получат дори и по-високо възнаграждение.
Секторът привлича най-много кадри от трети страни от бившите съветски републики – Азербайджан, Казахстан, интерес има и от държави от Далечния изток. В сектора работят и украински граждани. Продължава проблемът с текучеството на кадри от тези страни. Някои от тях сключват договор с българска фирма и на петия ден се оказва, че вече са във Франция, Италия, Германия и няма механизъм, който да ги върне обратно, отбеляза председателя на Камарата и посочи, че предстои процесът по наемане на работници от трети страни да бъде прецизиран.
Икономическото „здраве“ на фирмите
Председателят на Камарата съобщи, че към момента мебелните фирми в България са между 2200 и 2300, като в бранша почти 90 процента от предприятията са малки и микро, няколко процента са средните, а около един процент са големите.
По данни на за 2024 г. браншът отчита лек спад на годишна база на производството на мебели от 4,9 на сто, каза председателят на Камарата. По думите му тези стойности са в рамките на допустимото. Износът на мебели през 2024 г. също на годишна основа бележи намаление с 1,7 на сто. Така че 2024 г. може да кажем, че приключва относително успешно, обобщи проф. Живков. По последни данни на Националния статистически институт до юли има известно оживление и възстановяване на вътрешния пазар на мебели с ръст на производството на мебели от около 12-13 на сто. По думите на председателя на Камарата това е добър индикатор за ситуацията през 2025 година. За посочения период обаче има рязко намаляване в цените на български мебели за износ на международните пазари – спад от 42 процента според НСИ, каза проф. Живков. Сред причините за негативните резултати той посочи стагнацията на западни пазари, където се отчита рязко намаляване потреблението на мебели, което рефлектира и върху цените на българските компании. Положителните тенденции в страната са обясняват с активността на пазара на недвижими имоти. Докато пазарът на имоти в България расте, търсенето на мебели няма да изчезне, коментира председателят на Камарата. По негови прогнози положителните темпове на развитие на вътрешния пазар ще се запазят и дори може да има леко увеличение на продажбите на мебели до края на годината и във връзка с влизането на България в еврозоната. Страховете на хора от евентуално увеличение на цените на мебелите преди влизането ни в еврозоната вероятно ще е сред двигателите на повишеното търсете на обзавеждане за дома, коментира проф. Живков.
Цените на мебелите
Според националната статистиката се отчита леко поевтиняване на мебелите в България от 5,7 процента от началото на 2025 г. до юли на годишна база, коментира председателят на Камарата, но напомни за пика на цените през 2023 г., когато те се увеличиха с 35 на сто спрямо началото на пандемията от КОВИД-19 през 2020 г. Ние акумулирахме много рязък скок на цените на мебелите, като това е обяснимо както от субективни, така и от обективни фактори, коментира проф. Живков ценовите тенденции на мебелите у нас и напомни за периодите на недостиг на дървесина и други материали по време на пандемията, проблемите с цените на енергията. Абсурд е в мебелния бранш да има картелно споразумение, коментира проф. Живков възможността от необоснован ценови ръст до края на годината и се аргументира с действащата пазарна среда и липсата на големи конгломерати, които да се споразумяват. Когато се бориш за пазар в страната и особено в чужбина, е абсурдно да си играеш с цените, посочи председателят на Камара. В допълнение той посочи, че към момента има и „успокояване“ на цените на материалите, както и на тока, като изтъкна, че вече много от мебелните фирми сами произвеждат електроенергията за нуждите на производството си. Ако има нещо, което да нагнетява цените, това са работните заплати, коментира проф. Живков и допълни, че според него като цяло те са „леко надценени“ спрямо производителността на труда в България.
Митническата политика на САЩ
Във връзка с очакваното повишаване на митата за внос на мебели в САЩ тези дни от бранша внесоха официално писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с искане за реакция от страна на ЕК по темата в защита на европейските производители. Към момента се още няма отговор по това искане, коментира председателят на Камарата и изрази надежда митата за мебелите да останат в рамките на договорените 15 процента за стоките, които са внос от ЕС. Един от основните ни износители за САЩ е фирма, която произвежда столове, но като цяло износът на България за САЩ не е голям, а в топ десетте държави на износа ни са само страни от ЕС и Великобритания, каза проф. Живков.
Какви мебели си купуваме
От края на лятото и с настъпването на есента расте интересът на българите към покупки на мебели за ученика – бюра, столове, шкафове, а много детски градини и училища това лято изцяло обновиха интериорите си с мебели на наши членове, каза председателят на Камарата. През лятото е отчетен по традиция и ръст в търсенето на градински мебели.
Сред мебелите, които българите най-често сменят, са столове, канапета, дивани, маси, гардероби, обзавеждането на детските стаи. По-рядко се разделяме с кухненските мебели и заради факта, че това е един от най-сложните за промяна елементи от интериора, коментира проф. Живков
Актуална тенденция при производство на библиотечни шкафове в страната е те да са с различни оцветени стъклени врати – сиво, бежово, опушено и тънки алуминиеви рамки. Често те са с вградено осветление.
При тапицираните мебели тенденцията е те да са с текстилна дамаска заради все по-голямото предлагане от производителите на платове на дишащи материи, такива, които по-трудно се цапат, по-лесно се поддържат. Допирът с такива материи е много по-приятен, мебелите са по-меки и това вероятно е причина хората все повече да предпочитат такива изделия пред тези с естествена или изкуствена кожа, смята проф. Живков. Осен това, в някои случаи, експлоатационният срок на тапицерията на такива мебели може да бъде много по-дълъг от тези с изкуствена кожа.
Източник: БТА
Икономика
Големият етиопски ренесансов язовир: Най-голямата ВЕЦ в Африка беше открита на фона на разногласията с Египет и Судан

На 9 септември, два дни преди етиопската Нова година, правителството на премиера Абий Ахмед организира тържествена церемония с участието на различни чуждестранни държавни глави, за да отпразнува откриването на Големия етиопски ренесансов язовир (Grand Ethiopian Renaissance Dam- GERD). В процес на строителство от 14 години на река Сини Нил (приток на р.Нил на територията на Етиопия и Судан – бел.ред.), той е най-голямата водноелектрическа централа (ВЕЦ) в цяла Африка.
Проектът, чието начало дава през 2011 г. тогавашният министър-председател Мелес Зенави (на власт от 1995 до 2012 г.) и продължен от италианската компания „Уибилд“ (Webuild), беше представен на населението и на останалия свят като голяма надежда за развитие на страната. Етиопия има население от 126 милиона души и се нарежда на второ място в Африка, но половината от жителите все още нямат достъп до електропреносната мрежа. Затова за Абий, както и за неговите предшественици, електрификацията е задължителна стъпка по пътя на икономическото развитие. Въпреки че язовирът стана повод за сериозен дипломатически разрив с Египет и Судан и повиши напрежението в целия регион, за етиопското правителство обещанията, свързани с Големия етиопски ренесансов язовир, са твърде важни, за да може да се откаже от тях, пише италианското издание „Интернационале“.
Противно на казаното от американския президент Доналд Тръмп, Големият етиопски язовир „Ренесанс“, който струва 5 милиарда долара, не е построен с американски долари. „Гениалният политически ход на Мелес Зенави беше да помоли етиопците да финансират ВЕЦ-а с дарения и чрез купуване на държавни облигации с малка номинална стойност. Частните инвеститори и Световната банка не искаха да дадат своя принос, дори под натиска на Египет. Така всеки гражданин стана инвеститор“, припомня кореспондентът на „Икономист“ Том Гарднър.
По-голямата част от финансирането е от държавните институции, но според служител, цитиран от „Ал Джазира“, между 2023 и 2024 г., са събрани около 21 милиона долара от гражданите. От 2022 до 2025 г. етиопската диаспора е внесла още 10 милиона долара. В интервю за етиопското издание „Рипортър“ Арегави Берхе, директор на службата за координиране на публичното участие в работата по язовира, сравнява строителството му с историческата победа при град Адуа през 1896 г. срещу италианските колониални войски и информира за индивидуални вноски на обща стойност 23,6 милиарда бири, което се равнява на 165 милиона щатски долара.
„Етиопия се счита за „водната кула на Африка“ заради обилните валежи и многото реки“, припомня „Ал Джазира“. „В началото на новия век бяха построени няколко язовира, което превърна страната в един от основните производители на хидроелектрическа енергия на континента. Но идеята за изграждането на един много по-голям язовир на Нил започна да се реализира едва в края на това десетилетие“.
„Някои го считат само за електроцентрала, но за други той е обещание за достойнство, независимост, светлина в домовете, които дълго време са били в мрак“, пише с известен патос етиопският вестник „Рипортър“, като припомня, че инфраструктурата е построена и благодарение на жертвите на населението. „Селяните продадоха животните си, учителите дариха месечни заплати, а милиони хора купиха държавни ценни книжа, които едва можеха да си позволят“.
Трудни отношения
Като се изключат вътрешните проблеми, сега, когато водноелектрическата централа вече е факт, какво ще стане с противопоставянето от страна на съседните страни? Според „Ню Араб“ в навечерието на откриването Египет и Судан са засилили дипломатическите си усилия и срещи, за да докажат, че строителството е незаконно, защото Етиопия е действала едностранно, без да изчака постигането на споразумение. Други страни като Кения (чийто президент Уилям Руто участва в тържествата редом с Абий) предложиха да са посредници, въпреки че в същото време вече са сключили споразумения за закупуване на електроенергия от Етиопия.
Както отбелязва „Рипортър“, „геополитиката на Етиопския язовир започва сега“. Според някои, когато Египет осъзнае, че дебитът на Нил надолу по течението няма да бъде намален от наличието на язовира, той ще се успокои и напрежението ще намалее. Но в действителност това е слаба надежда: от Судан вече идват оплаквания, че дебитът на Нил е намалял, откакто Етиопия е започнала да пълни резервоара на язовира. Други, може би по-реалистично, предвиждат период на нови напрежения, дължащи се и на възможността Етиопия да продължи да строи язовири и друга инфраструктура за контрол на водата.
Факт е, че от гледна точка на международния си имидж Етиопия сега иска да покаже новата си сила в момент, в който тази на Египет изглежда в упадък, пише италианското издание. „Кайро загуби привилегирован достъп до Нил“, коментира анализаторът Рашид Абди, интервюиран от Би Би Си. Завършването на язовира всъщност бележи края на колониалните договори, сключени с Великобритания, които гарантираха на Египет около 80 на сто от водите на Нил.
Източник: БТА
Икономика
Втори пореден ден с проблеми на европейските летища след кибератака срещу доставчик на услуги

Пътници на няколко европейски летища продължиха да се сблъскват със закъснения и днес, след като кибератака засегна доставчик на софтуерни услуги, използвани при регистрацията за полетите, предаде ДПА.
Вчера летищата в Берлин, Брюксел, Дъблин и Лондон съобщиха за технически проблеми, засягащи обслужването на пътници. Според Европейския орган за управление на въздушното движение Евроконтрол причината е в информационна атака срещу американската компания „Колинс Аероспейс“ (Collins Aerospace).
Дружеството, което оперира в сферата на аерокосмическите технологии, потвърди, че е било засегнато от „кибернетични смущения“ в своя софтуер, използван на редица летища.
Берлинското летище Берлин-Бранденбург (BER) предупреди пътниците, че трябва да се подготвят за по-дълго чакане и евентуални закъснения. В изявление от днес се посочва, че летището, заедно с авиокомпаниите и доставчиците на наземно обслужване, полага усилия за минимизиране на прекъсванията. Регистрацията протича нормално, но пътниците се съветват да използват онлайн чекиране или терминалите за самообслужване.
В събота на берлинското летище бяха отменени четири полета (две пристигания и две заминавания), а други бяха забавени. В някои случаи персоналът е преминал към ръчна обработка – с хартиени списъци и химикалки, вместо с компютри.
Според съобщения от Брюксел вчера най-малко 10 полета са били отменени, а 17 други са закъснели с повече от час. При регистрацията са се образували дълги опашки.
Летище Хийтроу в Лондон също потвърди, че проблемите са свързани с атаката срещу „Колинс Аероспейс“.
Няма промяна в полетите на летище „Васил Левски“ във връзка с кибератаката на няколко летища в Европа, съобщиха вчера за БТА от столичното летище.
Засега не е ясно колко време ще са необходими за пълно възстановяване на нормалната работа на засегнатите системи.
Източник: БТА
Икономика
Винарна „Ахинора“ залага за първи път тази година на естествено пенливо вино

Тази година винарна „Ахинора“, разположена в село Селановци, община Оряхово, за първи път създава естествено пенливо вино – част от разрастващата се линия натурални и сортови вина, които отразяват философията на семейството зад избата.
Правим вино с рецепторите и интуицията си, казва Антоанета Генова, която вече шеста година ръководи винарната. Тя е на 31 години и е енологът зад цялото портфолио на избата.
Избата произвежда около десет вида вина годишно, като основен фокус са българските сортове – „Врачански мискет“, „Мискет Кайлъшки“, „Строгозия“ и „Каберне Совиньон“. В близост до избата са засадени 70 декара лозя, част от които са засети още през 2008 година.
„Мискет Кайлъшки“ е сорт, разработен в Института в Плевен – устойчив е на болести и дава свежи, плодови бели вина, обяснява Генова. Гроздоберът се извършва със сезонни работници, като екипът в избата обикновено е между четирима и петима души, а тази година семейната компания се радва на добра реколта.
Наред с естественото пенливо вино семейството експериментира и с гроздов сок – засега само за лична употреба, но при успех догодина ще го пуснат на пазара.
Продукцията се реализира основно в София и Варна, а винарната вече има реализиран експорт до Съединените американски щати и Белгия.
Основател на избата е бащата на Антоанета – Гено Генов, който разказва, че със собственика на винарна „Типченица“ (община Мездра) заедно са работили за възстановяването на сорта „Врачански мискет“.
Генов идва в района на Селановци като любител рибар преди близо двадесет години, влюбва се в реката и природата. „Хобито ми да правя вино се превърна в професия“, казва строителният инженер.
Семейната философия зад „Ахинора“ се основава на родова памет и личен път. С методите на родовата терапия открихме, че прадядо ми е бил уважаван лозар и винар в Старозагорско. Антоанета сякаш бе родена за това място – тя взема самостоятелни решения, а аз ѝ се доверих напълно, казва Генов.
Антоанета завършва Института по лозата и виното към университета в Бордо – една от петте акредитирани програми във Франция за национално призната диплома. Обучението ми даде широта в мирогледа и солидна основа за тероар, почви, технология и реализация на вино, казва тя.
Прекарва седем години във Франция и получава предложения за работа в долината на Лоара, но избира да се върне в България и да развива собствена серия вина.
Най-разпознаваемата линия на изградената през 2012 г. винарна е серията „Равноденствие“ – натурални вина без енологични добавки, без филтрация, стабилизирани по естествен път. Серията включва четири вида вина – по едно за всеки астрономичен преход в годината. За пролетното равноденствие се използва плевенския сорт Строгозия, с който се произвежда розе. По думите ѝ на пазара няма друго чисто сортово вино, произведено от този вид грозде. За лятното слънцестоене се произвежда бяло вино от Врачански мискет, за есенното равноденствие – оранжево вино, също от Врачански мискет, а за зимното слънцестоене се ползва Каберне совиньон, с който се произвежда червено вино, разказва Генова. Особено внимание получава оранжевото вино – резултат от продължителен контакт между ципите и гроздовия сок. Процесът включва спонтанна ферментация с естествените дрожди от плода и не допуска добавки. Рискован е процесът, защото иска много наблюдаване, отношение и баене, но пък си заслужава, казва още Генова. Оранжевото вино от „Врачански мискет“ реколта 2024 г. вече е предварително изкупено, а премиерата му е насрочена за 22 септември.
Идеята за серията е дошла от поверието, че вино от грозде, брано на равноденствие, носи изобилие и просперитет, обяснява Генова.
Серията „Равноденствие“ някак си сама се нареди. Всичко започна с поверието и вярата, че тези вина ще ни отличат и ще покажат именно нашата духовност и енергия, добави еноголъг. Много хора помогнаха, подбрахме различни цветове за всеки вид вино, етикети, на които са изобразени слънцето и луната в различните им състояния, спрямо сезона, цялостна философия изградихме около тези бутикови вина, допълни Генова. По думите ѝ в тази серия не се добавя нищо друго, освен грозде. Няма енологични добавки, виното не се филтрира, стабилизира се естествено, не се натоварва с допълнително продукти. Тези четири вида вино показват моята идентичност и характерните особености на мястото, където се отглежда гроздето, каза енологът. Двата вида вино Ahinora Equinox Rose Storgoziya 2023 и Ahinora Equinox Cabernet Sauvignon 2023 са оценени от класацията на divino.bg с най-високи точки за годината.
Избата планира до догодина да изгради зони за посрещане на гости, място за кемпери и каравани. Имаме дегустационна зала, но следващата важна стъпка е да правим повече събития, посочва Генова.
„След 10 години се виждам като майка. До тогава ще съм станала родов терапевт и ще помагам на хората да си припомнят корените и силата, която носят в себе си. От гледна точка на виното се надявам натуралната серия вина да се е развила и доказала“, допълни Антоанета Генова.
Винарна „Ахинора“ е член на сдружение „Дунавски винари“, което обединява над двадесет винопроизводители от западната и централната част на Дунавската равнина. Предприятията от региона са представени в хартиена и онлайн винена карта.
БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 1 месец
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието