Икономика
Аржентинската централна банка извърши най-голямата валутна интервенция от шест години насам

Аржентинската централна банка (Banco Central) извърши най-мащабната си интервенция на валутния пазар от шест години насам, като в рамките на един ден продаде 678 млн. щатски долара (577 млн. евро), за да подкрепи националната валута, съобщиха ДПА и Ройтерс.
Аржентинското песо е под натиск преди парламентарните избори през октомври. В последните три дни банката продаде общо 1,1 млрд. щатски долара (936 млн. евро). Само две седмици по-рано президентът Хавиер Милей претърпя тежка загуба на изборите в провинция Буенос Айрес, които бяха възприети като тест за нагласите в обществото.
Централната банка се опитва да управлява ликвидността в горната граница на гъвкавия диапазон на обменния курс. Министърът на икономиката Луис Капуто заяви, че правителството ще продължи да използва резервите, тъй като курсът на песото остава на исторически ниски нива. „Ще продадем всеки един долар от резервите на централната банка в горния край на диапазона“, каза той в интервю, излъчено на живо в четвъртък вечерта.
Влошаването на пазарните условия подчертава скептицизма на инвеститорите преди междинните избори, които могат да лишат либертарианския президент Милей от ключова подкрепа в Конгреса за реформаторската му програма.
В петък курсът на едро на песото се стабилизира на 1475 за долар след намесата на централната банка, близо до горната граница на диапазона. На неофициалния пазар обаче валутата падна до рекордно ниските 1520 за долар, губейки повече от шест на сто от стойността си само за една седмица.
Централната банка не беше извършвала интервенция от средата на април, след като по силата на споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) за 20 млрд. долара бяха облекчени валутните ограничения.
„Ако се запази този темп на продажби, това би означавало загуба на около 10 млрд. долара резерви преди изборите – близо 70 на сто от вече отпуснатите от МВФ средства. Вероятността режимът на валутните граници да бъде изоставен преди изборите на 26 октомври се увеличава“, заявиха от „БанкТръст енд Ко“ (BancTrust & Co).
По предварителни официални данни международните резерви на централната банка възлизат на 39,26 млрд. долара, но анализаторите изчисляват, че нетните валутни резерви за интервенции са едва около 6 млрд. долара. Експерти предупреждават, че продължаващите продажби могат бързо да изчерпят средствата, което би застрашило плащанията по краткосрочния дълг и би наложило увеличаване на емитирането на облигации за покриване на недостига на финансиране.
Министър Капуто потвърди сегашния режим на обменния курс и съобщи, че финансовото министерство работи за осигуряване на плащанията по дълга през януари. Той обеща да предостави яснота на облигационерите веднага щом бъдат финализирани подробностите.
Държавният риск на Аржентина достигна най-високото си ниво от август 2024 г. – около 1500 базисни пункта. На извънборсовия пазар облигации поевтиняха средно с 1,4 на сто, а за седмицата отчетоха спад от 9,2 на сто.
Източник: БТА
Икономика
Тръмп е използвал „златна акция“, за да блокира план за спиране на производството на „Ю Ес Стийл“

Правителството на САЩ е блокирало план на „Юнайтед Стейтс Стийл корпорейшън“ (United States Steel Corp.) за спиране на производството в завод в Средния Запад, като се е позовало на новото си право на вето върху ключови управленски решения. Това съобщи вестник „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от Киодо.
Мярката е възможна благодарение на т.нар. „златна акция“, която американското правителство получи в рамките на сделката за придобиването на емблематичния, но изпитващ затруднения производител на стомана от японската компания „Нипон Стийл корпорейшън“ (Nippon Steel Corp.) за 14,1 млрд. долара. Сделката бе финализирана през юни.
По информация на изданието преди две седмици „Ю Ес Стийл“ е уведомила работниците в завода в Гранит Сити, щата Илинойс, че производството ще бъде прекратено през ноември. „Нипон Стийл“ е заявила, че въпреки закриването ще продължи да плаща на близо 800 служители.
Министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник съобщи, че се е обадил на главния изпълнителен директор на „Ю Ес Стийл“ Дейвид Бърит и го е уведомил, че администрацията няма да позволи преустановяване на дейността. Той е уточни, че президентът Доналд Тръмп ще се позове на правомощията си чрез „златната акция“. В резултат компанията е отменила плана и е обявила, че „Гранит Сити уъркс“ (Granite City Works) ще продължи да произвежда валцувана стомана.
От „Ю Ес Стийл“ заявиха пред Киодо, че са „доволни, че е намерено решение за продължаване на дейността“, като подчертаха, че целта им е била „да запазят гъвкавост“. Служител на „Нипон Стийл“ отказа коментар, но отбеляза: „Ние не сме във вражда с администрацията на САЩ“.
Сделката за придобиване на „Ю Ес Стийл“, обявена за пръв път в края на 2023 г., се превърна в ключова тема по време на президентските избори през 2024 г., тъй като Пенсилвания, където е централата на компанията, е сред стратегическите за изхода на вота щати.
Тръмп, който встъпи в длъжност през януари 2025 г., първоначално се противопоставяше на сделката, но впоследствие я одобри, като я определи за „историческо партньорство, което ще отключи безпрецедентни инвестиции в стоманодобива в САЩ, ще защити и създаде повече от 100 000 работни места“.
Паралелно с придобиването бе подписано споразумение за защита на националната сигурност на САЩ, по силата на което „Нипон Стийл“ се ангажира да инвестира около 11 млрд. долара в „Ю Ес Стийл“ до 2028 г.
Чрез „златната акция“ правителството на САЩ разполага с права върху решения, свързани със закриване на производствени мощности на „Ю Ес Стийл“ на територията на страната, както и с прехвърляне на производството или работни места извън нея.
Източник: БТА
Икономика
Пред мениджъри и представители на 10 водещи китайски компании бяха представени възможностите за инвестиции в община Видин

Пред мениджъри и представители на десет водещи китайски компании бяха представени възможностите за инвестиции в община Видин по време на Българо-китайски икономически форум 2025 г.
Кметът на община Видин д-р Цветан Ценков акцентира върху една от основните идеи за развитие на индустрията в регона – създаването на най-мощния за Европа и Балканите високотехнологичен център, който да включва нов университетски комплекс.
На срещата бяха представени няколко индустриални зони. Индустриална зона „Видин-юг“ е създадена по Плана за възстановяване и развитие министъра на иновациите и растежа Александър Пулев. По думите на кмета тя представлява 1580 декара промишлена инфраструктура с топлоелектрическа централа, железопътна гара, пристанище и всички условия за развитие на бизнес. Беше представен и Балканският индустриален парк – с площ около 1200 декара, разположен в близост до Дунав мост 2.
Д-р Ценков подчерта амбициите на Видин за развитие на международна железопътна, шосейна, авиационна и водна инфраструктура. Не случайно сме определени като един от най-големите транспортни коридори, посочи той.
Кметът акцентира и върху интелектуалния потенциал на българските деца и млади хора в областта на технологиите и иновациите, припомняйки техни успехи на международни състезания. „Надявам се да видите значимостта на този край, който е кръстопът на Балканите и оттук вървят двата най-важни коридора – Юг-Север и Изток-Запад. Централното значение на региона трябва да се изтъква, защото с общи усилия можем да променим цялата среда. Най-важният коридор – река Дунав, е “аортата на европейския организъм“, подчерта д-р Ценков.
Във форума участва и Александър Пулев, съветник по иновациите на президента, който се обърна към присъстващите от името на държавния глава Румен Радев.
Събитието беше определено като единствено по рода си от такава величина, организирано на ниво общини. Форумът се реализира по идея и инициатива на кмета на община Видин д-р Цветан Ценков.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Американски компании призовават чуждестранните си служители да останат или да се върнат спешно в САЩ заради задаващите се скъпи визи

Големи американски компании са призовали чуждестранните си служители да останат в САЩ или да се върнат незабавно, ако са извън страната. Това съобщи Ройтерс, като се позова на вътрешни имейли на технологичните гиганти „Майкрософт“ (Microsoft) и „Амазон“ (Amazon), както и на банката „Джей Пи Морган“ (JPMorgan). Според изданието „Бизнес инсайдър“ подобни инструкции са били издадени и от компанията майка на „Фейсбук“ – „Мета“ (Meta).
Писмата са насочени към притежателите на работни визи H-1B за висококвалифицирани чуждестранни специалисти. Американското правителство обяви, че годишната такса за тези визи ще бъде повишена до 100 000 долара (около 85 000 евро) от неделя в 6 ч. централноевропейско лятно време. Досега таксата възлизаше на няколко хиляди долара.
Според „Бизнес инсайдър“ компаниите се опасяват, че наемането на чуждестранни работници ще стане много по-скъпо или невъзможно, ако те се опитат да влязат отново в страната след престой в чужбина. Програмата H-1B е особено важна за технологичния сектор, като голяма част от работниците по нея са от Индия.
По данни на правителството, цитирани от „Ню Йорк таймс), само през първата половина на 2025 г. за „Амазон“ са били одобрени над 10 000 визи H-1B. „Майкрософт“ и „Мета платформс“ (Meta Platforms) са получили по над 5000 временно издадени визи.
„Бизнес инсайдър“ съобщава, че във вътрешна бележка до персонала на „Амазон“ е посочено, че всеки, който няма да успее да се върне в страната до крайния срок, не трябва да влиза, докато не получи допълнителни инструкции.
„Майкрософт“, „Амазон“ и „Джей Пи Морган“, както и адвокатската кантора „Огълтрий Дийкинс“ (Ogletree Deakins), представляваща банката по въпроса, първоначално не са отговорили на запитванията на Ройтерс.
Някои от съюзниците на президента Доналд Тръмп критикуват отдавна визовата програма, като твърдят, че тя отнема работни места от американските служители. Министърът на търговията Хауърд Лътник заяви, че повишаването на таксите ще накара компаниите да преценяват по-внимателно дали даден кандидат е достатъчно ценен, за да бъде нает срещу допълнителни разходи от 100 000 долара, и ще стимулира наемането на американски работници.
Ръководители на технологични компании в последните месеци се опитват да изградят по-близки отношения с администрацията на Тръмп и на събития в Белия дом изразиха публично подкрепа за президента. Самият Тръмп заяви, че според него компаниите ще бъдат „много щастливи“ от новия регламент.
Броят на чуждестранните работници в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) в САЩ се е удвоил между 2000 и 2019 г. до почти 2,5 милиона, въпреки че общата заетост в НТИМ се е увеличила само с 44,5% през този период, се посочва в указа на Белия дом. Президентът подписа и указ за обявената по-рано „Златна карта Тръмп“, която ще позволява на хората да се установят в САЩ срещу инвестиция от един милион долара.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 1 месец
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието