Жените, които завършат доброволна служба в армията, ще плащат половината от цената на университетското си обучение, ако впоследствие се запишат в частен университет в Кипър, съобщи днес министърът на отбраната на страната Василис Палмас, цитиран от англоезичното издание „Сайпръс мейл“.

В интервю за Кипърското радио и телевизия (КРТ) той каза, че правителството е постигнало „някои неформални споразумения“ с частни университети и добави, че отстъпката ще важи за целия период на обучението им.

Коментарите идват само няколко дни, след като министърът заяви, че няма да има „специални стимули“ за увеличаване на броя на жените, които доброволно се запишат да служат, тъй като предлагането на стимули за жените, а не за мъжете, може да „създаде проблем с половото равноправие“, припомня изданието.

Правителството на Република Кипър прие през февруари решение, което отваря пътя за участие на жени доброволки в Националната гвардия – въоръжените сили на страната, а парламентът одобри законопроекта през април.

Регистрацията за доброволна военна служба ще бъде отворена за жени, които са завършили гимназия между 2017 и 2025 г., като Палмас заяви, че скоро ще бъде направено съобщение „с всички подробности за процедурата“, включително датите, на които трябва да бъдат подадени заявленията.

Министърът поясни, че жените, които се запишат, ще служат между шест и 14 месеца.

Източник: БТА

По данни на Турския статистически институт през 2024 година общо 890 хиляди души са посетили музеите в град Одрин, Западна Турция, край границата с България.

Общият брой на одринските музеи е 18, като те съдържат 2194 експоната. Според справката по броя на музеите си Одрин е на пето място сред 81 окръга на Турция след Истанбул, Анкара, Измир и Бурса.

Сред музеите в града се откроява Музеят на здравето, чието официално име е „Музей на здравния комплекс на Султан Баязид Втори“. Музеят на здравето е най-посещаваният след джамията Селимие в Одрин.

През 2004 година Музеят на здравето в Одрин бе отличен като Европейски музей на годината. А през 2016 година бе включен във временния списък на световното културно наследство на ЮНЕСКО. За изминалите 10 години Музеят на здравето е бил посетен от посетители от около 30 държави, сред които значителен брой са от България и Балканите, заяви неотдавна ректорът на Тракийския университет проф. др. Мустафа Хатиплер пред местни медии.

Поради големия интерес на туристите времето за посещения на Музея на здравето през летния сезон, който продължава до края на октомври, бе удължено до 22:30 ч. в петък, събота и неделя.

Комплексът, чиито основи са положени през 1484 г., по време на Османската империя, е служил за медицински център, болница и пространство за благотворителност. След 19-и век той е предоставян само за лечение на психично болни. Дълго време комплексът е бил изоставен. През 1986 г. Тракийският университет в Одрин придобива собствеността върху обекта и изцяло го реставрира. Открит е отново през 1997 г., като обединява два обекта – „Музей на здравето“ и “Музей за благотворителност“.

Сред другите най-посещавани музеи в Одрин се посочват Археологическият музей, Музеят на турското и ислямското изкуство, Балканският музей на войната, Музеят на Фондация Селимие, като джамията Селимие е включена в списъка на нематериалното културно наследство на света на ЮНЕСКО, Природният музей на Тракия.

Същевременно Одрин е град, в който има и българска следа, тъй като в миналото в града са живели над 10 000 българи. Част от тези следи са българската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” и одринската българска католическа гимназия, построена през 1906 г. Както и църквите “Свети Великомъченик Георги” и “Свети Константин и Елена”, в които се извършват ритуали, посочи неотдавна в интервю за БТА генералният консул на България в Одрин Радослава Кафеджийска.

По информация на Дружеството за промотиране на Одрин и на туризма през 2024 година общо 5 млн. души са посетили града. Около 3,5 млн. души са чуждестранни туристи, предимно от България и Балканите.

Междувременно реставрацията на джамията Селимие в Одрин, шедьовърът на прочутия архитект на Средновековието Мимар Синан, която започна през 2021 г. и която по информация на Анадолската агенция е приключила, предизвика критики сред турските академици, които твърдят, че са били премахнати оригинални орнаменти и надписи в купола.

Критики към реставрацията се съдържат и в доклад на Турския национален комитет на Международния съвет за паметници и забележителни места (ИКОМОС), за който съобщи турският вестник „Тюркийе“.

Според доклада ръчно рисуваните шарки на джамията не са оригинални и в главния купол се съдържат пластове, датиращи от 18-и век, които трябва да бъдат запазени. Настоява се Главната Дирекция по вакъфите, която е оторизирана за Селимие, а също и ЮНЕСКО да бъдат уведомени за „риска от повреди“.

Източник: БТА

/С-АМ/

Източник: БТА