Поведението помага да се обясни един очевиден парадокс на американските пазари след резките разпродажби, предизвикани от обявените от Тръмп мита през април: как акциите на Уолстрийт се върнаха с резки темпове, без да предизвикат възстановяване на долара.

Според анализа на Deutsche около 80% от около 7 млрд. долара, които са постъпили в ETF за американски акции, регистрирани в чужбина, през последните три месеца, са били хеджирани. В началото на годината този процент е бил около 20. Такова хеджиране означава, че инвеститорите са изложени единствено на движението на цената на даден актив, а не на движението между долара и националната им валута, въпреки че трябва да платят за тази привилегия.

Според анализатори увеличаването на хеджирането е допринесло за разпродажбата на долара през тази година с повече от 10% спрямо кошница от равностойни валути, включително еврото и паунда. Спадът на долара повиши еврото във вторник до четиригодишен връх от над 1.18 долара.

Какво предприемат клиентите на фондовете

Мениджърите на фондове обясняват, че клиентите искат да запазят експозицията си към американските акции в условията на бум на изкуствения интелект, но не са толкова склонни да поемат риска спрямо долара. Арун Саи, старши стратег в Pictet Asset Management, заяви, че швейцарската фондова компания е увеличила хеджирането в долари на акциите си в САЩ, залагайки на това, че доларът се намира в „светски мечи пазар“. „Доларът ще продължи да поема основната тежест от намаляването на доверието към институциите“, добави той.

Проучване на Bank of America сред управители на глобални фондове през септември показа, че 38% от инвеститорите искат да увеличат позициите си за хеджиране срещу по-слаб долар, докато само 2% искат да се предпазят от по-силен долар.

Източник: Капитал

„Това винаги е бил неговият начин на мислене – никога не е искал да атакува публичните разходи или функционирането на държавата“, казва икономистът Филип Десертин от IAE Paris Sorbonne Business School. „Намалението на данъците беше необходимо за повишаване на конкурентоспособността, но трябваше да бъде финансирано чрез структурни реформи“, добавя той.

След това дойде серия от кризи, на които реакцията на Макрон беше да „вади чековата книжка“. Първата беше през 2018 г. – движението на „жълтите жилетки“ беше против предложен въглероден данък върху горивата, защото смяташе, че данъчната политика на президента фаворизира богатите. След това последваха пандемията от COVID-19 и европейската енергийна криза – правителството похарчи огромни средства за подкрепа: за да увеличи заплатите на работниците, да спаси компании и да помогне на домакинствата да плащат сметки. Докато антикризисният отговор от 170 млрд. евро, или 10% от БВП, беше в общи линии като този на другите държави, Франция задържа помощта по-дълго от повечето си партньори. По време на газовата криза правителството отпусна десетки милиарди евро субсидии за енергия и горива.

Икономисти твърдят, че фискалният стимул е бил прекален. Но OFCE изтъква, че по-трайният проблем – който стана напълно видим едва след отшумяването на пандемията – е спадът в данъчните приходи заради по-ранните решения на Макрон. Много икономисти не предвидиха това поради турбуленциите на кризисните години, които затрудниха прогнозите, казва Раго.

Тези трудности доведоха до провал на прогнозите за данъчни приходи миналата година, което изстреля бюджетния дефицит далеч над целта.

Източник: Капитал

Фокусът се измества върху пазара на труда

Последните данни показаха, че наемането на нови служители в САЩ драстично се забавя. През август статистиката отчете едва 22 хил. нови работни места в американската икономика, което инвеститори и анализатори разчетоха като знак за охлаждане на пазара на труда. Миналата седмица статистическата служба на САЩ ревизира рязко надолу с цели 911 хил. работни места данните си за ръста на заетостта за 12-те месеца до март 2025 г., показвайки, че пазарът на труда е започнал да отслабва още през 2024 г.

На въпрос дали митата допринасят за по-лошите резултати Пауъл отговори, че „със сигурност е възможно“, но уточни, че „по-голямото влияние върху заетостта идва от промените в имиграцията“. Той добави, че както предлагането на работна ръка, така и търсенето значително са намалели.

Така Фед се оказва принуден да разхлабва паричната политика, въпреки че инфлацията също тръгна леко нагоре – през август тя се повиши до 2.9% от 2.7% предходния месец, като за това вероятно са допринесли наложените от САЩ високи мита за внос. Индексът за лични потребителски разходи, който Фед използва като индикатор за инфлацията, е на ниво 2.6% – също над целта на централната банка от 2%.

Прогнозите на Фед за икономиката леко се подобряват – служителите на банката очакват БВП да се разшири с 1.6% тази година и с 1.8% следващата според данни, цитирани от Financial Times. Очакванията за инфлацията са да е около 3% тази година и да падне до 2.6% догодина, като предвижданията за 2026 г. са ревизирани леко нагоре.

Източник: Капитал