/ЛМ/

Източник: БТА

Двадесет и седем партии ще участват в предсрочните парламентарни избори в Нидерландия на 29 октомври, съобщава телевизия Ер Те Ел.

Тридесет и две партии бяха подали кандидатски листи, но на предавано онлайн заседание този следобед Изборният съвет реши да не допусне пет партии заради неизпълнени изисквания, неплатени гаранции и недостатъчен брой подписи на избиратели в подкрепа на регистрацията. Общо 28 кандидати са отстранени от листите, защото не са представили копие от валиден документ за самоличност.

В предишните парламентарни избори през 2023 г. участваха 26 партии с 1126 кандидати. През 2021 г. в бюлетината бяха включени 37 партии с 1579 кандидати.

До предсрочните избори се стигна, след като в началото на юни крайнодесният депутат Герт Вилдерс предизвика политическа криза в Нидерландия, изтегляйки министрите си от управляващата коалиция заради спор за мерките срещу миграцията. До произвеждането на изборите на 29 октомври правителството, оглавявано от Дик Схоф, продължава да управлява, но вече като служебно.

Какви са нагласите на избирателите?

Крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс продължава да е първа сила и според последното проучване на Ипсос I&O, направено в началото на тази седмица, с 32 депутатски места (в момента 27 места), следвана от Християндемократическия призив – с 24 (сега 5) и коалицията „Зелени леви – Партията на труда“ с лидер Франс Тимерманс – 23 (сега 25).

Три либерални партии – Народната партия за свобода и демокрация (НПСД), Д66 и ДА21 – се изравняват по брой места според проучването. НПСД спада до 14 места в проучването (в момента има 24 в парламента). Социално-либералната Д66 е с 13 места (в момента 9), а консервативно-либералната ДА21 е с 12 места, като досега имаше само един депутат.

За първи път проучване показва, че Нов социален договор няма да има депутат в новия парламент. Основаната от Питер Омцихт партия, която се оттегли от служебното правителство миналия месец, досега имаше в проучванията няколко, а наскоро едно място в парламента. В парламента се „връща“ макар и  със само едно място 50ПЛЮС – партията, която претендира да защитава възрастните хора.

Все още има голяма несигурност сред избирателите, сочи проучването

С шест седмици до изборите все още има голяма несигурност сред избирателите, сочат анализаторите от Ипсос I&O. Готовността за участие в изборите е малко по-ниска в сравнение с предишните парламентарни избори преди две години: сега 70% казват, че със сигурност ще гласуват (обикновено това е добър показател за избирателната активност), а през 2023 г. през същия период този процент е бил 75%. Обикновено този процент се увеличава с наближаването на изборите.

От тези, които възнамеряват да гласуват, само 17% са (почти) сигурни в своя избор. Останалите (83%) все още се колебаят в по-голяма или по-малка степен, като 63% се колебаят между няколко партии, а 20% все още нямат представа за кого да гласуват.

Анализаторите посочват, че Християндемократическият призив и Партията на свободата имат най-голям избирателен потенциал: съответно 32 и 31% от анкетираните обмислят да се насочат към тези две партии, от които съответно 15 и 20% вече ги предпочитат като първи избор. 

Източник: БТА

Беларус изгони чешки дипломат като реципрочна мярка, предаде Асошиейтед прес.

Агенцията отбелязва, че този ход е бил предприет на фона на влошаващите се отношения на Беларус със страните от Европейския съюз.

В изявление от днес Министерството на външните работи на Беларус определи случилото се като „култивирано предубеждение срещу Беларус от страна на чешките власти“.

Чехия изгони беларуски дипломат, след като на 8 септември обяви, че е разкрита шпионска мрежа, контролирана от Беларус.

Тогава чешката разузнавателна агенция каза в изявление, че екип от агенти, работещи за ЕС, са открили шпиони на беларуската служба за сигурност КГБ в няколко европейски държави.

Полша обяви малко след това, че е арестувала беларуски шпионин. Тя заяви, че ще изгони беларуски дипломат, който „е подкрепял агресивните действия на беларуската държава срещу Полша“.

Макар че полски дипломати не бяха експулсирани, беларуското Министерството на външните работи съобщи днес, че е извикало ръководителя на полската дипломатическа мисия за „дискусия по същество за настоящото състояние на отношенията между Беларус и Полша“.

Беларус е управлявана от повече от три десетилетия от авторитарния президент Александър Лукашенко, който е близък съюзник на руския си колега Владимир Путин, отбелязва АП.

Лукашенко позволи на Русия да използва територията на Беларус като трамплин за пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г., а по-късно разреши разполагането на руски тактически ядрени ракети в своята страна, която граничи с Русия от запад.

По-рано този месец Полша затвори напълно границата си с Беларус, като изтъкна опасения във връзка с военните учения „Запад 2025“, които се състояха в страната с участието на руски войски.

Източник: БТА