Депутатите забраниха изграждането и експлоатацията на нови електроцентрали, работещи с въглища или лигнитни въглища. Това се случи с  окончателното приемане на Закона за ограничаване изменението на климата. Вносител е Министерският съвет, а подкрепа дойде от ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица, ИТН и „ДПС-Ново начало“.

За вече съществуващите въглищни централи се въвежда таван на общите им емисии CO2, като всички ТЕЦ-ове на въглища в България заедно могат да изпускат максимум 10.9 тона CO2 на година. Този таван обаче няма да се гледа само за една година, а се смята като средна стойност за три години – съответната плюс двете предишни.

Законопроектът поставя и национална дългосрочна цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение.

За дейности, свързани с рафиниране на нефт, се въвежда праг от 20 MW за номинална входяща топлинна мощност. Обхващат се дейности за производството на желязо и обхватът на ЕСТЕ вече не се ограничава само до „чугун“. Добавя се и производство на диалуминиев триоксид в допълнение на производството на първичен алуминий.

Променя се критерият за обхващане на дейности за сушенето или изпичането на гипс или производство на гипсови панели или други продукти от гипс, като досега действащият критерий за обща номинална топлинна мощност на горивните съоръжения, превишаваща 20 MW, се заменя с
производствен капацитет за калциниран гипс или изсушен вторичен гипс, надвишаващ общо 20 тона на ден.

Със законопроекта се променя и критерият за обхващане на дейности за производство на сажди с карбонизиране на органични вещества, като масла, катран, остатъци от крекинг и дестилация. Досега действащият критерий за обща номинална топлинна мощност на съоръженията,
превишаваща 20 MW, се заменя с производствен капацитет над 50 тона на ден.

Променен е и критерият за обхващане на дейности за производство на водород (H2) и синтетичен газ, като досега действащият критерий за производствен капацитет, превишаващ 25 тона дневно, се заменя с производствен капацитет над 5 тона на ден.

Осигуряват се допълнителни стимули за намаляване на емисиите на парникови газове чрез използване на икономически ефективни техники. За тази цел от 2026 г. нататък безплатното разпределяне на квоти за емисии на стационарни инсталации е обвързано с инвестиции в техники
за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите, особено за големите потребители на енергия.

Безплатните квоти, предоставени на предприятията във всички сектори, ще бъдат постепенно премахнати до 2034 г., като се започне от 2026 г.

Депутатите от „Продължаваме промяната-Демократична България“ заявиха, че ще се въздържат при гласуването, защото не приемат управлението на средствата да бъде централизирано и в интерес на чужди интереси.

Те отбелязаха също, че зелената трансформация е и шанс да се даде възможност на българските региони да се развиват равномерно, но и за защита на уязвимите групи в обществото. 

По време на дебатите Красимира Катинчарова от „Величие“ посочи, че цената на безплатните въглеродни емисии ще расте още следващите месеци. Според „Величие“ този законопроект е най-добре да отиде в кошчето за боклук.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg