Хърватската служба за борба с корупцията и организираната престъпност (УСКОК) започна разследване срещу осем хърватски и един пакистански гражданин, заподозрени в незаконно транспортиране на най-малко 624 чужденци в рамките на 137 случая тази година, предаде агенция ХИНА. Според информацията на хърватските власти печалбата от незаконната дейност е близо 300 000 евро, посочва агенцията.

Прокурорите съобщиха, че групата е заподозряна в престъпно сдружаване и улесняване на незаконното влизане, движение и престой на чуждестранни граждани в Хърватия, други държави от ЕС или страни от Шенген.

УСКОК твърди, че лидерът на групата, 31-годишен мъж, е организирал незаконното транспортиране на множество чужденци от Босна и Херцеговина в Хърватия от 5 януари до 17 септември, често през Сплит, Дугополе, Трогир, Задар и други места извън официалните гранични пунктове.

Той е заподозрян и в организиране на временно настаняване и последващ транспорт на чужденци до договорени дестинации в ЕС срещу заплащане.

Според съобщенията, 31-годишният мъж е координирал действията на другите заподозрени, като им е давал инструкции, както и на други неидентифицирани лица, да събират чужденци на незаконните контролно-пропускателни пунктове и да ги транспортират по маршрути, определени от него, главно около Сплит, Дугополе, Трогир и Задар.

Плащанията са варирали от 100 до 1000 евро на човек.

УСКОК ще предложи на разследващия съдия в Окръжния съд в Сплит предварително задържане за седем от заподозрените, подчертава ХИНА.

Източник: БТА

Румъния не иска „прокси“ начело на Молдова, заяви снощи румънският премиер Илие Боложан за Евронюз, след като бе попитан какво ще стане, ако в парламента в Кишинев доминират проруските сили след парламентарните избори в Молдова на 28 септември, съобщава Аджерпрес.

Боложан каза, че вярва във вота на гражданите на Република Молдова.

„През годините ние подкрепяхме суверенитета на Република Молдова и условията, които позволяват на молдовците сами да решават кой ще управлява Молдова. Очевидно е, че Румъния не иска да има „прокси“ начело на Молдова; това е абсолютно ясно. Считам също, че европейският път, по който страната върви през последните години, е пътят към развитието, защото е доказан път и имам доверие в гласа на бесарабските румънци“, заяви Илие Боложан, цитиран от Аджерпрес.

Основните политически сили, които се борят за мнозинство в новия парламент в Кишинев, са управляващата в момента проевропейска Партия на действието и солидарността и проруския Патриотичен блок на социалистите, комунистите и още две по-малки партии. 

Анкета на Центъра за социологически и маркетингови проучвания (CBS Research) по поръчка на неправителствената организация Общност за защита и публична политика (WatchDog), публикувана тази седмица, показа, че ако парламентарните избори бяха следващата неделя, най-много гласове би получила  Партията на действието и солидарността – 29,7 процента. На второ място е Патриотичният блок на социалистите, комунистите, партия „Сърцето на Молдова“ и „Бъдещето на Молдова с 13,2 процента, а на трето – „Нашата партия“ на Ренато Усатъй със 7,5 процента, съобщават молдовските медии.

Останалите политически партии и коалиции, излъчили кандидати на изборите, не преминават прага от 5 процента за партии и 7 процента за коалиции, за да излъчат представители в новия законодателен орган.

Анкета на социологическата компания iData, оповестена в началото на месеца, пък даде преднина на опозиционния Патриотичен блок. 

Източник: БТА

Понижаването на ДДС за всички острови с под 20 000 жители „коригира една голяма несправедливост по отношение на северния и южния егейски район“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на посещение в село Ацики на остров Лимнос в четвъртък, предаде АНА-МПА.

Той говори пред местните жители за отраженията от намаляването на данъците върху малките селища и отдалечените егейски острови след влизането в сила на планираните мерки от 1 януари 2026 г.

Коментарите на Мицотакис се отнасят за обявеното намаляване с 30 процента на ДДС за островите в северния Егейски регион, префектура Еврос и Донеканезите, които имат до 20 000 жители според последното преброяване от 2021 г. 

Мярката, която включва 19 острова, беше обявена от гръцкия премиер по време на речта му при откриването на Международния панаир в Солун на 6 септември заедно със серия данъчни облекчения, възлизащи на общо 1,6 милиарда евро.

В. „Катимерини“ уточнява, че островите, които ще се възползват от намаляването на ДДС с 30 процента, са Самотраки, Лимнос, Агиос Ефстратиос, Псара, Инусес, Икария, Фурни, Липси, Тилос, Агатониси, Калимнос, Патмос, Халки, Кастелоризо, Нисирос, Сими, Астипалая, Карпатос и Касос. Мярката включва и малките островчета, които принадлежат към споменатите общини.

Това означава, че за тези места стандартната ставка на ДДС, която е 24 процента, ще бъде понижена на 17 процента, намалената ставка, която е 13 процента, ще спадне на 9 процента, а най-ниската ставка от 6 процента ще бъде понижена на 4 процента, посочва в. „Вима“. По този начин както стоките от първа необходимост, така и услугите ще станат по-достъпни за местните жители, отбелязва изданието.

Намалена ставка на ДДС вече се прилага от 2018 г. за пет егейски острова – Хиос, Лерос, Самос, Лесбос и Кос, които поддържат центрове за прием на мигранти, напомня „Катимерини“. Разширяването на мярката има за цел да подкрепи по-широк кръг от гранични райони, които са изправени пред остър демографски натиск, географска изолация и по-високи разходи за живот.

Представяйки в детайли мярката, Министерството на националната икономика и финанси заяви по-рано този месец, че тя е разширена с включването на още острови, за да се подкрепят жилищните дейности и бизнеса. Отбелязва се, че годишният разход за мярката се оценява на 25 милиона евро.

По време на срещата си с жители на остров Лимнос гръцкият премиер Мицотакис спомена и за планираното премахване на Единния данък върху собствеността (ENFIA) за населените места с по-малко от 1500 жители, което ще влезе в сила на два етапа, започвайки от 1 януари 2026 г.

„Смятам, че предприехме много значима инициатива за нашите малки населени места – под 1500 жители, за премахване на ENFIA в рамките на две години – нещо, което засяга всички населени места и села на острова, с изключение на град Мирина. Вярвам, че това е нещо, което гражданите ще видят и оценят през следващите две години“, заяви премиерът в село Ацики.

Единният данък върху собствеността (ENFIA) е въведен през 2014 г. и се отнася за всички имоти в страната, включително сгради, парцели или земи, като се определя на базата на площта и характеристиките на съответния недвижим имот. Размерът на данъка, който обикновено варира от 2,5 евро до 16,25 евро на квадратен метър, се изчислява на 1 януари всяка година, отбелязват местни медии.

В. „Катимерини“ уточнява, че от 2026 г. данъкът върху собствеността ENFIA ще бъде намален на 50 процента, а от 2027 г. ще бъде напълно премахнат за основните жилища в малките населени места с под 1500 жители.

Министърът на националната икономика и финансите Кириакос Пиеракакис уточни, че отпадането на този данък за населените места с до 1500 жители ще облагодетелства около 1 милион граждани, информира в. „Прото тема“.

Източник: БТА