/РИ/

Източник: БТА

Изложбата „Обекти и дири – аспекти на реалността“ на проф. Венцислав Димов и доц. Орлин Спасов очертава ярко фокуса на естетическия интерес на авторите, на онова, което те искат да представят, а именно – обектите. Това каза в Казанлък доц. Георги Лозанов по време на представяне на експозицията в къща музей „Дечко Узунов“. В разговора се включиха и двамата автори, които са преподаватели в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а сред темите на срещата бяха обектите и тяхното превръщане от предмети в изкуство и в носители на смисъл.  

Изложбите на проф. Венцислав Димов и доц. Орлин Спасов под името „Двоица“ повдигат проблема дали и как учените творят не само в своята област, а и в изкуството. Първата им съвместна изложба е открита в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2024 година, а в настоящата двамата автори развиват творческия диалог помежду си. Тя съчетава серия фотографии на доц. Спасов с инсталации и творби, които проф. Димов създава от изхвърлени от морето боклуци или естествени материали и може да бъде разгледана в Казанлък до 12 октомври. 

По отношение на фотографиите на доц. Орлин Спасов доц. Лозанов посочи, че „производството на смисъл, офанзивата, трупането на значение, става по два близки начина“ – първият е употребата на случайността, а вторият – това, че обектите принадлежат на контракултурата. Доц. Георги Лозанов изрази мнение, че Спасов има добро око за тях, а произведенията му си помагат взаимно за това смисълът зад тях да нарасне. 

Той припомни фразата на (Мартин) Хайдегер, че „нещото нещува“, което означава, че то престава да се свързва с функцията си и културното си предназначение. По думите му Хайдегер говори за това, че нещата, чрез своята битийна откритост, могат да дадат поглед към битието. „В инсталациите на проф. Венцислав Димов виждаме как тези събрани вещи, изгубили своето предназначение, „нещуват“, каза културологът. Доц. Георги Лозанов отбеляза, че битието, което се разкрива във вещите, не е тяхното, а човешкото битие, което е битие във времето, а в обектите в експозицията човек може да се огледа в своята битийна принадлежност. 

Експозицията е открита в къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък в края на август, но доц. Орлин Спасов отбеляза, че за него днес е нейното същинско откриване, а авторите са я създали именно за този ден. В тази изложба проблемът ни беше как да предадем това, което правим на един по-алегоричен език и как да не прекъснем връзката със социалното, обясни той.

По думите му двамата автори са търсили как показаните предмети и обекти имат своята метафизика, която е отделена от функционалността им и са важни сами по себе си извън социалния контекст. „Това, което ме движеше като подбирах обектите, беше един диалог с (Жан) Бодрияр и с книгата му „Системата на обектите“, която показва как обектите в някакъв смисъл започват да ни владеят, защото те не съществуват неутрално, а се свързват в една система, която придобива идеологическо значение отвъд ежедневната им употреба“, каза той. Доц. Спасов посочи, че е искал да избяга от тази базова идея, а всички обекти, показани в изложбата, не са утилитарни, не са свързани с конкретна употреба, но са създадени от хора. „Беше ми интересно как през обектите може да се възстанови отсъстващата история на хората зад тях“, отбеляза той и допълни, че някои от тях са тревожещи, но това е така именно заради човешката история зад тях. 

Опитахме да не бъдем подвластни на думите и, ако има разказ, да е през обектите и през дирите, посочи проф. Венцислав Димов. По думите му в изложбата има много разкази, които са паралелни, пресичат се, не са сценарно написани, а авторите са се опитали „отвъд веществеността на нещата да видят тяхната същественост“. Той определи изложбата като своеобразен вик срещу тленността, защото хората са тленни, нещата също, но те имат дири. Проф. Димов отбеляза, че експозицията кани зрителя на разговор, който може да продължи. Той изказа благодарност на екипа на Художествена галерия – Казанлък и на директора д-р Пламен Петров, както и на куратора на изложбата проф. Милен Георгиева и на доц. Георги Лозанов. 

Венцислав Димов е професор в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по журналистика и масова комуникация, и в Институт за изследване на изкуствата, БАН. Доктор на науките с хабилитации по Eтномузикология и по Обществени комуникации и информационни науки. Рисува и посещава школи по изобразително изкуство през годините на своето начално и прогимназиално учене. Работите си определя като „пластичен разказ за нещотърсачество“: нещата от света и живота, открити и усвоени в самота, с акта и резултата на тяхното пресъздаване и споделяне отвеждат отвъд материалното и външното. Предпочита пред „творчество“ самоопределението „опити“. Срещата на его, въображение и дилетантска дързост го кара да прави странни работи, които споделя като лек срещу болката на баналната нормалност.

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет и изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“. Доктор е по социология. Стипендиант е на фондация „Александър фон Хумболт“. Автор е на многобройни публикации, посветени на изследвания на медиите и на съвременната култура. Интересът на Спасов към снимането започва още в средното училище, където посещава кръжоци по фотография. Заниманията му с фотография по-нататък невинаги са последователни, но страстта остава, допълнена от по-широкия академичен интерес към визуалната култура. Спасов е преподавал в Колежа по фотография към Факултета по журналистика и масова комуникация, автор е на изследвания, свързани с историята и еволюцията на използването на фотографията в българските печатни медии.

Източник: БТА

Творческа вечер събра в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград близки, приятели и почитатели на поета Иван Дойнов. Инициатори и символични домакини на литературната среща в отдел „Изкуство“ на културната институция бяха неговите синове Дойчин и Пламен Дойнови. Главният библиотекар Мила Маринова благодари на всички, приели поканата да присъстват на вечерта, посветена на книгите на Иван Дойнов – написани, издадени и четени. Тя изрази убеденост, че всеки един от присъстващите пази в сърцето и душата си свои спомени от срещите, разговорите, книгите, стиховете на поета Иван Дойнов. „Ние, работещите в библиотеката, пазим спомена за неговата енергична походка и оптимизъм, за зареждащата му енергия и ентусиазма, с който говореше за книгите, за творците и словото“, каза Маринова.

Синовете на поета изразиха също благодарност към присъстващите, че са уважили събитието. „Духът на баща ни съм сигурен, че е тук. Той е там, над нас, рее се и ако имаше възможност да каже нещо, щеше да каже много топли и хубави неща, но сега разчитам на това вие да ги кажете за него, когато говорим за поета и човека Иван Дойнов“, каза Дойчин Дойнов. 

Проф. д.н. Пламен Дойнов отбеляза, че тази вечер не е помен, нито вечер на премиера на книги или просто литературно четене, а поглед към работата в архива и в библиотеката на покойния им баща. „Бихме искали едно от дискретните послания на вечерта да бъде това, че преди човек да бъде пишещ, преди да бъде поет, той трябва да бъде добър читател. И баща ни беше точно такъв, затова фокусът на вечерта е върху книгите на Иван Дойнов. Те са прозорците, през които гледаме към литературната му личност“, каза професорът. 

Творческата среща продължи с разговор за творчеството и книгите на Иван Дойнов. „Той беше толкова отдаден на поезията. Живееше и се хранеше с нея“, сподели поетът Пламен Панчев. Дойчин Дойнов заяви, че в къщата, в която живеят, не помни дали като малки са имали мебели, но в това, че са имали библиотека е сигурен. „Да мислим за Иван Дойнов като голям читател. Българската културна среда има нужда от големи читатели като баща ни. Той винаги ни е бил за пример“, отбеляза проф. Дойнов. Той добави, че поетът Иван Дойнов винаги е бил човек на книгата, изцяло отдаден на краткото лирическо стихотворение. „Поезията на баща ни е диалогична, което е свързано с характера му на общуващ човек със стремеж да създава общности, това е сърцевината на поезията му. В голямата си част стиховете му са светли“, допълни Пламен Дойнов.

Присъстващите се потопиха в поетичния му свят с негови стихотворения, изпълнени от Мила Маринова и синовете му. Пред участниците в срещата чрез снимки оживяха и моменти от жизнения път на поета и човек Иван Дойнов. Прочетено беше и послание от Росица Чернокожева, асистент-доктор в Института за литература към Българската академия на науките за антологията, съставена от Иван Дойнов „Българският Танатос. Смъртта в българската поезия“.

В края на литературната вечер бе обявено, че проф. Пламен Дойнов дарява на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград по един екземпляр от общо 151 книги с българска художествена проза и драматургия (романи, повести, сборници с разкази и с пиеси), повечето от които са издадени между 2021-ва и 2025 г. „Това са книги в изключително запазен вид, които притежавам в домашната си библиотека и съм работил с тях като критик и изследовател. Вярвам, че те ще представляват интерес за вашите читатели, които се интересуват от нова художествена литература“, се обърна към ръководството на библиотеката проф. Пламен Дойнов.

Преди две години литературно-музикална вечер в памет на Иван Дойнов събра негови близки, приятели и почитатели в Художествената галерия в Разград. Поетичната среща беше организирана също от Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“.

Иван Дойнов е роден през 1938 г. в с. Веселец. Автор е на девет поетични книги и съставител на няколко антологии и поетични сборници. Съавтор е на антология „Лудогорие”, включваща осем тома, в които са събрани произведения на автори от Разград и Лудогорието. Беше дългогодишен редактор на регионалното издание „Светлик” във вестник „Екип 7”. Откривател е на много таланти, които днес са утвърдени автори. Разградският творец почина през декември 2022 година, на 84-годишна възраст, след кратко боледуване.

Източник: БТА