Национална конференция „Компас 2025“ ще постави основен акцент върху големите проекти в българската енергетика, разглеждани през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията. Форумът ще започне в 9:00 ч. на 30 септември в хотел „Хилтън“, съобщиха организаторите на конференцията на интернет страницата си.

Форумът се провежда в контекста на нарастващите регионални и глобални предизвикателства, които пряко засягат устойчивостта, независимостта и стратегическото развитие на българския енергиен сектор. Необходимостта от координация между политическите решения, геоикономическите процеси и технологичните иновации налага провеждането на открит и експертен дебат между институциите, бизнеса и гражданското общество, изтъкват организаторите на проявата.

Дискусиите ще обхванат целия спектър на модерната енергетика – от обновяването и дигитализацията на електропреносната и разпределителната мрежа, през внедряването на нови технологии за възобновяема енергия и съхранение, до стратегическата роля на ядрената енергетика и газовата инфраструктура за сигурността и конкурентоспособността на страната. Ще се разгледат и въпросите за регионалната енергийна свързаност, хармонизирането на националните приоритети с европейските политики и привличането на стратегически инвеститори за ключови проекти.

Очаква се във форума да участват министър-председателят Росен Желязков, министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на финансите Теменужка Петкова. Поканена е и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Събитието е с продължителност около шест часа и се провежда без такса участие, като поради ограничените места е задължителна предварителна регистрация. Презентациите ще бъдат на български език, като ще бъде осигурен паралелен превод със субтитри на английски в реално време.

Програмата на форума е структурирана в два основни панела, които ще очертаят политическите, икономическите и технологичните перспективи пред българската енергетика.

Ръководители на три институции проведоха информационна среща с жители на ромския квартал „Нов път“ във Видин, посветена на въвеждането на еврото в България. Събитието беше организирано от Агенцията по заетостта и е част от Националната кампания за еврото под егидата на Министерството на финансите.

„Вашите възнаграждения, обезщетения, пенсии, които получавате по Кодекса за социално осигуряване, след 1 януари ще бъдат превалутирани от лева в евро по официалния фиксиран в закон курс. Вие не следва да подписвате нищо допълнително в тази връзка“, каза директорът на „Бюро по труда“ във Видин Александра Рачева. От 1 февруари ще се заплаща само в евро, подчерта тя.

„След 1 януари няма да е необходимо работниците и служителите да подписват нови трудови договори или допълнителни споразумения“, отбеляза и директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Надежда Симеонова. Заплатите автоматично ще се превалутират (преизчислят), допълни тя.

„Предполагам, че повечето от вас получават от Дирекция „Социално подпомагане“ социална, финансова подкрепа или целеви помощи“, каза директорът Венцислав Боянов. „Всички, които имат подадени заявления-декларации, за да получават социални плащания, и те не са с изтекъл срок, няма никаква необходимост да подават нови, за да се преизчислят помощите от лева в евро. Те автоматично ще се превалутират, считано от 1 януари 2026 г.“, отбеляза той. „Ще се закръглява в полза на гражданите“, подчерта Боянов.

На сайта evroto.bg има калкулатор по фиксирания курс на БНБ за еврото, информираха директорите на институциите, участници в срещата с жителите на квартал „Нов път“. 

Парламентарната Комисия по енергетика прие на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет на 2 септември.

Със законопроекта се транспонират редица европейски директиви и се въвеждат национални мерки по прилагане на три регламента, сред които свързаните с включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и със задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021 – 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение.

Законопроектът включва и поставянето на национална дългосрочна цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. Проектът на нормативен акт е включен в Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС за 2024 г., като поради неприемането му през 2024 г. е прехвърлен в Плана за 2025 г.

Сред присъстващите на заседанието беше енергийният министър Жечо Станков.

В рамките на гласуването на проектозакона беше прието предложението на депутата от ПГ на „БСП-Обединена левица“ Драгомир Стойнев и група народни представители по параграф 43 от законопроекта от 1 август 2026 г. да се увеличат приходите в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда с един процент. Стойнев каза, че това предложение се подкрепя и от Министерството на околната среда и водите и коментира, че с приемането на това нормативно допълнение ще бъде показана ангажираността към по-чисти въздух, води, почви с осъществяването на конкретни проекти.

Проектозаконът беше приет на първо четене от парламента в края на миналата седмица.