„Това винаги е бил неговият начин на мислене – никога не е искал да атакува публичните разходи или функционирането на държавата“, казва икономистът Филип Десертин от IAE Paris Sorbonne Business School. „Намалението на данъците беше необходимо за повишаване на конкурентоспособността, но трябваше да бъде финансирано чрез структурни реформи“, добавя той.

След това дойде серия от кризи, на които реакцията на Макрон беше да „вади чековата книжка“. Първата беше през 2018 г. – движението на „жълтите жилетки“ беше против предложен въглероден данък върху горивата, защото смяташе, че данъчната политика на президента фаворизира богатите. След това последваха пандемията от COVID-19 и европейската енергийна криза – правителството похарчи огромни средства за подкрепа: за да увеличи заплатите на работниците, да спаси компании и да помогне на домакинствата да плащат сметки. Докато антикризисният отговор от 170 млрд. евро, или 10% от БВП, беше в общи линии като този на другите държави, Франция задържа помощта по-дълго от повечето си партньори. По време на газовата криза правителството отпусна десетки милиарди евро субсидии за енергия и горива.

Икономисти твърдят, че фискалният стимул е бил прекален. Но OFCE изтъква, че по-трайният проблем – който стана напълно видим едва след отшумяването на пандемията – е спадът в данъчните приходи заради по-ранните решения на Макрон. Много икономисти не предвидиха това поради турбуленциите на кризисните години, които затрудниха прогнозите, казва Раго.

Тези трудности доведоха до провал на прогнозите за данъчни приходи миналата година, което изстреля бюджетния дефицит далеч над целта.

Източник: Капитал

Фокусът се измества върху пазара на труда

Последните данни показаха, че наемането на нови служители в САЩ драстично се забавя. През август статистиката отчете едва 22 хил. нови работни места в американската икономика, което инвеститори и анализатори разчетоха като знак за охлаждане на пазара на труда. Миналата седмица статистическата служба на САЩ ревизира рязко надолу с цели 911 хил. работни места данните си за ръста на заетостта за 12-те месеца до март 2025 г., показвайки, че пазарът на труда е започнал да отслабва още през 2024 г.

На въпрос дали митата допринасят за по-лошите резултати Пауъл отговори, че „със сигурност е възможно“, но уточни, че „по-голямото влияние върху заетостта идва от промените в имиграцията“. Той добави, че както предлагането на работна ръка, така и търсенето значително са намалели.

Така Фед се оказва принуден да разхлабва паричната политика, въпреки че инфлацията също тръгна леко нагоре – през август тя се повиши до 2.9% от 2.7% предходния месец, като за това вероятно са допринесли наложените от САЩ високи мита за внос. Индексът за лични потребителски разходи, който Фед използва като индикатор за инфлацията, е на ниво 2.6% – също над целта на централната банка от 2%.

Прогнозите на Фед за икономиката леко се подобряват – служителите на банката очакват БВП да се разшири с 1.6% тази година и с 1.8% следващата според данни, цитирани от Financial Times. Очакванията за инфлацията са да е около 3% тази година и да падне до 2.6% догодина, като предвижданията за 2026 г. са ревизирани леко нагоре.

Източник: Капитал

Не на последно място, евродепутатите залагат на подкрепа за мисиите и Силите за бързо разполагане. Призовава се за подсилване на бюджетната линия за гражданските мисии на ЕС (в Украйна, Молдова, Косово и др.), както и за финансиране от бюджета на съюза на Силите за бързо разполагане и свързаните с тях учения.

Има ли път напред?

Макар общата бюджетна рамка да е изключително ограничена, все пак съществуват специални инструменти, които позволяват маневри в последния момент. Именно към тях са насочени и от комисията по отбрана – в писмото им изрично се призовава за мобилизиране на т.нар. „Инструмент за гъвкавост“, както и за използване на „оставащия резерв за гъвкавост за 2026-2027 г. по кохезионните програми“ за цели, свързани със сигурността. Именно тези инструменти ще бъдат бойното поле на предстоящите преговори. Това обаче означава също пренасочване на пари за жп и инфраструктурни проекти директно към отбраната.

В същото време изглежда друг избор на практика няма. От една страна, Съветът на ЕС (държавите членки) вече прие позиция, която предвижда орязване на предложения от Комисията бюджет с над 1.3 млрд. евро, настоявайки за „предпазлив и реалистичен подход“. От другата страна е парламентът, чиято позиция е безкомпромисна.

Въпреки това аз и колегите ми от Комисията по отбрана и сигурност в европейския парламент настояваме за повече инвестиции в държавите по Източния фланг на НАТО, а лично моя цел е и повече инвестиции в двете държави-членки в Черноморския регион. Това ще са и приоритетите ми в преговорите по следващата многогодишна финансова рамка.

Решаващият етап предстои. След като парламентът приеме окончателната си позиция на пленарната сесия през октомври, ще започне триседмичен период на интензивни преговори със Съвета, известни като триалози. Целта е да се постигне споразумение до законовия краен срок – 17 ноември. Очаква се сблъсък на два фронта: фискалната предпазливост на държавите от ЕС срещу политическата амбиция на парламента за по-силен и по-сигурен Европейски съюз.

Източник: Капитал