Президентът на Управлението за федералния резерв на САЩ Джером Пауъл заяви, че по-високите мита вече оказват влияние върху цените на отделни стоки, но цялостното им въздействие върху инфлацията и икономиката все още не може да бъде преценено с достатъчна яснота. 

В изказването си след края на заседанието на УФР Пауъл подчерта, че централната банка остава „изцяло фокусирана“ върху балансирането на рисковете за икономиката, свързани с инфлацията и със забавянето на растежа на заетостта. Същевременно той поясни, че регулаторът се намира в „добра позиция“ да реагира на променящите се икономически условия.

След първото понижение на лихвите от централната банка през 2025 г. президентът на УФР отбеляза, че икономическият растеж е забавил темпото си през първата половина на годината, докато инфлацията е нараснала „и остава висока“. Рисковете за заетостта също са се увеличили – Пауъл описа пазара на труда като „по-малко динамичен и по-слаб“.

Анализаторът Омаир Шариф от „Инфлейшън Инсайтс“ (Inflation Insights) коментира пред Уолстрийт Джърнал, че УФР „сякаш въздиша с облекчение, че инфлацията няма да се влоши повече, отколкото се е предполагало преди няколко месеца“.

Въпреки призивите на президента Доналд Тръмп за по-агресивно понижаване на лихвените проценти Пауъл заяви, че по време на заседанието тази седмица не е имало достатъчно подкрепа за намаление с 50 базисни пункта. Гуверньорът Стивън Майрън, назначен по-рано тази седмица от президента Доналд Тръмп, е бил единственият член на Федералния комитет за откритите пазари, който се е противопоставил на понижението с 0,25 процентни пункта. Той е настоявал за понижение с 0,5 пункта, но според Пауъл този подход „не е получил широка подкрепа“ сред останалите членове на комитета. 

„Нямаше широка подкрепа за намаление с 50 базисни пункта“, посочи Пауъл на пресконференцията след заседанието. Той допълни, че през последните години УФР е предприемал значителни промени в паричната политика, когато това се е налагало, но настоящата ситуация не изисква подобна стъпка. „Не мисля, че това е подходящо в момента. Смятам, че досега през тази година нашите действия са били уместни“, отбеляза Пауъл. 

Той описа днешното понижение на лихвените проценти като начин да се контролира рискът. „Можете да го разглеждате като намаление с цел управление на риска“, каза Пауъл и добави, че има „много различна картина“ на рисковете, свързани с пазара на труда, и че той „наистина се охлажда“.

По-рано днес УФР понижи основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта, като постави целевия диапазон за лихвата по федералните фондове между 4,00 и 4,25 на сто. Решението е било прието с 11 гласа „за“ и 1 „против“, като новоназначеният управител Стивън Майрън е гласувал против, настоявайки за по-силно намаление с 0,5 пункта. Икономическите прогнози, публикувани след заседанието, сочат леко ускоряване на растежа в сравнение с прогнозите от юни, докато перспективите за инфлацията и безработицата остават непроменени. 

Пазарните участници търсят в речта на Пауъл сигнали за евентуално политическо влияние върху паричната политика. От месеци президентът Тръмп настоява за рязко понижаване на лихвените проценти и се стреми да промени състава на управителния съвет в своя полза. Според експерти евентуална загуба на независимост на УФР би разклатила стабилността на глобалната финансова система. Засега обаче натискът на Белия дом не е оказал негативно отражение върху пазарите, които продължават да достигат рекордни равнища. По-умерено от очакваното изявление може да се приеме като негативно за долара, докато по-агресивно от очакваното изявление може да се приеме като положително за американската валута.

Необичайността на заседанието този път се дължеше и на факта, че решението за лихвените проценти, което обичайно е централна тема, бе само една от ключовите неизвестни. До последно не бе ясно и кой ще участва в срещата. Очакваше се да присъства управителят на УФР Лиса Кук, след като апелативният съд не се произнесе в полза на усилията на президента Доналд Тръмп да я отстрани от длъжност. Стивън Майрън, високопоставен икономически съветник в Белия дом, номиниран от президента да заеме свободно място в Управителния съвет на УФР, получи одобрението от Сената в последния момент. По време на изслушването си в Сената той заяви, противно на мнението на мнозинството икономисти, че „не е имало забележимо повишение на общото равнище на цените след въвеждането на мита“ от американското правителство. 

Докато вниманието на пазарите бе съсредоточено върху очакваното решение на УФР, събития, свързани със състава на Федералния комитет за отворените пазари, привлякоха допълнително обществено внимание преди срещата.  Майрън, номиниран от президента Доналд Тръмп за свободното място в Управителния съвет на централната банка, положи клетва във вторник сутринта – непосредствено преди началото на заседанието. Американски медии отбелязват, че Майрън е подложен на критики, след като е отказал да се оттегли от поста си на председател на Съвета на икономическите съветници към Белия дом. Вместо това е излязъл в неплатен отпуск, което според коментатори също поставя под въпрос степента на неговата институционална независимост като член на ръководството на УФР.

Източник: БТА

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ намали след края на двудневното си заседание основните лихви с четвърт процентен пункт, съобщава Си Ен Би Си.

При разглеждането на възможни допълнителни корекции на целевия диапазон за лихвения процент по федералните фондове Федералният комитет за откритите пазари на САЩ ще продължи да оценява внимателно постъпващите икономически данни, променящите се перспективи и баланса на рисковете, съобщи УФР след заседанието си. Комитетът заяви, че ще продължи да намалява своите позиции в държавни ценни книжа, дългови книжа на федерални агенции и ипотечни ценни книжа, емитирани от агенции. В изявлението се подчертава, че централната банка остава ангажирана с целта за максимална заетост и с връщането на инфлацията към дългосрочната цел от 2 на сто.

Така лихвите са на ниво от 4,00-4,25 на сто, като намалението беше очаквано от пазарите. Намалението е първо за настоящата година, след като през 2024 г. централната банка намали лихвите три пъти. Така от декември 2024 г. насам централната банка поддържаше лихвите на ниво 4,25 на сто – 4,50 на сто. 

В подкрепа на решението са гласували 11 от 12-те имащи право на глас. Против е бил единствено Стивън Майрън, който е настоявал лихвата да бъде намалена с половин процентен пункт. 

„Фокусът е върху напътствията на УФР, особено по отношение на това дали ще бъдат дадени сигнали за по-бързи понижения на лихвите през 2025 и 2026 година“, прогнозира в навечерието на решението Лойд Чан от „Мицубиши Ю Еф Джей Файненшъл Груп“ (Mitsubishi UFJ Financial Group). Според него, за да отговори на очакванията на пазара, централната банка би следвало да покаже готовност за по-дълъг цикъл на намаления. 

Докато вниманието на пазарите бе съсредоточено върху очакваното решение на Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) относно основния лихвен процент, събития, свързани със състава на Федералния комитет за отворените пазари, привлякоха допълнително обществено внимание преди срещата.

Стивън Майрън, номиниран от президента Доналд Тръмп за свободното място в Управителния съвет на централната банка, положи клетва във вторник сутринта – непосредствено преди началото на заседанието. Американски медии отбелязват, че Майрън е подложен на критики, след като е отказал да се оттегли от поста си на председател на Съвета на икономическите съветници към Белия дом. Вместо това е излязъл в неплатен отпуск, което според коментатори поставя под въпрос степента на неговата институционална независимост като член на ръководството на УФР.

Междувременно федерален апелативен съд постанови в понеделник вечерта, че гуверньорът на УФР Лиса Кук може да продължи да изпълнява функциите си, докато се разглежда съдебният ѝ иск срещу решението на администрацията на Тръмп за освобождаването ѝ от длъжност. Според правителствени представители Белият дом възнамерява да поиска от Върховния съд да разреши уволнението ѝ във връзка с обвинения за предполагаеми злоупотреби с ипотечни кредити, които Кук отрича.

Междувременно американската икономика се намира в условия на несигурност. Наемането на персонал рязко се забавя, а инфлацията остава висока. Според анализатори основният въпрос пред УФР е как да балансира между нарастващата безработица и затрудненията на домакинствата, изправени пред увеличаващи се разходи за храни и стоки от първа необходимост. Мандатът на институцията, даден от Конгреса, изисква централната банка да се стреми едновременно към стабилни цени и пълна заетост.

Източник: БТА

Управлението за федералния резерв на САЩ (УФР) понижи основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта, като постави целевия диапазон за лихвата по федералните фондове между 4,00 и 4,25 на сто. Решението е било прието с 11 гласа „за“ и 1 „против“, като новоназначеният управител Стивън Майрън е гласувал против, настоявайки за по-силно намаление с 0,5 пункта, предаде Си Ен Би Си. 

Намалението е първо за настоящата година, след като през 2024 г. централната банка намали лихвите три пъти. Така от декември 2024 г. насам централната банка поддържаше лихвите на ниво 4,25 на сто – 4,50 на сто. 

След решението индексът S&P 500 се повиши, доходността по държавните облигации коригира по-ранния тренд на покачване и тръгна надолу, а доларът продължи да поевтинява.

Намалението беше широко очаквано на фона на признаци, че вниманието на централната банка се измества към заетостта и се отдалечава от инфлацията след рязкото забавяне на наемането на работници през последните няколко месеца.

Гласуването показа по-малко разногласия от очакваното от пазарите. Гуверньорите Мишел Бауман и Кристофър Уолър, също назначени от президента Доналд Тръмп, подкрепиха намалението с 0,25 пункта. Според американски медии всички трима са разглеждани като ключови представители на централната банка в контекста на натиска от страна на Белия дом за по-бързо и по-агресивно понижаване на лихвите.

В изявление след срещата Федералният комитет за откритите пазари посочва, че икономическата активност е „по-умерна“, като допълва, че „растежът на заетостта се е забавил“, а инфлацията „е нараснала и остава относително повишена“. Отбелязва се също, че „несигурността около икономическите перспективи остава висока“, а рисковете пред пазара на труда са нараснали.

В така наречената „точкова диаграма“ (dot plot), която обобщава индивидуалните очаквания на членовете на Комитета, се посочва, че до края на 2025 година се очакват още две понижения на лихвите. Деветима от участниците са предвидили още едно намаление, а десетима – две, вероятно през октомври и декември. Един от участниците е изразил мнение, че изобщо не е необходимо да се предприема ново понижение. Следващите заседания на Комитета са на 28-и и 29-и октомври и 9-и и 10-и декември.

Диаграмата показва още едно намаление през 2026 година и допълнително през 2027 година, като в дългосрочен план се цели достигане на неутрална лихва от 3,0 на сто. Част от участниците предвиждат и по-ниска дългосрочна лихва от средната стойност.

Икономическите прогнози, публикувани след заседанието, сочат леко ускоряване на растежа в сравнение с прогнозите от юни, докато перспективите за инфлацията и безработицата остават непроменени. 

Заседанието на УФР беше предшествано от изострена политическа атмосфера, необичайна за институция, която обичайно работи с ограничено публично внимание и консенсусни решения.

Назначаването на Стивън Майрън, който е изразявал критики към президента на централната банка Джером Пауъл, предизвика коментари относно независимостта на централната банка от политическо влияние. Президентът Тръмп многократно настоява за по-ниски лихвени проценти с аргумента, че това ще стимулира жилищния пазар и ще намали разходите за финансиране на държавния дълг.

Сенаторът демократ Елизабет Уорън заяви, че Майрън е „марионетка на Тръмп“ и подложи под съмнение способността му да бъде възприеман като независим. Според нея „нито американската общественост, нито инвеститорите, нито международните финансови пазари ще му имат доверие“. В отговор Майрън увери, че възнамерява да „съхрани“ независимостта на централната банка.

Независимостта на УФР отново стана предмет на дебат, след като президентът Доналд Тръмп засили публичния натиск за понижаване на лихвите. Макар експерти да посочват, че Белият дом вероятно не е оказал пряко влияние върху последното решение на УФР, остава въпросът доколко регулаторът ще може да действа автономно в настоящия политически контекст. Тръмп отдавна настоява за по-ниски лихвени проценти, с аргумента, че те ще подпомогнат растежа, ще облекчат достъпа до жилищно кредитиране и ще намалят разходите по обслужване на държавния дълг. По време на предходния си мандат той нееднократно е критикувал президента на УФР Джером Пауъл, наричайки го „глупак“.

Допълнително напрежение предизвика решение на апелативен съд, което временно блокира опита на администрацията да освободи управителя Лиса Кук. Кук бе назначена по време на мандата на предишния президент Джо Байдън и е обвинена от Белия дом в злоупотреби с ипотечни кредити, които тя отрича. Съдът ѝ позволи да участва в заседанието и тя е гласувала в подкрепа на понижаването с 0,25 пункта.

Показателите за потреблението остават силни, но пазарът на труда се оценява като крехък. През август безработицата достигна 4,3 на сто – най-високото равнище от октомври 2021 година. Нови данни от Бюрото по трудова статистика показват, че икономиката е създала близо 1 милион по-малко работни места в 12-месечния период до март 2025 г., отколкото бе първоначално отчетено.

Членът на УС на УФР Кристофър Уолър, който също е разглеждан като потенциален наследник на Джеръм Пауъл след края на мандата му през май 2026 година, е изразил мнение, че паричната политика трябва да се облекчи сега, за да се предотвратят по-сериозни проблеми в бъдеще.

Докато вниманието на пазарите бе съсредоточено върху очакваното решение на УФР, събития, свързани със състава на Федералния комитет за отворените пазари, привлякоха допълнително обществено внимание преди срещата.

 Майрън, номиниран от президента Доналд Тръмп за свободното място в Управителния съвет на централната банка, положи клетва във вторник сутринта – непосредствено преди началото на заседанието. Американски медии отбелязват, че Майрън е подложен на критики, след като е отказал да се оттегли от поста си на председател на Съвета на икономическите съветници към Белия дом. Вместо това е излязъл в неплатен отпуск, което според коментатори също поставя под въпрос степента на неговата институционална независимост като член на ръководството на УФР.

Междувременно федерален апелативен съд постанови в понеделник вечерта, че гуверньорът на УФР Лиса Кук може да продължи да изпълнява функциите си, докато се разглежда съдебният ѝ иск срещу решението на администрацията на Тръмп за освобождаването ѝ от длъжност. Според правителствени представители Белият дом възнамерява да поиска от Върховния съд да разреши уволнението ѝ във връзка с обвинения за предполагаеми злоупотреби с ипотечни кредити, които Кук отрича.

В същото време американската икономика се намира в условия на несигурност. Наемането на персонал рязко се забавя, а инфлацията остава висока. Според анализатори основният въпрос пред УФР е как да балансира между нарастващата безработица и затрудненията на домакинствата, изправени пред увеличаващи се разходи за храни и стоки от първа необходимост. Мандатът на институцията, даден от Конгреса, изисква централната банка да се стреми едновременно към стабилни цени и пълна заетост.

Източник: БТА