Рояк руски дронове навлезе във въздушното пространство на Полша, чиито официални представители окачествиха това като умишлена провокация.

НАТО отговори чрез укрепване на противовъздушната си отбрана на своя източен фланг.

Москва демонстрира конвенционална и ядрена военна мощ в дълго планирани учения с Беларус, с които предупреждава Запада да не изпраща чуждестранни войски в Украйна.

Всички тези събития се случват месец след като американско-руската среща на върха в Аляска не успя да донесе мир в Украйна и само изострят напрежението в Източна Европа.

Когато руският президент Владимир Путин започна пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г., това стана броени дни след съвместни учения с Беларус. Поредните  големи учения, наречени „Запад 2025“, обезпокоиха страните членки на НАТО – Полша, Латвия и Литва, които граничат с Беларус.

Ученията, които приключиха вчера, включваха способни да носят ядрено оръжие бомбардировачи и военни кораби, десетки хиляди войници и хиляди бойни машини, които симулираха съвместна реакция на вражеска атака – включително, казаха официални представители, планиране на използване на ядрени оръжия и варианти, включващи новата руска балистична ракета със среден обсег „Орешник“.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, споменавайки хиперзвуковите ракети на Москва, отбеляза, че те разбиват представата, че Испания или Великобритания са в по-голяма безопасност от съседите на Русия Естония или Литва.

„Нека стигнем до общото разбиране, че в рамките на този алианс от 32 държави членки всички живеем на източния фланг“, каза той в Брюксел.

Миналия септември Путин представи ревизия на ядрената доктрина на Москва, отбелязвайки, че всяка конвенционална атака срещу Русия от страна на държава, подкрепяна от ядрена сила, ще се счита за съвместна атака срещу неговата страна. Тази доктрина беше ясно насочена към това да разубеди Запада да позволи на Украйна да нанесе удар на Русия с оръжия с по-голям обсег и изглежда значително понижава прага за възможното използване на ядрения арсенал на Русия.

Тази доктрина поставя и Беларус под руския ядрен чадър. Русия, която твърди, че е разположила ядрени оръжия в Беларус, планира да разположи там и ракети „Орешник“ по-късно през годината.

Учението „Запад 2025“ идва в момент, в който проточилата се три години и половина война на Русия в Украйна продължава въпреки натиска на американския президент Доналд Тръмп за сключване на мирно споразумение и срещата му с Путин на 15 август в Аляска.

На 10 септември, два дни преди началото на ученията, около 20 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша. Докато Москва отрече да е насочвала дронове към Полша, а официални представители в Беларус твърдяха, че дроновете са се отклонили от курса си, след като сигналът им е бил заглушен от Украйна, полският министър-председател Доналд Туск заяви, че това е „провокация“, която „приближава всички към открит конфликт, по-непосредствено от всякога от Втората световна война насам“.

Рюте определи действията на Москва като „безразсъдни“ и обяви нова мисията на НАТО за подсигуряване на въздушното пространство на източния фланг на пакта „Източен страж“ („Eastern Sentry“).

Докато съюзниците от НАТО в Европа отхвърлиха предложението на Беларус да изпратят наблюдатели за ученията, американски военни наблюдатели се появиха там, което явно отразява продължаващото сближаване между САЩ и Беларус. Миналата седмица Беларус освободи 52 политически затворници като част от сделка с посредничеството на Вашингтон, който отмени някои санкции срещу националната авиокомпания на страната.

Когато Русия за първи път използва „Орешник“ срещу Украйна през ноември 2024 г., Путин предупреди Запада, че може да го използва срещу съюзници на Киев, които му позволяват да нанася удари в Русия с ракетите си с по-голям обсег.

Путин се похвали, че многобройните бойни глави на „Орешник“ се спускат със скорост до 10 маха и не могат да бъдат прехванати, а няколко от тях, използвани в конвенционален удар, могат да бъдат толкова разрушителни, колкото ядрена атака. Руски държавни медии отбелязаха, че ракетата може да достигне военновъздушна база в Полша само за 11 минути, а щабквартирата на НАТО в Брюксел – за 17 минути. Няма начин да се разбере дали ракетата носи ядрени или конвенционални бойни глави преди да порази целта си.

Русия е започнала серийно производство на „Орешник“, заяви Путин миналия месец, потвърждавайки плановете за разполагането на ракетите в Беларус по-късно тази година.

Заместник-министърът на отбраната на Беларус Павел Муравейко заяви вчера, че ученията включват планиране на използването на тактически ядрени оръжия и разполагането на „Орешник“. Той не даде повече подробности.

За разлика от междуконтиненталните балистични ракети с ядрени бойни глави, които могат да унищожат цели градове, разполагащите с по-малка мощност тактически ядрени оръжия имат малък обсег на действие и се използват срещу войски на бойното поле.

Руското министерство на отбраната публикува видеоклипове на способни да носят ядрено оръжие бомбардировачи по време на тренировъчни мисии като част от ученията, които се провеждаха от Беларус, която граничи с държавите членки на НАТО Полша, Латвия и Литва, до Арктика, където военноморските сили на Русия проведоха тренировки по изстрелване на ракети способни да носят ядрена бойна глава, включително хиперзвуковата ракета „Циркон“.

Путин, който вчера облече военна униформа, за да посети част от ученията в Русия, заяви, че в маневрите са участвали около 100 хиляди войници, заедно с 10 хиляди бойни машини и оръжейни системи на 41 полигона.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви през декември, че страната му разполага с няколко десетки руски тактически ядрени оръжия.

Преработената руска ядрена доктрина гласи, че Москва може да използва ядрени оръжия „в случай на агресия“ срещу Русия и Беларус с конвенционални оръжия, които заплашват „техния суверенитет и/или териториална цялост“.

Руски и беларуски официални представители са правили досега противоречиви изказвания относно това кой контролира оръжията. Когато за първи път беше обявено разполагането им, Лукашенко заяви, че Беларус ще отговаря за тях, но руското военно командване подчерта, че ще запази контрола.

При подписването на пакта за сигурност с Лукашенко през декември Путин заяви, че дори и Русия да контролира ракетите „Орешник“, Москва ще позволи на Минск да избира целите. Той отбеляза, че ако ракетите бъдат използвани срещу цели, по-близки до Беларус, те биха могли да носят значително по-голям полезен товар.

Разполагането на тактически ядрени оръжия в Беларус би позволило на руските самолети и ракети да достигнат потенциални цели в Украйна по-лесно и по-бързо, ако Москва реши да ги използва. Това също така разширява способностите на Русия да атакува няколко съюзници от НАТО в Източна и Централна Европа.

„Разполагането на оръжията по-близо до границите със Запада изпраща сигнал, дори и да няма планове за използването им“, каза Андрей Баклицки, старши изследовател в Института на ООН за изследвания в областта на разоръжаването.

Александър Алесин, военен анализатор от Минск, посочи, че разполагането на руски тактически ядрени оръжия в Беларус я е превърнало в „балкон, надвиснал над Запада“, който заплашва балтийските държави и Полша, както и Украйна.

Планираното разполагане на „Орешник“ ще се превърне в заплаха за цяла Европа, връщайки я към сценария от времето на Студената война, когато Беларус беше предна база за съветски ядрени оръжия, насочени към Европа, каза анализаторът.

По време на Студената война Беларус беше разположила на територията си повече от половината от съветския арсенал от ракети със среден обсег под прикритието на гъстите си гори. Такива наземни оръжия с обсег от 500 до 5500 километра бяха забранени съгласно Договора за ракетите със среден обсег на действие от 1987 г., който беше суспендиран през 2019 г.

„Беларус е служила като ядрена крепост по времето на Съветския съюз“, каза Алесин.

Съветският съюз беше построил около 100 силно укрепени хранилища за ядрени оръжия в Беларус, някои от които са били преустроени за съхранение на руски ядрени оръжия, добави анализаторът.

„Ако са възстановили няколко десетки хранилища и всъщност съхраняват ядрени бойни глави само в две или три от тях, потенциалният противник ще трябва да гадае къде се намират“, посочи Алесин.

(БТА)

(Превод от английски език: Алексей Маргоевски)

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА