Над 20 милиона молдовски леи (малко над един милион евро) бяха иззети от молдовските власти след обиски в столицата Кишинев, съобщава местната телевизия ТВ8. Акцията е осъществена вчера в рамките на наказателно дело по подозрения за нелегално финансиране на политически партии преди парламентарните избори на 28 септември.

Националният антикорупционен център съобщи, че разследването визира групи от хора, заподозрени, че участват в координиран престъпен план в периода преди изборите. Сред заподозрените има лица на ръководни постове в политически партии, както и членове и симпатизанти, които са улеснявали насочването на средствата към политически формации, информира телевизията, като се позовава на Националния антикорупционен център.

Освен пари, властите са иззели електронни устройства за съхраняване на данни и други доказателства.

Началникът на Генералния инспекторат на молдовската полиция Виорел Чернъуцяну заяви вчера пред местни медии, че полицията разследва опитите за купуване на гласове, като допълни, че сумата, която се предлага за тази цел в страната, е 1000 молдовски леи (100 лв.), а сред молдовската диаспора сумите са дори по-високи.

Чернъуцяну каза, че полицията е документирала много лица и групи, замесени в купуване на гласове, включително сред молдовската общност в Румъния, Франция, Германия, Великобритания и Италия, съобщи информационният сайт Щири.мд (Știri.md).

Обиски бяха направени вчера и в няколко селища в южната част на страната в рамките на наказателно дело за купуване на гласове, нелегално финансиране на партии и пране на пари, съобщава още Щири.мд.

Политици и анализатори в Молдова често предупреждават, че Русия опитва да влияе на политическите процеси в бившата съветска република.

В началото на предизборната кампания президентът на Молдова Мая Санду заяви в подкаст на молдовски журналист, че Руската федерация е заделила около 100 млн. долара, за да повлияе на изборите с цел сформиране на проруско мнозинство в парламента. Санду каза още, че миналата година Русия е насочила около 200 млн. долара, за да опита да промени резултата от президентските избори (на които тя бе преизбрана) и референдума за това дали присъединяването към ЕС да бъде записано като стратегическа цел в конституцията на Молдова.

Проруски опозиционен блок излезе начело в социологическа анкета, отразяваща електоралните нагласи в началото на септември. Проучването показа 36 процента подкрепа за опозиционната предизборна коалиция и 34,7 на сто за управляващата в момента проевропейска Партия на действието и солидарността. 

В предишна анкета на социологическата компания iData на първо място бе управляващата партия, а опозиционният Патриотичен блок бе втори.

Нова анкета на Центъра за социологически и маркетингови проучвания (CBS Research) по поръчка на неправителствената организация Общност за защита и публична политика (WatchDog), публикувана вчера, показа, че ако парламентарните избори бяха следващата неделя, най-много гласове би получила управляващата Партия на действието и солидарността – 29,7 процента.

На второ място е Патриотичният блок на социалистите, комунистите, партия „Сърцето на Молдова“ и „Бъдещето на Молдова с 13,2 процента, а на трето – „Нашата партия“ на Ренато Усатъй със 7,5 процента, съобщават молдовските медии.

Останалите политически партии и коалиции, излъчили кандидати на изборите, не преминават прага от 5 процента за партии и 7 процента за коалиции, за да излъчат представители в новия законодателен орган.

Последните социологически проучвания показват също, че около 30 процента от молдовските избиратели все още не са решили за кого да гласуват.

Данните в проучванията са събирани само на територията на Молдова, т. е. не са обхванати избирателите в чужбина, както и тези на левия бряг на река Днестър, който се контролира от сепаратистки прорурски режим.

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА

Директорът на Иранската организация за атомна енергетика Мохамед Еслами съобщи, че при посещението му във Виена наскоро са отбелязани важни постижения, определяйки това като положителна стъпка за държавата на фона на засилената политическа и медийна кампания срещу мирната ядрена програма на Ислямската република, предаде иранската новинарска агенция ИРНА.

Говорейки в края на посещението си и на участието на 69-та обща конференция на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Еслами заяви, че присъствието на Иран на събитието е било важно за обясняване на реалностите на място и парирането на едностранчивата риторика.

Еслами заяви, че мисията е била успешна и похвали иранския посланик в Австрия и представителството на страната в международните организации във Виена за тяхната роля.

Той подчерта, че американски и израелски кръгове са упражнили политически, медиен и психологически натиск върху Иран, което е принудило Техеран активно да представи своята перспектива и да подчертае щетите, нанесени върху международното право и самата МААЕ.

„С присъствието ни и представянето на фактите теренът не беше празен, а едностранчивият наратив, с който се опитаха да представят Иран като безнадзорен и отклоняващ се от ядрените си ангажименти, не остана без отговор“, заяви той.

Еслами коментира също споразумението между Иран и МААЕ наскоро, отбелязвайки, че европейските страни от дълго време поставят подобно сътрудничество като предварително условие, но тяхната позиция е станала по-агресивна след подписването на документа между иранския външен министър Абас Арагчи и генералния директор на МААЕ Рафаело Гроси.

Еслами настойчиво подчерта нуждата от нови начини за опазване на системата за справяне със ситуации, при които ядрени обекти стават обект на военни удари.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ИРНА)

Източник: БТА