Информационна среща, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, се проведе днес в Хисаря. Събитието бе организирано от Комисията за защита на потребителите (КЗП) с цел гражданите да получат ясна, подробна и достоверна информация за основните етапи и срокове от процеса по приемане на новата валута.

Мероприятието се реализира със съвместното участие на отговорните институции – Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт и други.

По време на срещата представители на бизнеса и граждани зададоха конкретни въпроси. Един от тях бе свързан с това дали при касови бележки с множество артикули е необходимо всеки артикул да бъде отбелязан в лева и евро, или е достатъчно само финалната сума да е с двойно обозначаване. Главният експерт в НАП Диана Кръстева уточни, че в Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е записано ясно изискването – само общата стойност, заплащана от потребителя, трябва да бъде посочена в двете валути. Не е задължително всеки артикул в касовата бележка да е с двойно обозначение.

Бе поставен и въпрос, свързан с решение на една от търговските банки да не адаптира софтуера на своите ПОС-терминали, като на бележките от тях няма да се изписват двойни цени – първо в лева, а след това в евро – а ще бъде показвана единствено цената в лева до края на годината и само в евро след това. По думите на Кръстева в подобни случаи гражданите следва да изпращат официални запитвания към информационния център на НАП, за да получат конкретен писмен отговор.

В Хисаря бе повдигнат и въпрос относно включените стоки в голямата потребителска кошница (ГПК), която обхваща основни продукти от първа необходимост. Присъстващ търговец попита дали при артикул като шампоан за нормална коса, включен в списъка на ГПК, търговците с годишен оборот над 10 млн. лева, които са длъжни да подават ежедневна информация за цените, трябва да отчитат и останалите видове шампоани, които не са конкретно посочени. Началникът на Териториален отдел на КЗП за област Пловдив Димитър Илиев коментира, че не следва да се подава информация за артикули, които не са част от ГПК. Той също препоръча официално запитване към КЗП, за да се получи официално тълкуване.

Сред темите, засегнати на срещата, бяха правилата за превалутиране, изискванията към търговците по ЗВЕРБ, правата на потребителите, подаването на сигнали при нарушения, както и валутата, в която ще се подават данъчните декларации след въвеждането на еврото.

По информация на КЗП до края на октомври са планирани общо 165 срещи в различни общини в страната. В област Пловдив ще се проведат информационни събития в десет общини – Сопот, Хисаря, Стамболийски, Брезово, Кричим, Първомай, Садово, Асеновград, Перущица и Раковски.

БТА припомня, че националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България започна преди две седмици и се предвижда в следващите два месеца да обхване цялата страна – всички 28 областни градове и над 100 населени места в по-малки общини. След изпълнението на критериите за членство в еврозоната страната ни ще въведе новата валута от 1 януари 2026 г. с период на двойно обращение в лева и евро от 1 месец. България ще бъде 21-вият член на валутния съюз, а с приближаването на датата в оставащите седмици подготовката навлиза във финална фаза. 

Източник: БТА

Сезонно коригираното промишлено производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. нараства с 0,2 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната, сочат предварителните данни на Евростат. Промишленото производство през юни 2025 г. спада с 0,4 на сто в ЕС и с 0,6 на сто в еврозоната.

Промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава с 1,8 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната. 

Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. се повишава за междинните стоки с 0,3 на сто, за капиталовите стоки с 0,9 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,6 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 1,3 на сто, а намалява за енергията с 2,1 на сто.

Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. нараства на месечна основа за междинните стоки с 0,5 на сто, за капиталовите стоки с 1,3 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 1,1 на сто, а за нетрайните потребителски стоки с 1,5 на сто и бележи спад с 2,9 на сто за енергията. 

Най-големите месечни увеличения са регистрирани в Хърватия (2,6 на сто), Унгария и Словения (по 2,1 на сто и в двете страни). Естония (-5,5 на сто), Малта (-4,7 на сто) и Швеция (-3,9 на сто) отчитат най-голям спад.

В България промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. остава без промяна

Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава за капиталовите стоки с 2,4 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 5,2 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,7 на сто, за енергията с 0,6 на сто и за дълготрайните потребителски стоки с 0,3 на сто.

Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. се повишава на годишна основа за капиталовите стоки с 2,1 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 6,6 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,9 на сто, за енергията с 0,5 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,1 на сто.

Най-големите увеличения на годишна база през юли са отчетени в Латвия (9,8 на сто), Ирландия (8,1 на сто) и Швеция (4,1 на сто). България (-8,3 на сто), Люксембург (-4,7 на сто) и Словакия (-4,6 на сто) регистрират най-голям спад.

Източник: БТА

Икономическите очаквания на финансовите експерти в Германия неочаквано са се подобрили през септември, показват данни на Центъра за европейски икономически изследвания Цет Е Ве (ZEW), цитирани от ДПА.

Индексът на нагласите се е повишил с 2,6 пункта спрямо август до 37,3 пункта. Икономистите обаче прогнозираха спад до 25 пункта. През август показателят бе отбелязал чувствителен спад.

„Експертите на финансовите пазари са предпазливо оптимистични: очакванията се стабилизират, но ситуацията се е влошила“, коментира президентът на института Цет Е Ве Ахим Вамбах. По думите му рисковете остават значителни заради несигурността около митническата политика на САЩ и германската „есен на реформите“.

В същото време оценката за икономическата ситуация в Германия се е влошила повече от очакваното. Показателят е спаднал със 7,8 пункта до минус 76,4 пункта, при прогноза за минус 73,6 пункта.

Очакванията за еврозоната също са се подобрили – индексът се е повишил до плюс 26,1 пункта спрямо 25,1 пункта през август. Оценката на текущата икономическа ситуация там също е леко подобрена – минус 28,8 пункта спрямо минус 31,2 пункта.

„С оглед на глобалната и вътрешнополитическата ситуация повишението на очакванията е като гръм от ясно небе“, коментира Александър Крюгер, главен икономист в „Хаук Ауфхойзер Лампе“ (Hauck Aufhäuser Lampe), цитиран от телевизия Ен Те Фау (N-tv). „Остава да видим дали компаниите ще потвърдят благоприятните прогнози на анализаторите. Сегашната ситуация, която се оценява като още по-лоша, е още един шамар в лицето. В краткосрочен план над икономическия растеж продължават да тегнат тъмни облаци. Докато условията в Германия не се променят, икономическите надежди вероятно ще избледнеят. Световната икономика би могла да противодейства на това, ако в момента не беше силно разклатена от митата и геополитиката“, допълни той.

След по-силния старт на годината германската икономика изпадна в затруднение, отчитайки спад от 0,3 на сто през второто тримесечие, което се счита  за удар за канцлера Фридрих Мерц. Производството се сви през 2024 г. и 2023 г., натоварено от слабото глобално търсене и дългогодишни проблеми, като застаряващите работници и твърде многото бюрокрация. Анализаторите очакват то да набере скорост през следващите тримесечия благодарение на по-високите държавни разходи и по-ниските лихвени проценти на Европейската централна банка. Но някои специалисти все още се опасяват, че Германия тепърва ще усети пълната сила на по-високите американски мита.

Бизнес доверието се подобри през август, като индексът на очакванията на института „Ифо“ (Ifo) дори достигна най-високата си стойност от 2022 г. насам. Неотдавнашните официални данни бяха разнопосочни: промишленото производство нарасна повече от очакваното през юли, докато фабричните поръчки се сринаха. 

Източник: БТА