Странният случай с мнимия богаташ, дарил много големи суми на Метрополитън опера през последните седем години, започва да се разплита, но това не помага на най-престижния американски театър, който изпитва финансови затруднения.

Сагата започва в края на май т.г., когато 40-годишният меценат Матю Кристофър Пиетрас решава да направи поредното дарение на нюйоркската опера. Този път обаче той прекалява, защото сумата е 10 милиона щатски долара, а парите изобщо не са негови.

От разследване на списание „Ню Йорк“ става ясно, че Матю Пиетрас е живял в лукс, възползвайки се от достъпа си до финансите на двамата си богати шефове; той е работил като личен асистент на Грегъри Сорос, син на милиардера инвеститор Джордж Сорос, и като шеф на кабинета на Къртни Сейл Рос, вдовицата на боса на „Тайм Уорнър“ – Стивън Дж. Рос.

На 29 май, след превода на 10 милиона долара, представител на семейство Сорос се свързва с Метрополитън опера и съобщава, че парите всъщност принадлежат на фамилията, а не на Матю Пиетрас. От театъра веднага търсят контакт с мнимия милионер, но без успех.

На следващия ден, 30 май, Матю Пиетрас е намерен мъртъв в апартамента си близо до Медисън Скуер парк.

Тази седмица бе обявено заключението от токсикологичния анализ – меценатът е починал от свръхдоза на три лекарства – циклобензаприн, клоназепам и пропранолол.

Разкриването на измамата обаче не води до облекчаването на финансовото състояние на Метрополитън опера. Театърът е разчитал на тези пари и за да компенсира недостига, изтегля допълнителни 5 милиона долара от своя дарителски фонд. С това общата сума, изтеглена от фонда през миналия сезон, достига 50 милиона долара – а останалата част е осигурена от няколко членове на изпълнителния комитет на борда, пише „Ню Йорк таймс“.

Остава и горчивият вкус от имиджовата щета, тъй като Матю Пиетрас е „дарил“ през последните години достатъчно много пари, за да стане управляващ директор в борда на Метрополитън опера.

Детайлите около луксозния живот на мнимия меценат станаха предмет на медийно отразяване през юли т.г. Американското издание Air Mail разговаря с близката негова приятелка Джейн Бун, която призна, че той й е подарил часовник за 40 000 долара. Освен това е организирал пътуване до частна хижа във Френските Алпи за свои приятели.

Списание „Ню Йорк“ разкри, че името на Матю Пиетрас се появява за първи път в годишния доклад на Метрополитън опера за 2018/2019 г., в категорията дарения между 5500 и 6499 долара. През следващия сезон той дарява между 50 000 и 99 999 долара, като повтаря щедрия жест през 2020/2021 г.

Така Пиетрас е избран за „млад асоцииран директор“ от борда на директорите. Списанието добавя, че през септември 2022 г. Пиетрас е платил на 20 свои приятели да отидат на спектакъла при откриването на новия сезон (тогава билетите са най-скъпи – бел.ред.), като е един от „благодетелите“ на галата. Той е направил същото и в началото на сезон 2023/2024 г.

Как е успявал Матю Пиетрас толкова години да отклонява пари от своите работодатели, без да бъде заловен, засега не е ясно.

Междувременно, търсейки източници на финансиране, в началото на септември т.г. Метрополитън опера обяви, че е сключила изгодно споразумение със Саудитска Арабия и ще изнася всяка зима в кралството представления в рамките на три седмици.

Очаква се договорът да донесе над 100 милиона долара на театъра, пише „Ню Йорк таймс“, като припомня, че Саудитска Арабия не е образец за спазване на човешките права и свободата на словото – нещо, на което Метрополитън опера държи и не се поколеба след началото на войната в Украйна да прекрати договора на Анна Нетребко и останалите певци, подкрепящи режима на Путин.

Вестникът припомня и скандала от 2019 г., когато миланската „Ла Скала“ искаше да направи културния министър на Саудитска Арабия член на директорския борд в замяна на щедро финансиране.

След яростни протести тогава прочутата италианска опера върна над три милиона евро финансиране на Саудитска Арабия.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Международният фестивал „МузикАртисимо Фест“ представя уникалния концерт Woundrous Machine на 18 септември в Софийска градска художествена галерия – един концерт, в който бароковата музика и джазът се преплитат по вълнуващ начин. Барокът и джазът – на пръв поглед два противоположни полюса – са сближени майсторски в интерпретацията на прочути солисти: световноизвестното мецосопрано Светлина Стоянова (солистка в Миланската Скала, Виенската опера, операта в Цюрих), квинтет „Пилекадоне“ (носител на наградите „Златна лира“ и „Марин Големинов“ за върхови постижения в изпълнителското изкуство); пианиста, композитор и импровизатор Константин Костов (носител на награда “Кристална лира” за джаз), творящ в сферата на Modern Jazz, Crossover Jazz, Folk Jazz; легендарния джазмен, барабанист и композитор Христо Йоцов и басиста Димитър Карамфилов. Този единствен по рода си ансамбъл ще представи премиерното си партньорство в София и ще поведе публиката по приказния път от епохата на английския барок (Пърсел и Хендел) до естетиката на джаза в наши дни.

Светлина Стоянова е родена в София. В продължение на 9 години е част от Детския хор на БНР. Получава образованието си в Англия, има бакалавърска степен с отличие и две магистърски степени (Вокално изпълнение – през 2016 и Опера – през 2018) от Кралската консерватория на Шотландия под ръководството на Клеър Ширър. През 2016 Светлина е най-високо класираната певица сред жените в Le Grand Prix de l’Opera в Букурещ. След записите й със Симфоничния оркестър на БНР, през 2017 е отличена с Първа награда в Международния певчески конкурс „Neue Stimmen” в Гютерслох, Германия. Този успех дава силен тласък на кариерата на певицата. Получава покани от Opéra de Nice Côte d’Azur и от Anthéa Theatre за ролята на Керубино („Сватбата на Фигаро” – Моцарт) и на Розина („Севилският бръснар” – Росини) за фестивала в Брегенц. Стоянова се присъединява към Виенската Щатсопера като солист за сезони 2018/19 и 2019/20. Там тя прави дебюта си като Дриада („Aриадна на Наксос” – Р. Щраус) и се изявява в ролите на Розина („Севилският бръснар”), Керубино („Сватбата на Фигаро”), Росвайс („Валкюра” – Вагнер), Лола („Селска чест” – Маскани) и др. Участва и в гастроли на Виенската опера като Керубино в „Elbphilharmonie”, Хамбург и като Церлина („Дон Жуан” – Моцарт) в „Tonhalle”, Дюселдорф. С ансамбъл „Матеус”, под диригентството на Жан-Кристоф Спинози, Светлина Стоянова дебютира в ролята на Изабела („Италианката в Алжир” – Росини) в турнето на ансамбъла във Франция. През лятото на 2020 тя се представя за първи път и като Анджелина („Пепеляшка” – Росини) на фестивала „New Generation” във Флоренция, Италия. Оттогава дебютира на престижни сцени като Росиниевия оперен фестивал в Песаро, Болшой театър в Москва и Цюрихската опера. Тя е особено свързана с Миланската Скала, където се е изявявала като Розина, Керубино, Зулма и Дриада. Наред с оперната си кариера Светлина Стоянова гради име и като харизматична камерна певица. Изнася рецитали в „Musikverein”, Виена с пианиста Стивън Хопкинс; в „Уигмор хол”, Лондон и др. Пяла е в матинета и концерти, организирани от Виенската Щатсопера. Също и в поредицата „Live Music Now” в Usher Hall, Единбург, и на фестивала в Единбург. Репертоарът й включва Ангелът в „Сънят на Геронтий” на Елгар, „Глория” на Вивалди и „Меса в до мажор” на Бетовен (с оркестъра на Шотландската опера), и Симфония № 4 на Малер (със Симфоничния оркестър на БНР). Сред наградите на Светлина са също призът за млад певец „Daniel Froschauer Award” – 2019, Сребърен медал от „Musician’s Company Award” и Грамотата “за принос към популяризирането на българската култура по света“ от Министерството на културата на Р България – 2020.

Квинтет „Пилекадоне”

Носител на награда Златна лира 2019 на СБМТД за върхови постижения в изпълнителското изкуство
Носител на Националната награда “Акад. Марин Големинов” 2023 за високи художествени постижения на камерен ансамбъл
Квинтет „Пилекадоне” е формация с история. Атрактивните изяви на състава, когато членовете му са още тийнейджъри, шумът около това име – какво означава, има ли нещо общо с прозвището Yardbird на Чарли Паркър – си остава една от провокиращите мистерии в приятелския кръг на „Пилекадоне”. А и музикантите от квинтета, точно като птиците, в един момент се разлитат в различни посоки. Някои – чак зад океана.

Докато порасналите пилекадонци отново намират идентичността си тук, на своя земя. Те са: Мила Павлова /флейта/, Валентин Методиев /обой/, Венелин Пиперов /кларинет/, Ясен Теодосиев /валдхорна/ и Евгений Тонев /фагот/. Всеки от тях има активна кариера като оркестрант – солист в елитните български оркестри Софийска филхармония, СО на БНР, Оркестър Кантус Фирмус.

„Пилекадоне“ участва със самостоятелни концерти в международните фестивали “Софийски музикални седмици”, “Дни на музиката в Балабановата къща“, “Варненско лято”, в Австрийския павилион “FLUCA”, в “НОЩ на музеите и галериите” – Пловдив, “Охридско лято” – Македония, “Musica in trincea” – Италия, МузикАртисимо Фест, в международни изложения за културен туризъм, открива програмата “Концерти за малчугани и великани” и др. Гастролите на състава извън границите на България преминават с изключителен успех. Представят свои програми в Българския Културен Център в Лондон, в Българския Културен Център в Будапеща, в Македония, Италия и др.
Български композитори, сред които Академик Васил Казанджиев, прочутата Добринка Табакова – номинирана за награда ГРАМИ, световноизвестната Пенка Кунева, която твори изключително успешно за Холивуд, изтъкнатата Албена Петрович – Врачанска, именитият Явор Гайдов и мн. други създават и посвещават произведения специално на квинтета. Проектите на ПИЛЕКАДОНЕ се простират и извън традиционното представяне на класическия репертоар, като в някои случаи включват мулимедия, участието на звездата на Народния театър, актьора Валентин Ганев, видния англицист, поет и преводач на творчеството на Шекспир проф. Александър Шурбанов, актрисата и водещ на предаването по БНТ „Нощни птици” Искра Ангелова, Хор на Софийските момчета с диригент Адриана Благоева, деца – участници и много други.
Сред оригиналните и новаторски проекти на квинтет ПИЛЕКАДОНЕ са: концерти, в които партньори на състава са концертмайсторът на Виенска филхармония Албена Данаилова, концертмайсторът на Хамбургската филхармония Йоанна Каменарска, прочутата перкусионистка Виви Василева, соло тромпетистът на Ансамбъл “Модерн” – Германия Сава Стоянов; музикалният спектакъл “Ромео и Жулиета – вечният романс на Верона” с музика от времето на Шекспир, програмата “Нощ в операта” със солист изтъкнатото сопрано Евгения Ралчева; проектът “Музика за ПИЛЕКАДОНЕ” с произведения, създадени специално за състава, камерен мюзикъл “Моята прекрасна лейди” със солисти звездите на Музикалния театър Еделина Кънева и Марчо Апостолов и мн. др.

Константин Костов твори в областта на модерния джаз, който елегантно съчетава с фолклорни елементи; друга посока за него са преработките на класически творби с изразните средства на джаза. Константин Костов е роден през 1979 във Враца. Започва да учи пиано на 5-годишна възраст в музикалната школа в класа на Петър Карагенов – композитор и педагог. На 11 годни вече е солист на Врачанската филхармония. В периода 1993-1998 продължава образованието си в Средно музикално училище „Панайот Пипков“ – Плевен (днес Национално училище по изкуствата) в класа по пиано на Елеонора Карамишева. Тук се заражда и любовта му към композицията и импровизацията. Пише музика за различни камерни състави, струнен оркестър със солисти, като някои от тях са записвани и издавани. Костов избира пътя на джаза и през 1998 е приет в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, в класа по джаз пиано на проф. Юлия Ценова. Активно се занимава с композиция и импровизация. Продължава образованието си в Мюнхенската музикална академия като студент на един от титаните на джаз пианото, проф. Леонид Чижик. Шестгодишният период на обучение оказва голямо влияние за музикалното му развитие. През 2003 е отличен с Grand Prix-Gasteig Competition; свири на фестивалите Regensburg Jazzfest, Munchner Jazzfest, Jazz Segawerk, Stainway Jazzfest и много др. Работи съвместно с известни музиканти като Peter O`’Mara, Leszek Zadlo, Duschko Goykovich, Guido May, Claus Reichstaller, Johannes Faber, Peter Tuscher. Дипломира се през 2007 и от следващата година е произведен в доцент по джаз пиано в Hochschule fur Musik und Theater Munchen, където е завършил. Наред с преподавателската работа развива и активна концертна дейност. През 2010 печели втора награда и публична награда на конкурс в Санкт Петербург – Terem Crossover Competition – Clasic/Jazz. Следват концерти в залата на Филхармонията „Дм. Шостакович“ в Санкт Петербург, малката зала на Дома на композиторите в Москва, Концертната зала в Иркутск. Изнася съвместни концерти в Русия с Даниил Крамер, Анатоли Крол, Игор Бутман, Ана Валюлина. От 2007 Костов участва често на фестивали в Япония, сред които са Sapporo Jazzfest, Takatsuki Jazz Street, Tokushima Jazzfest, Blue Note-Nagoya, Kyoto – Jazz RAG, Yokohama Jazzfest, и концертира в различни клубове в Япония. От 2011 до днес е ангажиран с интензивна концертна дейност в Полша с музикантите Agnieszka Hekiert, Cesary Konrad, Pawel Panta, Krysztow Kubiszin, Dominik Wania и др. Изявява се на фестивали във Варшава, Краков, Люблин, Шчечин, Гданск, Ополе, Кудова, Нови Сонч, Катовице и др. Наред с концертите води и уъркшопове по джаз пиано в различни училища и академии. Константин Костов твори в областта на Modern Jazz, Crossover Jazz, Folk Jazz. Много от концертите му са излъчвани пряко и на запис по радио и телевизионни канали.
През 2024 е удостоен с награда “Кристална лира” за джаз.

Христо Йоцов е роден на 17 февруари 1960 г. в София в семейство на музиканти. Завършва музикално училище и академия в класа по ударни инструменти на проф. Добри Палиев. Военната си служба (1979 – 81) отбива в Ансамбъла на строителни войски, където свири в духовия оркестър. Там прави и първите си опити като аранжор. От 1982 г. свири с различни джаз групи в България и Европа. С „Акустична версия“ печели двете най-престижни европейски награди за джаз – през 1985 г. в Белгия и през 1986 г. в Германия. В периода 1982 – 89 г. е барабанист и аранжор на Биг-бенда на Българското радио. От 1989 г. води клас по ударни инструменти в отдел „Поп и джаз“ в НМА „Панчо Владигеров“, където понастоящем е професор. Свирил е на една сцена с прочутите джазмени Симеон Щерев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Томи Смит, Анди Скофийлд, Адам Пиерончик, Ерик Про, Стив Хамилтън, Тим Гарланд, Алексия, Реджи Уоркмън, Бени Мопин, Стийв Слегл, Том Харел и мн.др. Един от най-активните и креативни музиканти на българската джаз сцена и основен двигател на много проекти. Характерно в дейността му на инструменталист и педагог е привличането и колаборацията с млади музиканти. От 1995 г. се изявява предимно в собствени проекти с участието на български и чужди музиканти, за които създава оригинална музика. Има издадени над 30 албума за български и чуждестранни компании. Автор е на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика.

Димитър Карамфилов е роден 1981 г. в Стара Загора. Започва да се занимава с музика от ранна детска възраст. През 2006 г. завършва степен бакалавър по бас китара в НМА “П. Владигеров”, а през 2008 г. защитава магистърска степен по композиция и контрабас. Още в самото начало на следването си в музикалната академия се появяват и първите му участия с различни музиканти в софийските джаз клубове. В музикалната му биография са отбелязани участия на всички значими годишни джаз фестивали в България както и с много изявени джаз музиканти (Милчо Левиев, Живко Петров, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Антони Дончев, Михаил Йосифов и други). Реализира записи за БНР и БНТ, както на авторска музика, така и като изпълнител в различни проекти. През 2007г. взима участие в композирането и записването на музиката към последния спектакъл на Нешка Робева “Бежанци“.

Източник: Offnews.bg

Международният фестивал „МузикАртисимо Фест“ представя уникалния концерт Woundrous Machine на 18 септември в Софийска градска художествена галерия – един концерт, в който бароковата музика и джазът се преплитат по вълнуващ начин. Барокът и джазът – на пръв поглед два противоположни полюса – са сближени майсторски в интерпретацията на прочути солисти: световноизвестното мецосопрано Светлина Стоянова (солистка в Миланската Скала, Виенската опера, операта в Цюрих), квинтет „Пилекадоне“ (носител на наградите „Златна лира“ и „Марин Големинов“ за върхови постижения в изпълнителското изкуство); пианиста, композитор и импровизатор Константин Костов (носител на награда “Кристална лира” за джаз), творящ в сферата на Modern Jazz, Crossover Jazz, Folk Jazz; легендарния джазмен, барабанист и композитор Христо Йоцов и басиста Димитър Карамфилов. Този единствен по рода си ансамбъл ще представи премиерното си партньорство в София и ще поведе публиката по приказния път от епохата на английския барок (Пърсел и Хендел) до естетиката на джаза в наши дни.

Светлина Стоянова е родена в София. В продължение на 9 години е част от Детския хор на БНР. Получава образованието си в Англия, има бакалавърска степен с отличие и две магистърски степени (Вокално изпълнение – през 2016 и Опера – през 2018) от Кралската консерватория на Шотландия под ръководството на Клеър Ширър. През 2016 Светлина е най-високо класираната певица сред жените в Le Grand Prix de l’Opera в Букурещ. След записите й със Симфоничния оркестър на БНР, през 2017 е отличена с Първа награда в Международния певчески конкурс „Neue Stimmen” в Гютерслох, Германия. Този успех дава силен тласък на кариерата на певицата. Получава покани от Opéra de Nice Côte d’Azur и от Anthéa Theatre за ролята на Керубино („Сватбата на Фигаро” – Моцарт) и на Розина („Севилският бръснар” – Росини) за фестивала в Брегенц. Стоянова се присъединява към Виенската Щатсопера като солист за сезони 2018/19 и 2019/20. Там тя прави дебюта си като Дриада („Aриадна на Наксос” – Р. Щраус) и се изявява в ролите на Розина („Севилският бръснар”), Керубино („Сватбата на Фигаро”), Росвайс („Валкюра” – Вагнер), Лола („Селска чест” – Маскани) и др. Участва и в гастроли на Виенската опера като Керубино в „Elbphilharmonie”, Хамбург и като Церлина („Дон Жуан” – Моцарт) в „Tonhalle”, Дюселдорф. С ансамбъл „Матеус”, под диригентството на Жан-Кристоф Спинози, Светлина Стоянова дебютира в ролята на Изабела („Италианката в Алжир” – Росини) в турнето на ансамбъла във Франция. През лятото на 2020 тя се представя за първи път и като Анджелина („Пепеляшка” – Росини) на фестивала „New Generation” във Флоренция, Италия. Оттогава дебютира на престижни сцени като Росиниевия оперен фестивал в Песаро, Болшой театър в Москва и Цюрихската опера. Тя е особено свързана с Миланската Скала, където се е изявявала като Розина, Керубино, Зулма и Дриада. Наред с оперната си кариера Светлина Стоянова гради име и като харизматична камерна певица. Изнася рецитали в „Musikverein”, Виена с пианиста Стивън Хопкинс; в „Уигмор хол”, Лондон и др. Пяла е в матинета и концерти, организирани от Виенската Щатсопера. Също и в поредицата „Live Music Now” в Usher Hall, Единбург, и на фестивала в Единбург. Репертоарът й включва Ангелът в „Сънят на Геронтий” на Елгар, „Глория” на Вивалди и „Меса в до мажор” на Бетовен (с оркестъра на Шотландската опера), и Симфония № 4 на Малер (със Симфоничния оркестър на БНР). Сред наградите на Светлина са също призът за млад певец „Daniel Froschauer Award” – 2019, Сребърен медал от „Musician’s Company Award” и Грамотата “за принос към популяризирането на българската култура по света“ от Министерството на културата на Р България – 2020.

Квинтет „Пилекадоне”

Носител на награда Златна лира 2019 на СБМТД за върхови постижения в изпълнителското изкуство
Носител на Националната награда “Акад. Марин Големинов” 2023 за високи художествени постижения на камерен ансамбъл
Квинтет „Пилекадоне” е формация с история. Атрактивните изяви на състава, когато членовете му са още тийнейджъри, шумът около това име – какво означава, има ли нещо общо с прозвището Yardbird на Чарли Паркър – си остава една от провокиращите мистерии в приятелския кръг на „Пилекадоне”. А и музикантите от квинтета, точно като птиците, в един момент се разлитат в различни посоки. Някои – чак зад океана.

Докато порасналите пилекадонци отново намират идентичността си тук, на своя земя. Те са: Мила Павлова /флейта/, Валентин Методиев /обой/, Венелин Пиперов /кларинет/, Ясен Теодосиев /валдхорна/ и Евгений Тонев /фагот/. Всеки от тях има активна кариера като оркестрант – солист в елитните български оркестри Софийска филхармония, СО на БНР, Оркестър Кантус Фирмус.

„Пилекадоне“ участва със самостоятелни концерти в международните фестивали “Софийски музикални седмици”, “Дни на музиката в Балабановата къща“, “Варненско лято”, в Австрийския павилион “FLUCA”, в “НОЩ на музеите и галериите” – Пловдив, “Охридско лято” – Македония, “Musica in trincea” – Италия, МузикАртисимо Фест, в международни изложения за културен туризъм, открива програмата “Концерти за малчугани и великани” и др. Гастролите на състава извън границите на България преминават с изключителен успех. Представят свои програми в Българския Културен Център в Лондон, в Българския Културен Център в Будапеща, в Македония, Италия и др.
Български композитори, сред които Академик Васил Казанджиев, прочутата Добринка Табакова – номинирана за награда ГРАМИ, световноизвестната Пенка Кунева, която твори изключително успешно за Холивуд, изтъкнатата Албена Петрович – Врачанска, именитият Явор Гайдов и мн. други създават и посвещават произведения специално на квинтета. Проектите на ПИЛЕКАДОНЕ се простират и извън традиционното представяне на класическия репертоар, като в някои случаи включват мулимедия, участието на звездата на Народния театър, актьора Валентин Ганев, видния англицист, поет и преводач на творчеството на Шекспир проф. Александър Шурбанов, актрисата и водещ на предаването по БНТ „Нощни птици” Искра Ангелова, Хор на Софийските момчета с диригент Адриана Благоева, деца – участници и много други.
Сред оригиналните и новаторски проекти на квинтет ПИЛЕКАДОНЕ са: концерти, в които партньори на състава са концертмайсторът на Виенска филхармония Албена Данаилова, концертмайсторът на Хамбургската филхармония Йоанна Каменарска, прочутата перкусионистка Виви Василева, соло тромпетистът на Ансамбъл “Модерн” – Германия Сава Стоянов; музикалният спектакъл “Ромео и Жулиета – вечният романс на Верона” с музика от времето на Шекспир, програмата “Нощ в операта” със солист изтъкнатото сопрано Евгения Ралчева; проектът “Музика за ПИЛЕКАДОНЕ” с произведения, създадени специално за състава, камерен мюзикъл “Моята прекрасна лейди” със солисти звездите на Музикалния театър Еделина Кънева и Марчо Апостолов и мн. др.

Константин Костов твори в областта на модерния джаз, който елегантно съчетава с фолклорни елементи; друга посока за него са преработките на класически творби с изразните средства на джаза. Константин Костов е роден през 1979 във Враца. Започва да учи пиано на 5-годишна възраст в музикалната школа в класа на Петър Карагенов – композитор и педагог. На 11 годни вече е солист на Врачанската филхармония. В периода 1993-1998 продължава образованието си в Средно музикално училище „Панайот Пипков“ – Плевен (днес Национално училище по изкуствата) в класа по пиано на Елеонора Карамишева. Тук се заражда и любовта му към композицията и импровизацията. Пише музика за различни камерни състави, струнен оркестър със солисти, като някои от тях са записвани и издавани. Костов избира пътя на джаза и през 1998 е приет в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, в класа по джаз пиано на проф. Юлия Ценова. Активно се занимава с композиция и импровизация. Продължава образованието си в Мюнхенската музикална академия като студент на един от титаните на джаз пианото, проф. Леонид Чижик. Шестгодишният период на обучение оказва голямо влияние за музикалното му развитие. През 2003 е отличен с Grand Prix-Gasteig Competition; свири на фестивалите Regensburg Jazzfest, Munchner Jazzfest, Jazz Segawerk, Stainway Jazzfest и много др. Работи съвместно с известни музиканти като Peter O`’Mara, Leszek Zadlo, Duschko Goykovich, Guido May, Claus Reichstaller, Johannes Faber, Peter Tuscher. Дипломира се през 2007 и от следващата година е произведен в доцент по джаз пиано в Hochschule fur Musik und Theater Munchen, където е завършил. Наред с преподавателската работа развива и активна концертна дейност. През 2010 печели втора награда и публична награда на конкурс в Санкт Петербург – Terem Crossover Competition – Clasic/Jazz. Следват концерти в залата на Филхармонията „Дм. Шостакович“ в Санкт Петербург, малката зала на Дома на композиторите в Москва, Концертната зала в Иркутск. Изнася съвместни концерти в Русия с Даниил Крамер, Анатоли Крол, Игор Бутман, Ана Валюлина. От 2007 Костов участва често на фестивали в Япония, сред които са Sapporo Jazzfest, Takatsuki Jazz Street, Tokushima Jazzfest, Blue Note-Nagoya, Kyoto – Jazz RAG, Yokohama Jazzfest, и концертира в различни клубове в Япония. От 2011 до днес е ангажиран с интензивна концертна дейност в Полша с музикантите Agnieszka Hekiert, Cesary Konrad, Pawel Panta, Krysztow Kubiszin, Dominik Wania и др. Изявява се на фестивали във Варшава, Краков, Люблин, Шчечин, Гданск, Ополе, Кудова, Нови Сонч, Катовице и др. Наред с концертите води и уъркшопове по джаз пиано в различни училища и академии. Константин Костов твори в областта на Modern Jazz, Crossover Jazz, Folk Jazz. Много от концертите му са излъчвани пряко и на запис по радио и телевизионни канали.
През 2024 е удостоен с награда “Кристална лира” за джаз.

Христо Йоцов е роден на 17 февруари 1960 г. в София в семейство на музиканти. Завършва музикално училище и академия в класа по ударни инструменти на проф. Добри Палиев. Военната си служба (1979 – 81) отбива в Ансамбъла на строителни войски, където свири в духовия оркестър. Там прави и първите си опити като аранжор. От 1982 г. свири с различни джаз групи в България и Европа. С „Акустична версия“ печели двете най-престижни европейски награди за джаз – през 1985 г. в Белгия и през 1986 г. в Германия. В периода 1982 – 89 г. е барабанист и аранжор на Биг-бенда на Българското радио. От 1989 г. води клас по ударни инструменти в отдел „Поп и джаз“ в НМА „Панчо Владигеров“, където понастоящем е професор. Свирил е на една сцена с прочутите джазмени Симеон Щерев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Томи Смит, Анди Скофийлд, Адам Пиерончик, Ерик Про, Стив Хамилтън, Тим Гарланд, Алексия, Реджи Уоркмън, Бени Мопин, Стийв Слегл, Том Харел и мн.др. Един от най-активните и креативни музиканти на българската джаз сцена и основен двигател на много проекти. Характерно в дейността му на инструменталист и педагог е привличането и колаборацията с млади музиканти. От 1995 г. се изявява предимно в собствени проекти с участието на български и чужди музиканти, за които създава оригинална музика. Има издадени над 30 албума за български и чуждестранни компании. Автор е на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика.

Димитър Карамфилов е роден 1981 г. в Стара Загора. Започва да се занимава с музика от ранна детска възраст. През 2006 г. завършва степен бакалавър по бас китара в НМА “П. Владигеров”, а през 2008 г. защитава магистърска степен по композиция и контрабас. Още в самото начало на следването си в музикалната академия се появяват и първите му участия с различни музиканти в софийските джаз клубове. В музикалната му биография са отбелязани участия на всички значими годишни джаз фестивали в България както и с много изявени джаз музиканти (Милчо Левиев, Живко Петров, Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Антони Дончев, Михаил Йосифов и други). Реализира записи за БНР и БНТ, както на авторска музика, така и като изпълнител в различни проекти. През 2007г. взима участие в композирането и записването на музиката към последния спектакъл на Нешка Робева “Бежанци“.

Източник: Offnews.bg