Група от 14 граждани на държави Западна Африка, депортирани от САЩ в Гана, са били прехвърлени в родните си страни Нигерия и Гамбия, съобщи днес говорител на ганайското правителство, цитиран от Асошиейтед прес. 

Властите в Гана защитиха приемането на депортираните лица на хуманитарни основания. Депортираните лица, сред които 13 нигерийци и един гражданин на Гамбия, „вече са заминали за родните си страни“, заяви Феликс Квакие Офосу, министърът на правителствените комуникации.

На пресконференция в столицата Акра ганайският външен министър Самуел Окудзето Абкава отхвърли критиките, че решението е подкрепа за миграционната политика на американския президент Доналд Тръмп, като заяви, че Гана е приела депортираните от трети страни „изцяло на хуманитарни основания“.

Федерален съдия в САЩ нареди на американското правителство да предостави в събота вечер подробна информация за това как се опитва да гарантира, че Гана няма да изпрати имигрантите другаде в нарушение на вътрешни американски съдебни разпореждания. Споразуменията на администрацията с т. нар. трети страни като Гана са част от мащабна кампания срещу имиграцията, целяща депортирането на милиони хора, които живеят незаконно в САЩ, отбелязва АП.

В съдебен иск, заведен от името на някои от мигрантите, се твърди, че те са били държани „с качулки“ в продължение на 16 часа по време на полета до Гана и задържани при „мизерни условия“ в продължение на дни след пристигането си там. Не е ясно кога тези хора са били депортирани в Гана, но новината бе съобщена за първи път от ганайското правителство в сряда.

Опозицията и активистите в Гана критикуваха решението да се приемат депортирани лица от трети страни като противоречащо на закона. 

Никой от 14-те депортирани не е родом от Гана, а петте човека от Западна Африка, които са завели делото, не са имали връзки с страната и не са я посочили като потенциална страна за депортиране, според жалбата.

Адвокати и активисти заявиха, че администрацията на Тръмп, изглежда, отправя такива искания за депортиране към страните, които са най-засегнати от неговата политика в областта на търговията, миграцията и помощите, отбелязва АП.

Източник: БТА

След руското нашествие в Украйна са били регистрирани 11 000 случая на използване на химически вещества от страна на руските сили, в 3000 случая украински военнослужещи са били изложени на химикалите, предаде Укринформ, като цитира изказване на представители на Дирекцията за защита от химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи към Командването на поддържащите сили на Въоръжените сили на Украйна.

„Към момента имаме около 11 000 документирани случая на използване от врага на опасни химически вещества, включително сълзотворен газ K-51 и RGVO, както и други модифицирани и импровизирани взривни устройства, пълни с опасни химикали като хлор и амоняк“, заяви на пресконференция за медиите полковник Артем Власюк, началник на отдел „Гражданска защита“ на Дирекцията за защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи.

Според него врагът най-често прибягва до химически агенти в райони, където се опитва да пробие украинската отбрана.

„Врагът обикновено увеличава употребата на опасни химически вещества в сектори, където се провеждат настъпателни и щурмови операции – където му е най-трудно да пробие нашите линии. Тези вещества се използват, за да „изпушат“ нашите защитници от позиции, окопи и укрития, което улеснява разчистването на тези позиции“, каза Власюк.

Той отбеляза, че близо 3000 украински военнослужещи вече са били изложени на химически вещества. „Все още няма потвърдени смъртни случаи, тъй като всеки случай все още се нуждае от проверка. Всеки инцидент с нараняване или отравяне, свързан с химически агенти, трябва да премине през многофакторна проверка, която включва разпит на военнослужещия, преглед на неговото оборудване и оценка на мястото, където е изпълнявал мисията си“, добави Власюк.

От своя страна, и. д. командир на силите за защита срещу химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи и ръководител на дирекцията Игор Диак отбеляза, че действителният брой на засегнатите военнослужещи може да е по-голям от 3000. „Това са само официално документираните случаи – тези, които нашите обучени единици са успели да идентифицират, понякога съвместно с медицински персонал и правоохранителни органи, включително Службата за сигурност на Украйна, която започна наказателни производства за нарушения на правилата на войната. В някои случаи не е възможно да се евакуира пострадалият навреме, за да се потвърдят признаците на излагане на химически вещества. Ето защо ние посочваме само официално потвърдени и документирани цифри“, подчерта той.

В Украйна 15 септември се отбелязва като Ден на специалистите по отбрана от  химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи, отбелязва Укринформ.

До момента няма реакция от руска страна. Твърденията на двете страни в конфликта не са проверени по независим път.

Източник: БТА

Вселенският патриарх Вартоломей, духовният водач на православните християни, е първото си посещение от четири години в САЩ, където по-късно днес е предвидено да се срещне с президента Доналд Тръмп и да бъде удостоен с почести за дейността си в защита на околната среда, предаде Асошиейтед прес. 

Той пристигна вчера във Вашингтон и има насрочени различни срещи в страната до 25 септември. 

Вселенският патриарх е смятан за пръв сред равни сред предстоятелите на Православните църкви заради ролята си като патриарх на Константинопол – столицата на Византийската империя (сега Истанбул). Тази роля обаче не му дава властта, с която разполага папата в Римокатолическата църква, отбелязва АП.

Вселенският патриарх е глава на малката православна общност в Турция. Той също така ръководи някои православни общности в чужбина, като Гръцката православна архиепископия в Америка и някои по-малки юрисдикции в САЩ. 

Познат като „Зеления патриарх“ заради активната си дейност в сферата на опазването на околната среда, Вартоломей ще получи престижната награда „Темпълтън“ на 24 септември в Ню Йорк. Наградата се присъжда за постижения в областта на науката и духовността. Вартоломей е силен застъпник за опазването на околната среда и осъжда замърсяването, обезлесяването и други „екологични грехове“, отбелязаха от фондация „Джон Темпълтън“. 

Срещата му с Тръмп може да засегне и някои политически въпроси. Вартоломей е силен поддръжник на Украйна и през 2019 г. призна за автокефална Православната църква на Украйна, което накара Руската православна църква да обяви, че общението между нея и Константинопол е прекъснато. Вартоломей също така критикува остро руския патриарх Кирил заради подкрепата му за инвазията в Украйна, посочва АП. 

Драга потенциална тема за дискусия може да бъде статутът на християните в Турция. Православната църква отдавна призовава за повторно отваряне на семинария, затворена от турското правителство през 1971 г., и изразява съжаление за превръщането на църкви от византийската епоха в джамии.

Вселенският патриарх Вартоломей ще присъства на отделни събития в негова чест, организирани от турския и гръцкия посланици в САЩ. Посещението му включва и различни други публични изяви, сред които посещения на православни църкви в районите около Вашингтон и Ню Йорк. 

По време на предишното си посещение в САЩ през 2021 г. той се срещна с тогавашният президент Джо Байдън и двамата обсъдиха въпроси като климатичните промени и религиозната свобода. По време на това посещение Вселенският патриарх Вартоломей бе подложен на лечение заради запушена артерия, след като по-рано бе хоспитализиран. Православните християни, наброяващи около 200 милиона, съставляват втората по големина християнска общност след католиците. 

Източник: БТА