Европейската централна банка може да запази основния си лихвен процент на ниво от 2 на сто, стига да не настъпят сериозни външни шокове, заяви новият управител на австрийската централна банка Мартин Кохер в първото си интервю за международна медия след встъпването си в длъжност този месец. По рано тази седмица Кохер, който замени предишния управител Роберт Холцман, известен с консервативната си политика, бе приветстван от президента на ЕЦБ Кристин Лагард след първото си участие в заседанието на Управителния съвет на институцията. В интервю за в. „Файненшъл таймс“ той посочи, че лихвеният цикъл на понижения е достигнал своя край или се намира много близо до него.

Коментарите на Кохер идват след решението на ЕЦБ в четвъртък да запази лихвите без промяна за второ поредно заседание. Това е в контекста на устойчива икономическа активност в еврозоната, въпреки повишените мита от страна на САЩ върху голяма част от европейските стоки. От средата на 2024 година насам банката намали основния лихвен процент осем пъти.

По отношение на личната си позиция в управителния съвет на ЕЦБ, Кохер заявява, че ще се придържа към предпазлив подход, като подчертава необходимостта от внимание към инфлационните рискове. „Това е традиционно австрийска гледна точка, допълва той пред „Файненшъл таймс“. Новият гуверньор отбелязва, че монетарната политика през последните десетилетия е станала по-прагматична и силно зависима от икономическите данни. По негови думи, управителният съвет на ЕЦБ не е място за идеология, а „ядрото на паричната политика“ в еврозоната, където решенията трябва да се вземат въз основа на наличната информация.

Кохер обръща внимание и на външните фактори, които могат да повлияят на инфлацията и растежа. Макар инфлацията да се е върнала към средносрочната цел от 2 на сто и да се очаква да е около това равнище през следващите две години, той подчертава, че стабилността не бива да се възприема за даденост. Търговските напрежения и геополитическите конфликти остават източници на несигурност. По думите му, „ако се променят данните или рисковите оценки, ще е необходим отговор – и в едната, и в другата посока“.

Управителят на централната банка на Австрия отбелязва, че последната търговска сделка между САЩ и ЕС е намалила несигурността в търговските отношения, но има и страничен ефект – европейските стоки стават по-скъпи на американския пазар, което може да навреди до известна степен на икономическия растеж. Той смята, че ЕС е направи добре с това, че не е отвърнал с ответни мита, което според него е положителен знак за стабилността на международната търговия.

Относно политическата нестабилност във Франция и нарастването на доходността по френските държавни облигации, Кохер заяви, че няма нужда от интервенция от страна на ЕЦБ. Според него разликите в лихвените нива между държавите в еврозоната остават далеч от стойностите, наблюдавани по време на дълговата криза преди десетилетие.

Източник: БТА

Независимо от многомилиардните програми за финансиране, мнозинството от германски компании продължават да страдат от слабо интернет покритие. Това показват резултатите от проучване на Института за германска икономика в Кьолн (IW), проведено сред над 1000 предприятия от индустриалния сектор и свързаните с него услуги, цитирани от Ройтерс.

Според анкетата 64,5 на сто от фирмите посочват, че слабата комуникационна инфраструктура затруднява работата им, а около 31 на сто съобщават за сериозни ограничения. На фона на нарастващите изисквания за пренос на данни, предизвикани например от приложения с изкуствен интелект, дългосрочно решение би могла да бъде единствено оптичната мрежа.

Експертът по дигитализация към института Барбара Енгелс отбелязва, че само разширяването на мрежата не е достатъчно. По думите ѝ политиците и бизнесът трябва да гарантират, че наличните връзки ще бъдат използвани ефективно. Това може да се постигне чрез по-добра информираност, планиране според реалните нужди и временни стимули за насърчаване на търсенето и ускоряване на инвестициите.

По данни на института Германия е заемала предпоследно място по покритие с оптичен интернет сред 27-те държави от Европейския съюз през миналата година.

Особено висок е делът на силно затруднените компании в Саксония и Тюрингия (40 на сто), както и в Хесен, Райнланд-Пфалц, Саарланд и Баден-Вюртемберг (по 36 на сто). Най-добра е ситуацията в северните провинции – Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн, Бремен и Хамбург, където едва 23 на сто от фирмите се чувстват сериозно ограничени.

Разликите отразяват и напредъка в разширяването на оптичната мрежа, отбелязват от института. Докато в Шлезвиг-Холщайн около 90 процента от домакинствата и предприятията имат техническа възможност за свързване, в Саарланд, Баден-Вюртемберг и Тюрингия този дял е под 50 процента.

На национално ниво реално са активирани едва 27 процента от възможните оптични връзки, като в северозападната част на страната всяка пета фирма продължава да съобщава за проблеми поради бавното преминаване от VDSL- или кабелни връзки към оптична свързаност.

Източник: БТА

Ръководителят на германската фабрика на производителя на електромобили „Тесла“ (Tesla) изрази оптимизъм относно натовареността на завода край Берлин, въпреки предизвикателните пазарни условия, предаде ДПА.

„В момента имаме много добри продажби и затова преразгледахме производствените си планове за третото и четвъртото тримесечие“, в интервю за германската осведомителна агенция управителят на завода Андре Тиериг.

„Следим развитието на пазара и продължаваме да наблюдаваме положителни сигнали за всички пазари, на които доставяме“, добави Тиериг. „Разбира се, това далеч надхвърля Германия. Доставяме за над 30 пазара и определено виждаме положителна тенденция там.“

Германският пазар обаче представлява предизвикателство за „Тесла“. Въпреки че регистрациите на електрически автомобили в Германия са се увеличили през август в сравнение с миналата година, продажбите на „Тесла“ са намалели според Федералната служба по моторните превозни средства.

Бяха регистрирани около 1400 автомобила на „Тесла“, което представлява почти 40 процента спад спрямо предходната година. Междувременно китайски конкуренти на електрически модели печелят позиции на германския пазар.

Продажбите на електрически автомобили спаднаха миналата година след премахването на субсидиите. Правителството имаше за цел да насърчи електромобилността чрез стимули за покупка, като например предвиждани данъчни облекчения за фирми, които купуват електромобили.

През 2035 г. се планира да влезе в сила забрана на двигателите с вътрешно горене в Европейския съюз, въпреки че мярката все още се обсъжда. Тиериг предупреди Берлин, че такива дебати могат да застрашат индустрията за електромобили в източната част на Германия и призова правителството да даде ясна подкрепа за електрическите превозни средства.

От март 2022 г. „Тесла“ произвежда електрически автомобили в Грюнхайде край Берлин, като заетите там работници са около 11 000. Еколози изразяват притеснения, тъй като заводът се намира частично в защитена водна зона. Плановете за разширяване на фабриката са поставени на пауза поради пазарните условия, въпреки че е предвидена строителството на товарна жп гара.

Източник: БТА