Независимо от многомилиардните програми за финансиране, мнозинството от германски компании продължават да страдат от слабо интернет покритие. Това показват резултатите от проучване на Института за германска икономика в Кьолн (IW), проведено сред над 1000 предприятия от индустриалния сектор и свързаните с него услуги, цитирани от Ройтерс.

Според анкетата 64,5 на сто от фирмите посочват, че слабата комуникационна инфраструктура затруднява работата им, а около 31 на сто съобщават за сериозни ограничения. На фона на нарастващите изисквания за пренос на данни, предизвикани например от приложения с изкуствен интелект, дългосрочно решение би могла да бъде единствено оптичната мрежа.

Експертът по дигитализация към института Барбара Енгелс отбелязва, че само разширяването на мрежата не е достатъчно. По думите ѝ политиците и бизнесът трябва да гарантират, че наличните връзки ще бъдат използвани ефективно. Това може да се постигне чрез по-добра информираност, планиране според реалните нужди и временни стимули за насърчаване на търсенето и ускоряване на инвестициите.

По данни на института Германия е заемала предпоследно място по покритие с оптичен интернет сред 27-те държави от Европейския съюз през миналата година.

Особено висок е делът на силно затруднените компании в Саксония и Тюрингия (40 на сто), както и в Хесен, Райнланд-Пфалц, Саарланд и Баден-Вюртемберг (по 36 на сто). Най-добра е ситуацията в северните провинции – Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн, Бремен и Хамбург, където едва 23 на сто от фирмите се чувстват сериозно ограничени.

Разликите отразяват и напредъка в разширяването на оптичната мрежа, отбелязват от института. Докато в Шлезвиг-Холщайн около 90 процента от домакинствата и предприятията имат техническа възможност за свързване, в Саарланд, Баден-Вюртемберг и Тюрингия този дял е под 50 процента.

На национално ниво реално са активирани едва 27 процента от възможните оптични връзки, като в северозападната част на страната всяка пета фирма продължава да съобщава за проблеми поради бавното преминаване от VDSL- или кабелни връзки към оптична свързаност.

Източник: БТА

Ръководителят на германската фабрика на производителя на електромобили „Тесла“ (Tesla) изрази оптимизъм относно натовареността на завода край Берлин, въпреки предизвикателните пазарни условия, предаде ДПА.

„В момента имаме много добри продажби и затова преразгледахме производствените си планове за третото и четвъртото тримесечие“, в интервю за германската осведомителна агенция управителят на завода Андре Тиериг.

„Следим развитието на пазара и продължаваме да наблюдаваме положителни сигнали за всички пазари, на които доставяме“, добави Тиериг. „Разбира се, това далеч надхвърля Германия. Доставяме за над 30 пазара и определено виждаме положителна тенденция там.“

Германският пазар обаче представлява предизвикателство за „Тесла“. Въпреки че регистрациите на електрически автомобили в Германия са се увеличили през август в сравнение с миналата година, продажбите на „Тесла“ са намалели според Федералната служба по моторните превозни средства.

Бяха регистрирани около 1400 автомобила на „Тесла“, което представлява почти 40 процента спад спрямо предходната година. Междувременно китайски конкуренти на електрически модели печелят позиции на германския пазар.

Продажбите на електрически автомобили спаднаха миналата година след премахването на субсидиите. Правителството имаше за цел да насърчи електромобилността чрез стимули за покупка, като например предвиждани данъчни облекчения за фирми, които купуват електромобили.

През 2035 г. се планира да влезе в сила забрана на двигателите с вътрешно горене в Европейския съюз, въпреки че мярката все още се обсъжда. Тиериг предупреди Берлин, че такива дебати могат да застрашат индустрията за електромобили в източната част на Германия и призова правителството да даде ясна подкрепа за електрическите превозни средства.

От март 2022 г. „Тесла“ произвежда електрически автомобили в Грюнхайде край Берлин, като заетите там работници са около 11 000. Еколози изразяват притеснения, тъй като заводът се намира частично в защитена водна зона. Плановете за разширяване на фабриката са поставени на пауза поради пазарните условия, въпреки че е предвидена строителството на товарна жп гара.

Източник: БТА

Големите нидерландски вериги супермаркети продължават да продават израелски продукти въпреки критиките, свързани с конфликта в Газа. Има ли смисъл да се изтеглят тези продукти от рафтовете? Този въпрос отправя журналистката Ноеми ван де Пол в статия в информационния сайт „Ню“. 

Веригите супермаркети, сред които „Алберт Хайн“ (Albert Heijn) и „Йъмбо“ (Jumbo), засега продължават да продават израелски продукти, съобщиха те пред информационната агенция A Ен Пе. „Лидл“ (Lidl) обсъжда въпроса, но и там продуктите все още са на рафтовете.

Супермаркетите не съобщават за кои продукти става дума. „Зависи от сезона. Но често са селскостопански продукти като фурми и картофи от Израел“, казва Лидия де Леу, изследовател във Фондацията за изследване на мултинационалните предприятия. Самите супермаркети споменават и израелски фъстъци, чушки и авокадо.

Магазини като „Алберт Хайн“ и „Йъмбо“ заявяват, че спазват действащите национални и международни закони и правила – все още не са наложени санкции срещу търговията с Израел и компаниите могат да извършват свободно търговска дейност. Освен това супермаркетите уверяват, че продуктите не произхождат от окупираните територии.

Според Де Леу обаче е невъзможно да се види откъде наистина произхождат израелските продукти. „В израелската икономика не се прави разграничение между продукти от самия Израел и продукти от окупираните територии, които всъщност са палестинска територия. Етикет като „Произведено в Израел“ често е подвеждащ“, казва тя.

Загрижени за имиджа си

В момента супермаркетите са особено загрижени за имиджа си, казва Давид Валентек, експерт по санкции и изследовател по политическа икономика в Университета в Гент. За тях е относително лесно да изберат продукт от друга страна, ако нидерландците не искат да купуват определени продукти, твърди той. „Може би имат договори с израелски доставчици, което прави по-трудно да се откажат от тях. Но ако наистина искат, трябва да успеят,“ казва той.

„По принцип компаниите искат да печелят пари. Това е логично“, допълва изследователят. Според него, ако продуктите се продават добре, супермаркетите нямат причина да ги махат от рафтовете. „Освен това, някои супермаркети може би не считат, че е тяхна роля да взимат такива „политически“ решения, защото къде е границата?“, обяснява Валентек.

Според изследователя за магазините ще бъде много по-лесно, ако правителството реши, че те не могат да продават израелски продукти. „Ако искате израелските продукти да не влизат в Нидерландия или Европа, е необходим по-строг подход, като например санкции“, казва той. Със санкции супермаркетите нямат друг избор: те просто не могат да купуват или продават продуктите.

„Санкциите върху храните от Русия имат малък ефект“

В момента не се обсъждат санкции. Европейският съюз обаче обсъжда дали да суспендира споразумението за асоцииране с Израел. Това засяга търговските отношения между Израел и Европа, макар че все още не е ясно дали това ще има пряко въздействие върху продуктите в супермаркетите, се казва в статията на „Ню“.

Валентек се съмнява, че санкциите върху израелските храни ще подобрят ситуацията в Газа. „След анексирането на Крим през 2014 г. бяха наложени санкции върху руските храни. Това имаше малък ефект, след което Русия все пак нахлу в Украйна,“ казва изследователят.

Според него въпросът е дали повторението на тогавашните мерки ще доведе до значителни резултати. „Тогава ставаше въпрос за ябълки от Русия. Защо да има ефект, когато става въпрос за фурми от Израел?“.

Освен това, въпросът е колко продукти всъщност са засегнати. „Ако става въпрос само за малък брой продукти, санкциите имат още по-малък шанс за успех“, смята Валентек.

През 2022 г. стойността на вноса от Израел е била 2,7 млрд. евро, съобщава Статистическата служба на Нидерландия. Важни продукти, които се внасят в Нидерландия, са суровият петрол, лекарствата и електронните устройства, но също и плодовете и зеленчуците.

Изглежда, че в нидерландските супермаркети се продават доста зеленчуци и плодове, но това не е толкова много, казва Валентек. Селското стопанство е само малка част от икономиката на Израел, около 1-2 процента. „Така че не е наистина значителна част от икономиката“, казва Валентек.

Освен това Нидерландия е един от най-големите пазари за плодове и зеленчуци. Но голяма част от внасяните продукти се пренасочват през пристанището в Ротердам към други страни като САЩ и Индия, подчертава Валентек.

Въпреки това би мало ефект върху израелските фермери

Все пак има една група, която ще почувства сериозно влиянието, ако продуктите вече не се транспортират до Нидерландия. „За израелските фермери става въпрос за милиони евро. Износът е голяма част от доходите им“, обяснява Валентек.

Валентек изтъква, че ако Нидерландия или Европа решат да не купуват повече храни от Израел, е възможно фермерите и селскостопанските предприятия да започнат да оказват натиск върху политиците да прекратят войната в Газа. „В Нидерландия фермерите също са имали голямо политическо влияние през последните години, така че това може да помогне.“

Но според Валентек вероятността това да се случи е малка. „Ако нидерландските супермаркети не продават продуктите, други страни ще го направят.“ Тогава Израел просто ще продава повече на Индия, Австралия или САЩ. 

Ако израелските продукти вече не се продават в нидерландските супермаркети, това няма да има голям ефект, се заключава в публикацията.

Източник: БТА