Нидерландия ще бойкотира песенния конкурс „Евровизия“ през 2026 г., ако бъде позволено на Израел да се състезава. Така страната става петата, която официално обявява намерение за бойкот на събитието, което ще се проведе във Виена между 12 и 16 май.

„AVROTROS (нидерландският обществен медиен оператор) вече не може да оправдае участието на Израел в сегашната ситуация, имайки предвид продължаващите човешки страдания в Газа“, заявиха от компанията.

AVROTROS уточни, че е провела разговори с Европейския съюз за радио и телевизия относно участието на Израел през 2026 г. и допълни, че е загрижен за „сериозната ерозия на свободата на медиите“, като посочи намеса на израелското правителство в миналогодишното издание, което е било използвано като „политически инструмент“.

Това не е първият път, когато Нидерландия заплашва с оттегляне от Евровизия. Миналата година това се случи поради напрежение около участието на певеца Йост Клайн, който  беше дисквалифициран от конкурса поради инцидент зад кулисите с операторка. Все пак обаче тогава страната взе участие в „Евровизия“ с песента „C’est la vie“, изпълнена от Клод Киамбе.

През последните дни обществените телевизии на Исландия, Словения и Испания вече обявиха, че няма да участват в конкурса, ако Израел бъде допуснат. В четвъртък ирландската обществена телевизия RTÉ също съобщи, че Ирлания може да се оттегли от ежегодното състезание. Междувременно Европейският съюз за радио и телевизия удължи до средата на декември крайния срок за кандидатстване за страни, желаещи да участват в конкурса.

Не за пръв път участието на Израел в „Евровизия“ предизвиква напрежение. 

През 2024 г. страната беше представена от Идън Голан с песента „Hurricane“ (първоначално озаглавена „October Rain“ / „Октомврийски дъжд“), която предизвика бурни спорове заради политически препратки към атаката на „Хамас“ през октомври 2023 г., която разпали наново конфликта в Газа. След настояване от EBU текстът бе променен, но изпълненията на певицата бяха съпътствани от протести и освирквания, които бяха заглушени по време на предаванията на живо. Въпреки напрежението тогава Израел завърши на пето място на финала.

Тази година пък страната изпрати Ювал Рафаел с песента „New Day Will Rise“. Изпълнението отново предизвика протести и освирквания в залата, но получи силна подкрепа при гласуването – Израел спечели своя полуфинал и се класира на второ място на финала.

Източник: Offnews.bg

Нидерландия ще бойкотира песенния конкурс „Евровизия“ през 2026 г., ако бъде позволено на Израел да се състезава. Така страната става петата, която официално обявява намерение за бойкот на събитието, което ще се проведе във Виена между 12 и 16 май.

„AVROTROS (нидерландският обществен медиен оператор) вече не може да оправдае участието на Израел в сегашната ситуация, имайки предвид продължаващите човешки страдания в Газа“, заявиха от компанията.

AVROTROS уточни, че е провела разговори с Европейския съюз за радио и телевизия относно участието на Израел през 2026 г. и допълни, че е загрижен за „сериозната ерозия на свободата на медиите“, като посочи намеса на израелското правителство в миналогодишното издание, което е било използвано като „политически инструмент“.

Това не е първият път, когато Нидерландия заплашва с оттегляне от Евровизия. Миналата година това се случи поради напрежение около участието на певеца Йост Клайн, който  беше дисквалифициран от конкурса поради инцидент зад кулисите с операторка. Все пак обаче тогава страната взе участие в „Евровизия“ с песента „C’est la vie“, изпълнена от Клод Киамбе.

През последните дни обществените телевизии на Исландия, Словения и Испания вече обявиха, че няма да участват в конкурса, ако Израел бъде допуснат. В четвъртък ирландската обществена телевизия RTÉ също съобщи, че Ирлания може да се оттегли от ежегодното състезание. Междувременно Европейският съюз за радио и телевизия удължи до средата на декември крайния срок за кандидатстване за страни, желаещи да участват в конкурса.

Не за пръв път участието на Израел в „Евровизия“ предизвиква напрежение. 

През 2024 г. страната беше представена от Идън Голан с песента „Hurricane“ (първоначално озаглавена „October Rain“ / „Октомврийски дъжд“), която предизвика бурни спорове заради политически препратки към атаката на „Хамас“ през октомври 2023 г., която разпали наново конфликта в Газа. След настояване от EBU текстът бе променен, но изпълненията на певицата бяха съпътствани от протести и освирквания, които бяха заглушени по време на предаванията на живо. Въпреки напрежението тогава Израел завърши на пето място на финала.

Тази година пък страната изпрати Ювал Рафаел с песента „New Day Will Rise“. Изпълнението отново предизвика протести и освирквания в залата, но получи силна подкрепа при гласуването – Израел спечели своя полуфинал и се класира на второ място на финала.

Източник: Offnews.bg

На 15 ноември 2023 г. най-важният американски вестник The New York Times публикува материал на Gia Kourlas („Life Is Raw. Life Is a Work of Art. Enter the World of Ivo Dimchev“) по повод премиерата на „In Hell with Jesus/Top 40“ в La MaMa. Печатната версия излиза на две страници, с различно заглавие; в OFFNews публикуваме превод и коментар. Акцентите: интерактивният формат, провокативните въпроси към публиката, смесването на религия, попкултура и сексуалност, както и характерният вокален диапазон и сценично присъствие на Иво Димчев.

Иво Димчев (р. 1976) е български хореограф, пърформанс артист, певец и автор на над 30–40 сценични произведения. Работи в граничните зони между пърформанс, танц, театър, музика, визуални изкуства и фотография. Носител е на множество международни отличия; представял е творбите си в Европа, Северна и Южна Америка и Азия. През ноември 2023 г. La MaMa (Ню Йорк) показва неговия интерактивен анти-мюзикъл „В ада с Исус/Top 40“ (16–26 ноември). По време на пандемията COVID-19 прави над 400 частни концерта в домове в България, Истанбул, Ню Йорк и Лос Анджелис. Димчев е куиър артист и говори публично за своя HIV-статус, подчертавайки, че е на терапия и е „undetectable“.

Един разговор с Иво Димчев винаги е като разходка по острието — между лек small talk и изкушението, между наприличната голота и поезията, между смеха и непоносимата честност, между заиграването с най-тъмните страни на хората и една невинност, която той успява да продължи да излъчва. Познаваме се от години, казва, още когато го бях поканила в „Нощни птици“ – преди да стане „звезда“, когато той тъкмо беше пропял и ни завари неподготвени с гласа си. Оттогава насам сцената му стана дом, а публиката — съавтор.

Иво живее на ръба. Питам го дали е пресметнато или е вътрешна необходимост. „Сигурно по някакъв начин е пресметнато — на подсъзнателно ниво. То всичко сигурно е пресметнато“, казва. После добавя цената: „Винаги е коствало нещо, но освобождава пространство, в което си по-свободен. Палитрите стават повече, световете — повече.“

Тази свобода идва с откази. Още в началото Иво осъзнава, че не може да бъде „опитомен“. Напуска класа на Коко Азарян в НАТФИЗ. „Но само Коко ме разбираше,“ казва. Другите го съдят. Интересува се от модерен театър, научил е много от Николай Георгиев в експерименталния театър 4хС. Вместо да се вписва в предписанията — от сценография до „правилен“ прочит на класиката — той избира да прави собствен театър: „Пиша сам драматургията — смес от диалози, поезия, песни, импровизация, работа с публиката. Моята публика често пише текстовете ми. Пълен fun, на свободия.“ С годините музиката става голям фокус: от „няколко песнички на майтап“ до албуми и балади на български, английски, дори китайски.

Щраус, златните помпони и радостта да учиш залата да пее

Иво разказва за виенския проект по Йохан Щраус — анти-снобски, игрив, почти „workshop“ спектакъл: „Написах десет малко мръснишки песнички по Щраус. Публиката ги учи, разположена през два метра, с ветрилá и златни помпони. Като караоке — аз ги обучавам, обяснявам тематиката, и после цялата зала пее.“
Да, купува 6000 златни помпона за предстоящия концерт в Зала 1. „Малко променихме перспективата — беше време. Щраус е писал валсовете, за да се сближават хората. Аз просто подчертах това сближаване.“ На въпроса ми защо се подиграва почитателите на Щраус, той казва, че те са влюбени в неговата интерпретация, че и на тях им е писнал. Той признава, че не го харесва. И затова е написал и песента за мастурбацията.

Датите, които да запомните

Той уточнява програмата така ясно, както строи ритъма на спектаклите си:
– 26 и 30 септември – премиера на документалния филм „Inferno / В ада с Иво“, част от единствения фестивал за документално кино в България София Документал на Агитпроп.
– 4 октомври – концертът „OFF 20“ в Зала 1 на НДК.
– 24 октомври – финалът на малкото турне с бандата по повод 20 години международна дейност.

„Ще чуете най-красивите ми песни от последните 10 години — на български и на английски. Около 23–25 парчета,“ грее Иво.

„Парите на сцената“ и симулацията на секс като табу

Иво винаги е работил с табутата. Още в ранните си проекти изкарва парите на сцената като тема, като физически фетиш: „Когато парите са в счетоводството, като хонорар — няма проблем. Когато се появят на сцената — изведнъж стават табу. Защо?“

Най-спорният етюд е добре известен: двама души от публиката „претендират“, че правят секс за хонорар. „Не е секс. Това е перформативна задача, акт на смелост и освобождаване. Човешкото тяло е ужасяващо красиво — и когато прави любов, и когато само я „играе“. Красотата вече е там. Парите са намигване и честен жест към това, което хората допринасят.“

Публиката не е „материал“, тя е произведение на изкуството: „Те стават мои партньори на сцената. Преодоляват срам, празнуват смелостта си; другите в залата съ-преживяват. Освен това то няма време за интимност, аз им правя забележки, отзад свири жив оркестър, валят пайети – то е цирк!“

Интимността като истина

Неговата формула е безпощадно лична: „Доброто изкуство е интимно. Работи с личното, с табуто, с красотата на тялото. Истината за теб, за мен, за нас.“

А публичното „моралничене“ не го интересува. Изкуството за него е времева зона на истина, в която зрителят може да излезе от дома си с причина: „Такива спектакли са един от малкото начини човек да има сериозна причина да излезе от къщи.“

Ла МаМа, Лили Хендъл и Ню Йорк като лаборатория

Иво е резидент в най-старият легендарен експериментален театър на OFF Broadway La MaMa. Там прави и „In Hell With Jesus“ — спектакъл, който предизвиква бурни реакции.

„Питаха ме как мога да „скверня“ Исус. Казвам: в ада не можеш да оцелееш, ако не носиш любовта на Исус. Адът е метафора за всичко ужасно, което си причиняваме.“

Помни и първия голям отзвук в Ню Йорк, още с „Lili Handel“, след онзи легендарен аукцион с флакон кръв на финала: „Тогава беше първата голяма статия за мен в Ню Йорк.“

Американската рутина — всеки ден по един месец — се оказва благодат: „Когато е нов спектакъл, най-добре го развивам, ако играя всеки ден. Публиката ми е важна, с нея перфекционирам тайминга, дистанциите, шегите.“

Русия, „канселирането“ и кислородът за публиката

Канят го често в Москва. Агентите му го предупреждават, че ще го „канселират“ в Европа, ако приеме. „Искам да отида при моята публика там — млади хора, които нямат вина за режима и имат нужда от кислород. Изкуството им дава кратка пауза от кошмара.“

Не е за лозунгите: „Няма да крещя „долу Путин“ на концерта. Приоритетът е да споделя изкуството си и за миг да ги извадя от цензурата и страха.“

Терапия, его и полезността да се видиш отвън

Говорим за психоанализа. „Карах се с терапевтката, исках „катаклизъм“. Записвах тайно сесиите и после се гледах. Видях колко съм заключен в собствените си представи. Да видиш себе си отвън е най-полезното.“
Днес е по-мек и по-гъвкав: „Някога налагах „правилната“ форма. Сега знам, че съдържанието може да се изговори по сто начина.“

Затворените врати? Има и задни входове

За постоянството говори спокойно, почти спортно: „Продължаваш да опитваш. Ако вратата на този етаж не се отваря — отиваш на друг, влизаш отзад. В изкуството хубавото е, че формата винаги може да се промени.“

Българският театър: да не се взема страна, да „не е крайно“

Говорим и за липсата на риск у нас, в художествен и човешки смисъл: „Предпочитат да не заемат големи позиции. Важно е да не „вземеш страна“. Разбирам, но за мен коментарът е важен — да се стои в темата, да се говори за войната, смъртта, причините. Не може само Шекспир да си режисираме.“

Заплахите и троловете? „Свикнал съм. Но когато стане в лични съобщения, с адреса ми вътре — вече е друго.“

HIV

Иво е сред малцината, носители на смъртоносния вирус, които говорят открито за него. У нас тази тема е табу. Той не само крие хомосексуалността си, но я празнува, а за болестта си казва, че вече отдавна е напълно undetectable, т.е. не може, дори и да иска да зарази никого. С нищо. Смел е, защото да кажеш подобно нещо на глас, тук, днес си е направо геройство. Хомофонията и страха от различните, от болните, от „другите“ у нас се е превърнала в дуло на пистолет, в татуировка на националните ни герои, в юмрук, който бие. Иво е спокоен и по тази тема. Изключително спокоен. Казва, че затова просто живее по целия свят. 

COVID, холовете и чалгата

Заиграването и със смъртта по време на епидемията той обяснява с това, че просто е щял да полудее сам в къщи и затова е тръгнал да пее по холовете на хората. Но с маски, не е имало излишно излагане на риск. Някъде там се заиграва и с чалгата, смее й се. Аз го критикувам. „Да не станеш един от тях! Това е музиката на мутрите!“ Той много добре разбира. Възприема чалгата като език, който, казва, тук говори 80% от населението – не пее за мутри и проститутки, така че не мисли, че е станал вече един от… Спокоен е. Изследва поредното табу.

Дисциплина без насилие; лекота без повърхностност

Работи бързо — „две седмици и спектакълът е структуриран“ — но съдържанието зрее дълго. Най-добрите песни пише „на телефона, на летището, във влака“: „Ако мобилизирам всичката си енергия, става напън. Предпочитам естествения ход, без насилие над процеса.“

На концертите балансира прецизност в песните и игра с публиката: „Обичам да се движа нагоре-надолу — да съм стриктен и да разпускам, да се иронизирам.“

–

Така говори Иво — със спокоен, почти хипонитизиращ тон за неща, които иначе силно притесняват. За красотата на тялото и смелостта, за табутата и парите, за свободата и цената ѝ. За публиката като произведение на изкуството. За работата, която не спира. Прави ми силно впечатление колко бърза мисъл има и как никога, ама никога не се оплаква. Това е супер дисциплиниран и много ясно прицелен човек, който на всичкото отгоре има огромен талант.

Останалото ще видите сами — в залата, в песните, в „Inferno“ и в „OFF 20“. Там, където сцената, както обича да казва, е място за смелост. Дали ви харесва? Ами май не го интересува особено. И в това е красотата на изкуството му.

Източник: Offnews.bg