Има обаче, ако използваме подходяща метафора, „пробойни“ в тази логика. Синтезът на колаген намалява с възрастта. Излагането на слънце, тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол също, изглежда, потискат неговото производство. А някои учени дори се опитват да докажат на базата на биохимични принципи, че глицинът е „полуесенциален“ – макар организмът да може да го произвежда, това може да не е в достатъчни количества, за да посрещне нуждите му.

Има ли смисъл приемът на добавки

Поради всички тези причини приемът на добавки може да има смисъл. Емпиричните доказателства обаче са противоречиви и с неравностойно качество. Все пак едно обзорно изследване, публикувано в International Journal of Dermatology през 2021 г., разглежда 19 други проучвания и стига до извода, че приемът на колагенови добавки наистина води до намаляване на бръчките. Друго изследване, публикувано по-рано тази година в Orthopedic Reviews, анализира 14 проучвания за ефекта на колагена върху ставите и установява, че около половината съобщават за положителни резултати.

Но фокусът върху колагена може да е погрешен. По същество колагеновите добавки са просто разновидност на стандартния протеинов прах, богат на глицин и пролин. Възможно е ползите от приема им всъщност да се дължат на допълнителния прием на протеин като цяло. Ако е така, пълноценен протеин като суроватъчния (или протеиново богата диета) вероятно е по-добър избор от по-нискокачествен източник като колагена.

Има доказателства в подкрепа на това. Едно особено стриктно – макар и краткосрочно, проучване, публикувано през 2023 г. от изследователи в Нидерландия, измерва ефекта върху съединителната тъкан от приема на плацебо, колаген или суроватъчен протеин от група атлети. Резултатите показват, че нито колагенът, нито плацебото подобряват растежа на тъканите по време на възстановяване след физическо натоварване – но суроватъчният протеин го прави.

Източник: Капитал

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано остави без промяна основния си лихвен процент на фона на инфлация, гравитираща около 2%, и сравнително скромен, но „устойчив“ икономически растеж в еврозоната. Както и досега Франкфурт не даде насоки в каква посока ще се движи паричната политика в бъдеще, а само че решенията ще се взимат на база на актуалните данни. На пазарите обаче засега преобладават очакванията за едно понижение на лихвите преди пролетта, тъй като прогнозите са инфлацията да бъде под целта от 2% през следващите две години.

България ще участва в решенията

Тазседмичното заседание на ЕЦБ има особено значение за България, която от 1 януари 2026 г. официално ще стане част от валутния съюз и вече ще участва във взимането на решенията. Като наблюдател на заседанието присъства управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който от догодина ще стане член на Управителния съвет и така България ще се превърне в пълноправен участник в определянето на паричната политика в еврозоната.

„България ще има глас, така че ще можете да изразявате мнение по всяко решение на ЕЦБ, която става ваша [централна банка], част от вашата същност. Всеки член на масата, всеки от 21-те членове има глас, който се възприема, счита и уважава точно колкото гласа на останалите, независимо колко голяма или малка е страната“, заяви управителят на ЕЦБ Кристин Лагард. Освен Радев на заседанието тя приветства и новия гуверньор на Австрийската централна банка Мартин Кохер, който заема мястото на Робърт Холцман.

„Връщате ме няколко десетилетия назад, когато всички ние преминавахме към евро – от германска марка, франк, лира, песо… Имаше известна тревожност: какво ще се промени, дали ще проработи, дали ще функционира веднага. Мога да ви уверя, че изненадата беше положителна“, заяви Лагард по повод членството на България в еврозоната. И добави, че в центъра на мисията на ЕЦБ е да осигурява ценова стабилност, а фактът, че инфлацията се таргетира много прецизно в средносрочен план, е от полза за всички членки на валутния съюз.

Източник: Капитал

Германия е изпълнила в аванс целта си за свиване на енергията от въглища до 2028 г.

Германия вече е изпълнила целта си за намаляване на производството на електроенергия от въглища до 2028 г. и няма да е необходимо да закрива допълнително електроцентрали. Това обяви енергийният регулатор, цитиран от Bloomberg. Берлин има междинна цел до 2028 г. да намали производството на електроенергия от въглища с 8.7 гигавата, като към 1 септември е надхвърлила това с около 10%. Близо две трети от електроенергията на Германия се произвежда от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), а излишното производство на слънчева енергия често води до спада в цените на електроенергията до отрицателни стойности, което прави изгарянето на въглища по-малко рентабилно. Въпреки това най-голямата икономика в Европа остава силно зависима от изкопаемите горива и все още е най-големият замърсител в ЕС.

Страната планира напълно да спре използването на въглищна енергия до 2038 г., но експлоатационният живот на някои големи електроцентрали, работещи с лигнитни въглища и свързани с минни дейности, е удължен.

Alibaba пласира облигации за 3.2 млрд. долара, за да инвестира в облачни технологии

Китайския лидер в електронната търговия Alibaba обяви, че планира да привлече 3.2 млрд. долара, продавайки конвертируеми безкупонни облигации с цел да финансира международното си развитие и да подсили бизнеса си с облачни технологии. Компанията съобщи, че ще инвестира 80% от средствата в разширяване на центровете си за данни, подобряване на технологията и услугите в опит да отговори на високото търсене за решения в сферата на облачните технологии. Останалите 20% ще бъдат използвани за развиване на пазарното присъствие и ефективността на компанията. Падежът на облигацията е 15 септември 2032 г., като тя може да се конвертира в акции на компанията, търгувани в САЩ.

Източник: Капитал