Първата сесия на Европейския парламент (ЕП) за новия политически сезон завърши вчера след наситена програма, кулминацията на която бе речта за състоянието на ЕС, произнесена от председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. 

Неочаквано събитие измести фокуса от най-важното политическо изявление за годината, направено от ръководителката на изпълнителната власт в Европейския съюз в пленарната зала на ЕП, в което бяха изтъкнати резултатите от работата на европейските институции, бяха очертани основните предизвикателства и което зададе дневния ред на Европейската комисия за следващите 12 месеца. В нощта на 9 срещу 10 септември във въздушното пространство на Полша нахлуха двайсетина безпилотни летателни апарата.

Полските военновъздушни сили, с помощта на нидерландски изтребители, излетели от територията на Естония, унищожиха около 10 от дроновете. Полша, Украйна и Литва публикуваха съвместна декларация, в която остро осъдиха Русия заради станалото и определиха навлизането на дроновете в полското въздушно пространство като умишлена и безпрецедентна провокация. Москва отхвърля твърденията, че е отговорна за случилото се, а Министерството на отбраната на Русия заяви, че руските сили са извършили мащабна атака срещу военни съоръжения в Западна Украйна и че не са планирали да поразяват цели в Полша.

Мнозинството в Европейския парламент изрази съпричастност с Полша по повод случая с нахлуването на руски дронове в полското въздушно пространство. Дебатът бе включен като извънредна точка в дневния ред на евродепутатите.

За състоянието на ЕС

Европа трябва „да се бори за своето място“ в един „враждебен“ свят и сред геополитическа „буря“, която ще продължи, заяви в сряда председателката на Европейската комисия пред евродепутатите, изразявайки подкрепата си за Полша.

Ръководителката на европейската изпълнителна власт избра открито настъпателен тон в Страсбург в реч с продължителност час и половина, посветена на нейните политически приоритети и на необходимостта от големи промени в условията на „новия световен ред“, отбеляза АФП.

Тя най-напред осъди като опасно и безпрецедентно нарушаването на полското въздушно пространство от страна на Русия. „Европа ще защитава всеки квадратен сантиметър от своята територия“, заяви германката.

Европейският съюз трябва да намери нов начин да финансира отбраната на Украйна срещу Русия, като използва паричните наличности, свързани със замразените в Европа руски активи, заяви в сряда председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя уточни, че капиталът на самите активи няма да бъде засегнат и че рискът, свързан с новия механизъм за финансиране, трябва да бъде поет колективно от страните в ЕС. Фон дер Лайен не даде повече подробности относно сумите или начина, по който могат да бъдат използвани замразените активи на руската централна банка.

„Това е войната на Русия. И именно Русия трябва да плати. Ето защо трябва спешно да намерим ново решение за финансиране на военните усилия на Украйна на базата на замразените руски активи“, заяви Фон дер Лайен в речта си. „С паричните наличности, свързани с тези руски активи, можем да предоставим на Украйна заем за репарации. Самите активи няма да бъдат засегнати. А рискът ще трябва да бъде споделен колективно“, каза тя пред Европейския парламент.

Приходите, генерирани от 300-те милиарда долара активи на руската централна банка, замразени в страните от Г-7 след руското нахлуване в Украйна през 2022 г., вече се насочват към Украйна. Г-7 се договори за заем от 50 милиарда долара за Киев, който ще бъде изплатен от печалбите, генерирани от активите, което на практика превръща заема в безвъзмездна помощ, отбеляза Ройтерс.

Фон дер Лайен обеща също скоро да се проведе среща на върха за връщането на украинските деца, отвлечени от Русия. Съюзът подготвя 19-и пакет санкции срещу Москва, който може да засегне и някои страни, купуващи руски въглеводороди.

Тя се обяви и за изграждане на „стена от дронове“ за подобряване на противовъздушната отбрана. „Това не е абстрактна амбиция, това е основата на една надеждна отбрана“, подчерта тя.

Големи очаквания имаше какво ще каже Фон дер Лайен по отношение на израелско-палестинския конфликт ден след ударите на Израел в Катар срещу ръководители на палестинското ислямистко движение „Хамас“. Депутати от левите партии в ЕП се появиха облечени в червено в пленарната зала, за да осъдят войната в Газа и да изразят негодувание срещу това, което те наричат европейско бездействие.

Ръководителката на ЕК повиши тона срещу израелското правителство, като предложи санкции срещу „екстремистки министри“ и „частично замразяване на споразумението за асоцииране (ЕС–Израел) по въпроси, свързани с търговията“. „Ще замразим нашата двустранна подкрепа за Израел. Ще спрем всички плащания в тези области, без това да засяга работата ни с гражданското общество или (мемориала на Холокоста) „Яд Вашем“, каза тя.

Израел веднага я упрекна, че изпраща „лошо послание, което укрепва Хамас“. Предложените в сряда мерки, подкрепени вчера и с резолюция на евродепутатите, обаче ще бъдат изключително трудни за приемане от държавите членки, дълбоко разделени по този въпрос, посочи АФП.

Военната кампания на Израел в Газа, с обявена цел унищожаването на палестинската ислямистка групировка „Хамас“, беше предизвикана от нападението срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което загинаха около 1200 души, а над 250 бяха отвлечени като заложници. Оттогава насам според контролираните от „Хамас“ здравни власти в ивицата Газа повече от 64 500 палестинци са били убити в гъсто населената крайбрежна зона, а повечето сгради там са разрушени.

За да преодолее своите разделения, съюзът трябва да се освободи от „оковите на единодушието“ във външната политика и да премине към квалифицирано мнозинство, подчерта Фон дер Лайен.

Заради това правило Европа изпитва трудности да напредне по няколко досиета, които обаче се подкрепят от огромното мнозинство на 27-те. Такъв е случаят с процеса на присъединяване на Украйна към ЕС, напълно замразен от Унгария. Без зелена светлина от министър-председателя Виктор Орбан никакъв напредък не е възможен, посочи АФП.

Идеята за премахване на правилото за единодушие редовно се предлага в рамките на ЕС, но досега никога не е довела до резултат. И причината е ясна: отмяната му също би изисквала единодушие.

Изказването на Фон дер Лайен беше първата ѝ голяма реч от началото на втория ѝ мандат като най-висш европейски представител. Тя беше преизбрана от евродепутатите миналата година, но оттогава е подложена на критики от много политически групи, отбеляза ДПА.

Споразумението, сключено между с президента на САЩ Доналд Тръмп за налагане на 15% мита върху продукти от ЕС, бързо беше определено като небалансирано и критикувано от различни партии.

„Разбирам първите реакции“, заяви тя, „но помислете за последиците от една пълномащабна търговска война със Съединените щати. Представете си хаоса“.

Ключовите моменти в публикуван от САЩ и ЕС документ за сделката включват 15% мита за внос в САЩ на повечето европейски стоки, със специфични ставки за автомобилите, свързани със законодателни действия на ЕС. Освен това ЕС се съгласява да отмени митата върху промишлените стоки и много селскостопански продукти, като САЩ съответно също ще намалят тарифите. Споразумението обхваща покупка на енергийни суровини за 750 милиарда долара и 600 милиарда долара за инвестиции от страна на ЕС до 2028 година. Споразумението засяга и нетарифните бариери, цифровата търговия и екологичните регулации. 

В речта си Урсула фон дер Лайен постави още акцент върху икономическата конкурентоспособност, като обеща масирани инвестиции в цифрови и чисти технологии, подкрепа за стартъпи и пътна карта за довършване на единния пазар до 2028 г. 

Председателката на ЕК се спря и върху социалните въпроси – предстоящ закон за качествени работни места, стратегия за изкореняване на бедността до 2050 г., пакет за енергийни мрежи и първи европейски план за достъпни жилища.

По отношение на миграцията Фон дер Лайен подчерта нуждата от система, която е „човечна, но не наивна“, с утрояване на финансирането за граници и миграция и ефективна обща политика за връщане на хора с отхвърлени молби за убежище. Тя отбеляза, че доверието в демокрацията минава през способността на ЕС да отговори на опасенията на гражданите, особено по темата за миграцията.

В сряда следобед имаше тематичен дебат в Страсбург именно по темата миграция под надслова „10 години по-късно, време да сложим край на масовата миграция сега – да защитим жените и децата“. Името на дебата прави алюзия с крилата фраза на бившата германска канцлерка Ангела Меркел „Ще се справим“, произнесена преди 10 години по отношение на масовите вълни от нелегални имигранти от Близкия изток и Северна Африка в Европа.

Реакциите на евродепутатите

Лидерът на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер призова за отговорност и конкретни действия от европейските институции в момент, който той определи като „исторически поврат“ и „есен на истината“ за Европейския съюз. Подчерта, че в момент, когато мнозина ще предпочетат да критикуват европейските институции, ЕНП, от която е и самата Фон дер Лайен, ще заложи на доверие, последователност и резултати. По думите му, въпреки трудностите, Европейската комисия е започнала да предоставя решения.

Председателката на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент Ираче Гарсия Перес заяви заяви, че „най-големият враг“ на Фон дер Лайен в ЕП е лидерът на ЕНП Манфред Вебер. Според нея именно консерваторите са отговорни за това проевропейската платформа и широка политическа коалиция да не работят. В изказването си лидерката на С&Д засегна и конфликта в Близкия изток. „Къде е Европа, когато Газа умира всеки ден? Над 64 хиляди палестинци са убити, два милиона са разселени, училища и болници са разрушени. Ако Газа умре, умира душата на Европа“, подчерта тя, призовавайки ЕС да прекрати споразумението за асоцииране с Израел и да създаде механизъм за възстановяване на палестинската територия. Сред приоритетите на социалистите Гарсия Перес посочи европейски план за достъпни жилища, платени стажове за млади хора, пакет за качествена заетост и гарантиране на равенството между половете.

Председателката на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент Валери Айе каза, че Европейският съюз рискува да загуби доверието на своите граждани, ако остане слаб пред външни и вътрешни предизвикателства. Айе подчерта, че макар Европа да е сред най-богатите и най-свободните общества в света, мнозина европейци я възприемат като слаба – спрямо САЩ на Доналд Тръмп, спрямо Русия, Китай и в борбата с климатичните промени. Според нея тази слабост е въпрос на избор, а не на неизбежност, и ЕС трябва да се превърне в „по-интегрирана, по-силна, по-федерална Европа“.

Председателят на групата „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент Жордан Бардела отправи остри критики към председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на пленарнотo заседание в Страсбург. „От името на милиони французи ви задавам един прост въпрос: чии интереси всъщност защитавате?“, обърна се Бардела към Фон дер Лайен. Той постави под въпрос решенията на ЕК за споразумението за свободна търговия с Меркосур, което според него ще засили нелоялната конкуренция за европейските фермери и ще допусне на пазара продукти, които не отговарят на същите стандарти, наложени върху местното производство. Особено остри бяха думите му срещу сключеното търговско споразумение със Съединените щати. Бардела го нарече „капитулация и икономическо васалство на Европа“.

Европейският съюз трябва да поеме по-силна и решителна линия в глобалната политика, заяви представителят на Зелените Бас Ейкхаут. В речта си Ейкхаут критикува и политиката за климата, отправяйки остри думи към Европейската народна партия (ЕНП). „Фактът, че смятате, че можете да забавите действията за климата, показва колко сте откъснати от реалността,“ заяви той. Според него Европа се нуждае от процъфтяваща икономика и инвестиции във възобновяеми енергийни източници, които „са най-големият враг на изкопаемите автократи“.

Търговското споразумение между Европейския съюз и САЩ е атака срещу „нашата индустриална база и срещу хиляди работни места“, каза Мартин Ширдеван, представител на групата на Левицата в Европейския парламент. Той определи сделката като „пълна капитулация“ на ЕС в коментара си пред ЕП в Страсбург след годишната реч на Урсула фон дер Лайен.

Европейската мечта – континент на възможности, социална сигурност и напредък – бе унищожена от политици като бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Това каза съпредседателят на групата „Европа на суверенните нации“ (ЕСН) в Европейския парламент Рене Ауст в отговор на речта за състоянието на ЕС. По думите му, докато световната икономика се развива, Европа изостава, а причината е в „централно планирани програми за милиарди и бюрокрация отгоре надолу“. Той обвини Фон дер Лайен, че в речта си не е споменала „предприемаческата свобода – ядрото на пазарната икономика“, а вместо това е залагала на „петгодишни планове“, които според него не водят до благоденствие. „Истинското богатство се създава от труд, иновации и предприемаческа смелост, а не от директиви от Брюксел“, подчерта Ауст.

От трибуната на ЕП се изказаха двама български евродепутати в отговор на речта на Фон дер Лайен.

„Европейският съюз е в упадък, демографска криза, икономическа рецесия, неовладяна миграция, загуба на конкурентоспособност, липса на иновации, дипломатическа несъстоятелност“, каза Станислав Стоянов от групата „Европа на суверенните нации“. „Това са само малка част от проблемите, очакващи своето решение. Комисията не само не предлага решения, а създава нови проблеми – миграционната политика и нейните пагубни ефекти върху националните държави, реакцията по време на пандемията от ковид, експериментите със Зелената сделка. След време ще говорим и за фиаското „план за превъоръжаване“, добави той. „Ние не сме екстремисти. Ние защитаваме нашите държави, нашите избиратели, нашите семейства и нашите народи. Екстремистите сте вие, които водите Европа по пътя на войната и не търсите мира, нито просперитета“, каза още Стоянов.

Елена Йончева, независима представителка в ЕП, засегна темата за визитата на Фон дер Лайен в България и предполагаемото заглушаване на GPS сигнала на самолета ѝ. „По време на Вашето посещение в България на 31 август световните информационни агенции излязоха с невярна информация, че Вашият самолет е кръжал 1 час над Пловдив поради вероятно заглушаване на GPS сигнала. Знаете, че тази фалшива информация нанесе сериозен удар по образа на България. До този момент Вие все още не сте коментирали. Вече 10 дни името на България се свързва с тази така наречена „новина“, каза Йончева. „В тази сложна геополитическа ситуация всяка грешна информация може да доведе до опасни последици и реакции. България е сред най-сигурните зони за въздухоплаване. Затова Ви моля, от тази трибуна потвърдете, че не е имало пробив в сигурността Ви по време на този полет“, добави тя.

В тази връзка еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс заяви пред евродепутатите в Европейския парламент в Страсбург, че четиридесет на сто от европейските граждански полети се извършват в зони, засегнати от заглушаване и отклоняване на спътниковите сигнали за навигация. От началото на войната в Украйна тези случаи са се увеличили и създават голяма опасност, добави той по време на дебати, посветени на опасностите за въздухоплаването и корабоплаването от загубата на сигналите от системата GPS. Еврокомисарят отбеляза, че загубата на сигнал засяга всички страни от Източна Европа – граничещите с Украйна и тези по бреговете на Черно море. Той изрази благодарност към пилотите от полета на Фон дер Лайен до Пловдив на 31 август. По неговите думи самолетът е загубил спътникова връзка час след излитане от Полша и след като се е насочил към нашата страна. Кубилюс отбеляза, че също е бил на борда на този полет.

Какво реши още Европейският парламент по време на 4-дневната си сесия

Депутатите приеха доклад, в който се заявява, че Европейският съюз преминава през тежка жилищна криза, която се превръща в пазарен провал и заплашва да задълбочи социалните неравенства и да ограничи трудовата мобилност. Те настояха за по-значителни инвестиции в жилищния сектор чрез средствата на кохезионната политика. Докладът беше одобрен с 462 гласа „за“, 142 „против“ и 63 въздържали се. В него се подчертава, че покачването на цените на жилищата в ЕС се дължи на комбинация от фактори – ограничено предлагане, бюрократични пречки, недостиг на работна ръка и пазарни динамики. Затова според евродепутатите публичните инвестиции, особено в социални жилища, са необходими, а уязвимите групи трябва да получат достъп до схеми за достъпни наеми.

Европейският парламент прие друг доклад, който очертава приоритетите му за предстоящата ревизия на правилата за обществените поръчки. Основното послание на депутатите е, че фокусът трябва да се измести от най-ниската цена към най-доброто съотношение между цена и качество. Според евродепутатите често най-евтините проекти водят до компромиси с качеството, високи разходи за поддръжка в бъдеще, нанасят вреди на околната среда и създават лоши условия на труд. Затова в бъдеще обществените поръчки трябва да дават по-голяма тежест на неценови критерии, включително социални и екологични фактори. Докладът, изготвен от полския евродепутат Пьотър Мюлер, призовава Европейската комисия да опрости настоящите сложни правила, които наброяват 907 страници. Една от ключовите цели е да се улесни участието на малките и средните предприятия (МСП), които често не могат да се конкурират в големи търгове. Предлага се търговете да бъдат разделяни на по-малки лотове, за да се увеличи достъпът за МСП.

Европейският парламент одобри нов пакет от правила, насочени към намаляване на отпадъците и засилване на кръговата икономика в три ключови сектора – храни, текстил и автомобили. Законодателството предвижда държавите членки да намалят хранителните отпадъци с до 30% на човек до 2030 г. и да улеснят даряването на непродадена храна. Производителите на текстил ще поемат разходите за събиране, сортиране и рециклиране на облекло, обувки и други изделия чрез схеми за разширена отговорност. В автомобилния сектор новите автомобили ще трябва да бъдат проектирани така, че частите им да могат по-лесно да се демонтират и използват повторно, като пластмасата задължително ще съдържа рециклирани материали. Освен това ще бъде забранен износът на излезли от употреба автомобили, за да се стимулира рециклирането в ЕС.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

Изпитващият носталгия по диктатурата, Жаир Болсонаро многократно отправи предизвикателства пред демократичните институции на Бразилия, когато беше президент на страната. Сега той беше осъден на 27 години затвор за опит за държавен преврат. Болсонаро твърди, че никога не е излизал от рамките на конституцията.

Пенсиониран капитан от армията, Болсонаро никога не разкритикува годините на терор по време на военната диктатура в Бразилия (1964-1985). Според него грешката на този режим е била да измъчва, а не да убива дисидентите.

Това негово изявление датира от 2016 г., три години преди началото на мандата му начело на първата латиноамериканска сила (2019-2022) и илюстрира стила му. Този стил поведение е богат на женомразки расистки или хомофобски изявления.

Това, че президентът на САЩ Доналд Тръмп надигна гръмко глас в подкрепа на Болсонаро, не помогна и той беше осъден на 27 години затвор заради план за държавен преврат. Делото беше историческо и се гледаше във Върховния съд на страната.

По друго дело заради електорална дезинформация Болсонаро вече не можеше да се кандидатира за избираема длъжност до 2030 г. Вчера той беше признат за виновен, че е поискал да попречи на съперника си от левицата на изборите през 2022 г. Луиз Инасио Лула да Силва да встъпи официално в длъжност в началото на 2023 г.

За да достигне до върховете на властта, популистът Болсонаро, който обича да се представя като обикновен бразилец, който понякога има проблеми със синтаксиса и който често пъти се появява с шорти и футболна тениска, бързо си осигури подкрепата на влиятелните лобита на евангелистите и на търговците в селскостопанския отрасъл.

Възходът на Болсонаро в политиката беляза и неговото семейство. Роден на 21 март 1955 г. в района на Сао Пауло, в семейство от италиански произход, Болсонаро има пет деца от три различни жени. Първите четири от тези деца се впуснаха също в политиката.

Със синовете си и с последната си съпруга Мишел, която е евангелистка и е с 27 години по-млада от католика Болсонаро, в Бразилия се формира кланът Болсонаро, който е плашещо ефикасен. Чрез контакти, поддържани с администрацията на Тръмп, синът на Болсонаро  – Едоардо, устроил се в САЩ и подкрепян финансово от баща си, твърди, че е оказал влияние върху санкциите, наложени от Вашингтон на Бразилия. Самият Болсонаро направи признание в тази насока. Тръмп наложи наказателни свръхмита на Бразилия като наказание за предполагаем лов на вещици, подет срещу неговия съюзник.

При встъпването си в длъжност през януари 2019 г. Болсонаро обеща да възстанови реда. Преди това той беше неотлъчно депутат от 1991 г. насам. Президентският му мандат обаче беше белязан от кризи, въпреки по-скоро положителна икономическа равносметка.

Начинът, по който Болсонаро управляваше кризата в Бразилия с коронавирусната пандемия, беше дефиниран от експертите като пагубен. В Бразилия болестта отне живота на близо 700 000 души. Това стана и повод за интензивна битка между Върховния съд и Болсонаро.

Климатоскептичен, Болсонаро допусна и разрастването на обезлесяването на Амазония.

На втория тур на изборите през 2022 г. той загуби с малка разлика от Лула да Силва. Изтощен, той отиде във Флорида два дни преди края на президентския си мандат.

На 8 януари 2023 г. хиляди привърженици на Болсонаро щурмуваха сградите на властта в бразилската столица, призовавайки за военна интервенция. Армията не се вслуша в призива им. Но случилото се напомни на щурма на Капитолия две години по-рано от привърженици на приятеля на Болсонаро –  Тръмп.

Преди осъдителната присъда Болсонаро беше отслабен повече от когато и да е било. През юли той беше подложен, както той се изрази, на върховното унижение да носи електронна гривна, беше лишен от достъп до социални мрежи, които използваше страшно много и беше поставен под домашен арест.

Междувременно го връхлетяха и здравни проблеми, произтичащи от атентата срещу него с хладно оръжие по време на кандидатпрезидентската кампания през 2018 г. От този атентат той се отърва със сериозни наранявания в областта на стомаха.

През май той беше подложен на тежка операция. Тогава Болсонаро, който обича да се представя като силен човек, не се поколеба да се покаже в някои видеа и в момент на слабост, със сонда, системи и белези от операцията.

Друг тежък удар за него беше това, че му беше забранено да поддържа контакти със сина му Едоардо. Двамата са застрашени от обвинение за възпрепятстване на процеса срещу Болсонаро-баща за опита за държавен преврат.

„Семейството ми е преследвано, обект на разследвания, осмивано от медиите. Никой не проявява нито милост, нито пощада към нас“, заяви Болсонаро преди няколко месеца. (БТА)

Превод от френски: Габриела Големанска

Източник: БТА