Комисията по земеделието, храните и горите изслуша днес министъра на земеделието и храните Георги Тахов във връзка с предложени промени в Наредба № 3 от 10 март 2023 г., касаещи обвързаното подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми.

Изслушването бе включено в дневния ред по предложение на Айлин Пехливанова (ПП–ДБ), която посочи, че в комисията са постъпили множество становища от браншови организации, които не подкрепят отпадането на т.нар. модулирана ставка.

Министър Тахов уточни, че предложението за отпадане на модулираната ставка е внесено от Национален съюз на говедовъдите в България, Асоциация „Обединени български животновъди“, Асоциация на българските биволовъди, Институт на жените фермери в България. Според тях прилагането на по-висока ставка само за първите 150 животни създава неравнопоставеност.

Комитетът по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 -2027 г. е дискутирал по предложението на 3 септември, но не е бил постигнат пълен консенсус между членовете поради липса на анализ за въздействие. Точката е била отложена за разглеждане през следващия ден.

По информация, представена на следващия ден, при отпадане на диференцираното подпомагане 42 на сто от млечните крави, 74 на сто от биволите и близо 70 на сто от овцете и козите в развъдни програми биха били ощетени.

Министърът отбеляза, че предстои интервенцията да бъде обвързана с реализация, тъй като по данни на министерството и Националната агенция за приходите съществува значителен дял на сивия сектор.

Заместник-министър Янислав Янчев уточни, че предложението касае само кравите в развъдни програми, като по думите му при биволите, овцете и козите повечето стопанства са малки, и евентуалното отпадане на ставката би засегнало около 95 на сто от тях.

Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов, който е бил и един от двамата от Комитета по наблюдение, гласувал „против“ предложението, заяви, че решението е политическо и трябва да бъде взето на такова равнище.

Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) заяви, че не могат да подкрепят решението за отпадане на модулираната ставка, най-вече поради това, че то не съответства на политическата програма, приета от правителството, нито на основните политики и цели на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП). „Не можем да подкрепим решение, което би довело дори един лев по-малко да получи земеделски стопанин“, допълни Танева. По думите ѝ, ако има проблем с равнопоставеността, който се коментира, трябва съвсем нова и различна концепция за интервенции за подпомагане.

Айлин Пехливанова (ПП-ДБ) категорично заяви, че подкрепят малките и средните производители, защото големите имат други механизми да развиват собствения си бизнес. Тя припомни, че Европейската комисия (ЕК) върви в посока да се подкрепят все повече малките и средните, а не големите и ние трябва да сме в синхрон в тази тенденция.

Байрам Байрам (ДПС-Ново начало) смята, че трябва да направят така, че да не дискриминират отделни райони. По думите му, че има една година до влизане в сила на тази мярка – една година е нищо, това не е време, в което да се реагира. Когато се говори за развитие на един отрасъл, се говори в перспектива. Затова е необходим по-дълбок анализ, анализ, който ще развие този сектор през следващите десет години.

Красимир Йорданов (БСП – Обединена левица) постави отново въпроса за отпадане на данъка върху субсидиите, като предложи да се организира дебат с участието на бранша преди бюджетната процедура.

Драгомир Петров (ИТН) заяви, че тяхната парламентарна група също твърдо застава зад малките производители. Нашата задача е нито едно стопанство да не фалира, а с премахването на тази модулирана ставка ще направим точно това, посочи той.

Комисията подкрепи единодушно идеята за изготвяне на по-задълбочен анализ, който да послужи като основа за бъдещи решения.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА