С промени в Закона за туризма, приети на първо четене от парламентарната Комисия по туризъм, се създава Туристически гаранционен фонд. Законопроектът за изменение и допълнение е внесен от депутата от „БСП – Обединена левица“ Десислав Тасков и група народни представители.

Целта е да се гарантират правата на потребителите и да се хармонизира националното законодателство с Директивата (ЕС) 2015/2302 за пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги.

Фондът ще защитава правата на потребителите при обявяване на несъстоятелност на туроператор, като гарантира връщането на средства в случаите на предсрочно прекратяване на договора за туристическо пътуване.

Министърът на туризма Мирослав Боршош каза, че опитите за създаването на фонда продължават близо четири години, като през този период са представени различни предложения и виждания. По думите му в настоящия вариант остават две–три дискусионни теми – свързани със застраховките и с въпросите за несъстоятелността и неплатежоспособността, и начина, по който трябва да бъдат отразени в закона.

Боршош подчерта, че законопроектът отчита в голяма степен становищата на туристическия бранш, като са включени почти 90 на сто от направените предложения. „Никой от нас не иска да отпадне застраховането и да остане извън фонда. В този си вид законопроектът е напълно годен да мине на първо четене“, подчерта министърът.

Законопроектът за създаване на Туристически гаранционен фонд съдържа редица неясноти, заяви Богомил Петков от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Петков посочи като проблем чл. 96ж, при който остава неясен приоритетът на плащанията. „Текстът предполага, че първо плаща фондът, а след това търси отговорност от застрахователя. Това противоречи на логиката – фондът да е последна инстанция, а и увеличава риска“, каза Петков.

По думите му в законопроекта е предвиден регрес само към застрахователя на туроператора, но не и към банковия гарант, което представлява пропуск. Освен това липсва изричен срок за извършване на плащанията, като в проекта се говори единствено за срокове за произнасяне.

Според Любен Дилов от ГЕРБ-СДС философията на промените в Закона за туризма е защитата на потребителите. Дилов акцентира върху необходимостта от внимателно прецизиране на две области – ефективността на фонда и осигуряването на гаранции за плащанията, както и разграничаването на входящия и изходящия туризъм. Според него ефективността на фонда няма да се гарантира само с вноските на туроператорите.

Министерството на туризма и управляващото мнозинство нямат доводи в защита на промените в Закона за туризма, смята Цончо Ганев от ПГ „Възраждане“.  Той изтъкна, че браншовите организации имат забележки по отношение на промените. 

Аз съм разколебан дали да го подкрепя на първо четене и никой не ме убеждава с аргументи защо трябва да го направя – нито  министерството, нито управляващите не изтъкват доводи и тежки аргументи защо трябва да го подкрепим. Никой не ме убеди защо трябва да подкрепя този закон на първо четене, каза той.  

Браншови организации също изразиха сериозни забележки към промените в Закона за туризма.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Основните етапи, срокове в процеса по въвеждане на еврото, ползите от членството в еврозоната и превалутирането бяха сред обсъдените теми на информационната среща с представители на правителството, местната власт, бизнеса и граждани в Благоевград.

Целта на националната кампанията, част която беше и днешното събитие в града, е да бъде представена ясна, подробна и достоверна информация за процеса по въвеждане на еврото. Събитието е съвместно между водещите институции в процеса – Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, както и партньорите ни от Икономическия и социален съвет, Националното сдружение на общините, работодателските и синдикалните организации, Асоциацията на банките в България и др.

Полемиката около въвеждането на еврото и членството на България в еврозоната е по-скоро политически, а не икономически и социален въпрос. Това каза в Благоевград премиерът Росен Желязков по време на информационната среща. Според Желязков членството на България в еврозоната е последната стъпка към пълноценната европейска интеграция в структурите и системите на Европейския съюз.

Приемането на еврото е втората изключително важна стъпка след влизането ни в Шенген, каза кметът на Община Благоевград Методи Байкушев. Той отбеляза, че малко преди да влезем в Европейския съюз, България за първи път достига до отрицателен баланс по отношение на аграрното си производство. 

Еврото е символ на стабилност, доверие и обща посока. Присъединяването ще укрепи националната икономика и ще даде сигурност на бизнеса и гражданите. Членството ще улесни пътуванията, търговията и инвестициите. Въвеждането на единната европейска валута е и акт на доверие към България. Тези послания отправи министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов.

Въвеждането на еврото в България е цивилизационен избор. Така експертът от Министерството на финансите Калоян Симеонов определи решението за пълноправното членство на страната към еврозоната от 1 януари догодина. 

Министърът на външните работи Георг Георгиев заяви, че приемането на България в еврозоната е плод на съвместни усилия на държавата и обществото в продължение на много години, за да може да се постигне този успех.

В училищата ще има информационни табла, учителите ще запознаят децата с новите евробанкноти и монети, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Предизвикателствата пред образователната система са относително скромни спрямо тези пред другите институции. Ние ще направим всичко, което е необходимо, увери министър Вълчев.

Присъединяването към еврозоната дава възможност на България да търси стратегически икономически партньорства, подобни на това с германския концерн „Райнметал“, и да участва в изграждането на новите вериги на производство и предлагане в рамките на валутния съюз и Европейския съюз като цяло. Това посочи Петър Чобанов, подуправител и член на Управителния съвет на Българската народна банка.

От 1 януари 2026 г. България е заслужила своето място до развитите европейски страни. Това каза областният управител на Благоевград Георги Динев, който смята, че това е бъдещето за България и че заедно всички ще се справим така, че нашите сънародници да бъдат спокойни и да бъдат с гордо вдигната глава след 1 януари.

След усилията на редица правителства България постига стратегическата цел да стане член на еврозоната, каза заместник-министърът на финансите Галя Димитрова. Според нея това ни приближава да сърцето на Европа и да страните, които вземат стратегическите решения в ЕС.

Националната агенция за приходите (НАП) ще следи формирането на цените на стоки и услуги в контекста на приемането на еврото у нас да се случва на база спазване на пазарните принципи на икономиката и в условия на конкурентна среда, заяви изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.

Българските дружества никога вече няма да се търгуват толкова евтино, каза Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса.

Всички застрахователни полици, партиди в пенсионни фондове и инвестиционни позиции ще бъдат автоматично превалутирани от левове в евро от 1 янаури следващата година, което означава, че не се налага преподписване на договори или допълнителни споразумения, свързани с въвеждането на еврото в България. Това каза председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански.

Системите на Националния осигурителен институт (НОИ) са готови за въвеждане на еврото от 1 януари и за разплащания единствено и само в евро, каза управителят на института Весела Караиванова.

Натрупаните средства на осигурените лица в доброволните, професионалните и универсалните фондове ще се запазят след приемането на еврото. Това каза Евелина Милтенова – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

Влизането в еврозоната ускорява реалната конвергенция на доходите, каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Той даде за пример случилото се в Литва, Латвия и Естония, където доходите за времето от приемането на еврото досега са нараснали реално с между 60 и 163 на сто по показател брутен вътрешен продукт по паритетна покупателна способност на глава от населението към средните европейски равнища.

Тази кампания има за цел наистина да овладее и да понижи страховете. Мисля, че властта ще се справи добре, защото аз наблюдавам, че се изследват обществените реакции и се следят нагласите, заяви политологът Цветанка Андреева. Социолози работят и поднасят много критичните си оценки за реалната ситуация, обясни тя.

Източник: БТА