Въздухът в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург днес беше по-тежък от обикновено, и то не защото отдавна не сме я виждали толкова пълна. В нея всъщност витаеше напрегнатото очакване. Целият европарламент, заедно с повече от 300 журналисти, поне още толкова гости, бяха приковали поглед в една жена – Урсула фон дер Лайен. Годишната реч на председателката на комисията винаги е барометър за политическите ветрове в Европа, но сега залогът е толкова висок, че тя звучеше като кулминация. Това беше моментът, в който Европа трябваше да чуе накъде отива. Отговорен беше конкретен и категоричен – „към независимост“.

Речта на председателката на Европейската комисия беше емоционална, каквато рядко я виждаме, и очерта контурите на един съюз, който се стреми да се превърне в геополитическа сила, способна сама да защитава себе си, икономиката си и ценностите си. „Европа трябва да се бори. За мястото си в свят, в който много големи сили са или противоречиви, или открито враждебни“, заяви фон дер Лайен, а думите ѝ отекнаха в залата, където аплодисментите се смесваха с напрегната тишина.

Бетонни ли са основите по Източния фланг?

Централно място в посланието на Фон дер Лайен зае отбраната. На фона на продължаващата вече четвърта година руска агресия в Украйна и неотдавнашното „безразсъдно и безпрецедентно нарушаване на въздушното пространство на Полша и Европа“ от руски дронове.

Източник: Капитал

„Франция ще бъде проблемно дете за облигационните пазари през следващите 18 месеца“, каза Дейвид Цан от Franklin Templeton, добавяйки, че очаква „продължаваща волатилност“ на френския пазар на облигации.

По време на дълговата криза в еврозоната, започнала преди петнадесет години, инвеститорите разделиха страните членки на „ядро“ – сигурни заематели, и „периферия“ – рискови държави, при които доходността по облигациите скочи до непосилни нива, което доведе до спасителни програми и наложи намесата на Европейската централна банка.

Франция дълго време беше възприемана като близка до Германия, макар и не толкова сигурен кридотополучател като най-голямата икономика в блока, и често беше определяна от инвеститорите като „полуядро“. Тази година обаче традиционните „периферни“ заематели отбелязаха силно възстановяване на дълговите пазари. Това допринесе за промяна в оценката на инвеститорите за относителния риск на френския дълг, макар разходите за финансиране на Париж да остават далеч под пиковете, наблюдавани в периферията по време на кризата.

„Днес наблюдаваме бавно преместване на Франция в категорията на периферията, освен ако фискалната политика не бъде коригирана скоро“, каза Томаш Виеладек, главен европейски макро стратег в T Rowe Price.

Източник: Капитал

В координация със САЩ

Според източниците на агенцията ЕС се надява да координира част от тези мерки със САЩ. Делегация от представители на Съюза ще бъде във Вашингтон тази седмица, за да се срещне с американски колеги и да обсъди възможностите за съвместни действия.

„Ние сме готови да увеличим натиска върху Русия, но имаме нужда партньорите ни в Европа да ни последват“, заяви в интервю за NBC финансовият министър Скот Бесент. Той допълни, че САЩ и Европа обсъждат нови санкции и вторични мита срещу Русия с надеждата, че евентуален икономически „колапс“ ще принуди Путин да започне мирни преговори с Украйна.

Председателят на Европейския съвет Антонио Кошта потвърди в понеделник, че ЕС работи по пакета заедно със САЩ. Блокът е успял да „стабилизира отношенията“ си с Вашингтон след месеци на съмнения, каза той в Хелзинки.

„Трябва да увеличим натиска върху Русия, за да я накараме да влезе в мирни преговори“, подчерта Кошта. „Това правим сега – заедно със Съединените щати. Координираме усилията си, за да приведем санкциите в по-голяма ефективност, така че да упражним по-силен натиск върху Русия.“

Източник: Капитал