Белгийският министър на вътрешните работи Бернар Кентен наскоро представи нов „План за големите градове“, който цели да сложи край на престъпността, свързана с наркотрафика, съобщи белгийската новинарска агенция Белга.

Белгийската столица регистрира вълна от стрелби, породени от конфликти за територии между престъпни групи. Миналия месец брюкселският прокурор Жулиен Моанил описа ескалиращото насилие, като изброи 57 стрелби от началото на годината, 20 от които – само през лятото.

Прокурорът, който се намира под полицейска закрила след заплахи от наркотрафиканти, по-рано поиска 10 млн. евро за подобряване на сигурността в Брюксел, но заяви, че властите не му отпускат необходимите ресурси. Той предупреди, че има риск мирните граждани да станат жертви на нарастващото насилие. „Всеки в Брюксел може да бъде застрелян от заблуден куршум“, подчерта Моанил, цитиран от изданието „Политико“.

Кентен, който е роден в Брюксел, определи ситуацията със сигурността в родния си град като „катастрофална“ и остро разкритикува „наглото отношение на трафикантите“.

В интервюта, дадени пред медиите в събота, той уточни, че предложените мерки за борба с престъпността, свързана с наркотрафик, включват изграждане на национална мрежа от камери, както и разполагане на смесени полицейски и военни патрули по улиците на големите градове.

Планът обхваща много от големите градове в страната – от Брюксел до Антверпен, Гент, Лиеж, Шарлероа и Монс.

В Брюксел Кентен планира разполагането на съвместни полицейско-военни патрули около ключови точки – метростанции като „Клемансо“, в квартал „Петербо“, в парка на „Моленбек“ и в други райони. Той уточни, че вече е постигнал съгласие с министъра на отбраната Тео Франкен за реализирането на мярката и допусна, че и други градове могат да поискат подобни патрули.

„Армията трябва да защитава целостта на територията. Обичайно войниците правят това по нашите граници и отвъд тях. Но войната срещу престъпленията, свързани с наркотиците, също е част от защитата на нашата територия“, заяви Кентен в интервю за в. „Щандарт“.

Министърът настоява за отпускането на още 20 млн. евро за разширяване на мрежата от камери за наблюдение в големите градове. Средствата ще подпомогнат общините, които не могат да финансират собствени системи, а целта е да се изгради публичен регистър на всички камери, който да координира усилията за наблюдение.

Ръководителят на полицейските сили в зона „Брюксел Юг“ Юрген Де Ландсхеер приветства идеята да се проучи как различните служби за сигурност могат да си помагат взаимно. „От известно време искаме подкрепа“, каза той пред белгийското издание „Фландерснюз“. Де Ландсхеер изрази надежда, че войниците ще могат да поемат част от охранителните задължения, позволявайки на полицейските служители да се фокусират върху разследванията.

„Местната полиция трябва да може да се съсредоточи върху сигурността в жилищните квартали“, обясни Де Ландсхеер. „Ние познаваме района и трябва да можем да бъдем там, но твърде често нашият персонал се разпределя другаде, за да изпълнява статични охранителни задачи“, отбеляза той.

Армейският синдикат „Съюз на военните служители и професионалисти” (АСМР) обаче изрази опасения относно решението за участие на военни в съвместни полицейски патрули, подчертавайки липсата на ясна правна рамка.

„Домашното не е написано“, заяви синдикатът, посочвайки нерешените въпроси относно правомощията на войниците и тяхната правна защита при подпомагане на полицията.

„Това предложение вече е било повдигано няколко пъти, но все още е необходима допълнителна подготвителна работа“, коментира председателят на АСМР Ив Хуварт пред агенция Белга.

Вестник „Брюксел Таймс“ отбеляза опасенията на синдикатите относно личната отговорност и правилата за бойни действия, ако войниците бъдат принудени да се намесят.

Понастоящем няма правна рамка, която да позволява на военните да изпълняват задълженията на полицейски служители, отбеляза Белга. Въпреки това, според министъра на отбраната Тео Франкен, е изготвен правилник с ясни правомощия и правила за участие, но все още не е ясно какво точно ще включват те. Кабинетът на Франкен посочва, че въпросът скоро ще бъде обсъден от правителството.

Кварталните сдружения в Брюксел, които отдавна призовават за федерална намеса срещу престъпността, приветстваха признаването на кризата от страна на властите и фокуса върху големите градове. Те оцениха положително и инвестициите в камери, но все още остават опасения относно присъствието на армията на публични места и липсата на допълнителни ресурси за прокуратурата.

„Какво точно ще бъде позволено на войниците да правят в Брюксел?“, попита Ерик Вандезанде, представител на 40 брюкселски квартални сдружения. „Няма ли повече обществени полицаи да бъдат по-ефективни? И какво става с десетте милиона евро, поискани от прокуратурата?“, добави той.

Предложенията предизвикаха и политически дебат. Фредерик Де Гюхт от партия „Открити фламандски либерали и демократи“ се противопостави на намесата на армията: „Вътрешната сигурност изисква силна полиция и съдебна система, а не войници по улиците“, написа той в социалната мрежа „Екс“. „Зелените“ повториха тази критика, а депутатът Мати Вандемеле подчерта: „Полицията трябва да носи отговорност за обществената безопасност, а не армията“.

Лидерът на „Реформаторското движение“ Жорж-Луи Буше, от своя страна, отдавна се застъпва за разполагането на войници по улиците на Брюксел.

Решението на властите дойде след поредица инциденти, които изведоха дебата за сигурността на преден план, отбелязва изданието „И Ю Тудей“.

На 5 февруари стрелба близо до станция „Клемансо“ доведе до частично затваряне на метрото, докато полицията претърсваше тунелите за заподозрените нападатели. В същия район имаше последователни стрелби, включително смъртоносната атака от 15 февруари.

Белгия вече има прецедент за разполагане на войски в градски условия. От 2015 до 2021 г. при операция „Бдителен страж“ войници бяха разположени на чувствителни места в цялата страна в отговор на терористичната заплаха. Настоящото предложение се различава по цел – насочено е към организираната престъпност, а не срещу тероризма, но отново ще постави военния персонал по градските улици в поддържаща роля.

Белгия обяви мерките си, след като по-рано тази година американският президент Доналд Тръмп предприе подобни стъпки, малко след встъпването си във втория мандат. По негово нареждане Националната гвардия и военни части бяха изпратени, за да се включат в борбата с престъпността в столицата Вашингтон и участваха в охраната на учреждения по време на протестите в Лос Анджелис срещу миграционната политика. Белият дом обсъжда и  разполагане на военни за борба с престъпността в градове като Чикаго и Ню Орлиънс, въпреки критиките срещу военната намеса във вътрешния ред.

Паралелно с това Тръмп насочи армията и срещу наркокартелите в Латинска Америка – САЩ нанесоха удар на плавателен съд край Венецуела, за който се твърди, че е транспортирал наркотици, разполагат изтребители в Пуерто Рико, както и бойни кораби в Карибско море.

Източник: БТА