Сред акцентите в годишната реч за състоянието на Европейския съюз на председателя на Европейския парламент Урсула фон дер Лайен днес бяха върховенството на правото и обвързването на европейските средства със спазването на принципите на правовата държава. Тя беше доста категорична, че ЕК ще съблюдава това много стриктно, но аз предпочитам да видя реални действия от ЕК, преди да бъда доволен от тази заявка, коментира българският евродепутат Никола Минчев от групата на „Обнови Европа“ (Renew Europe) пред български журналисти в Страсбург.

Минчев отбелязва, че в настоящата ситуация в Европейския парламент „има нарастващо недоволство от страна на парламентарните групи към работата на ЕК и най-вече към това какви съюзи се градят в пленарната зала за провеждане на политиките, предложени от ЕК“. 

Той отбеляза, че по време на пленарното заседание днес Фон дер Лайен е засегнала множество теми и е опитала да „протегне ръка към различни части от пленарната зала“, като е поставила отново на дневен ред Зелената сделка например, „в опит да върне зелените на своя страна“. 

„Този подход на Фон дер Лайен не е изненадващ. Намираме се във фрагментирана политическа среда – не само в Европа, не само в множество европейски държави – и този подход не е неоправдан: да се търсят съюзници в силно поляризиран политически пейзаж,“ обясни той.

Според Минчев, обаче, реакциите на лидерите на парламентарните групи не са помогнали особено на усилията на председателката на ЕК. „Видя се един доста ожесточен спор между Манфред Вебер (ЕНП) и Ираче Гарсия Перес (Прогресивния алианс на социалистите и демократите) – лидерите на най-големите групи – което няма да помогне и на това, което Урсула се опита да направи: да обедини т.нар. проевропейски демократичен център в пленарната зала,“ каза Минчев.

Той коментира и заявките в речта на Фон дер Лайен за социалната сфера, включително по проблема с жилищата. „Оскъпяването на този сектор от икономиката затруднява много европейските граждани – Фон дер Лайен даде заявка за конкретно законодателно предложение, което да се справи с този проблем. Съмнявам се, че този проблем може да се реши само със законодателна намеса,“ изрази резерви той.

Сред ключовите теми Минчев открои и конкурентоспособността. „Един от големите проблеми, когато говорим за конкурентоспособност, е затормозената и прекалено натоварена регулаторна рамка, която спъва иновациите и развитието на икономиката в някои сектори. Има сектори, в които ЕС изостава драстично в сравнение със САЩ и Китай,“ обясни той.

Европейската комисия вече е представила пакет за промени в регулаторната среда, а Урсула фон дер Лайен е заявила нови предложения за опростяване на нормативната рамка. „Даване на въздух на бизнеса да се занимава с икономическата си дейност, вместо с административната – това са въпроси, които ще бъдат приоритети за „Обнови Европа“. Както и отбраната,“ допълни българският евродепутат.

Той припомни, че в изводите от доклада на Марио Драги относно конкурентоспособността на ЕС се посочва, че Европа е изправена пред съдбоносен избор – да се промени или да потъне. „Откакто излезе докладът на Марио Драги преди година, една малка част от препоръките, които е дал, са изпълнени – едва 10 процента. По около половината тече работа, но има и голяма част, по които не се работи в момента,“ подчерта той.

Източник: БТА

/АГ/

Източник: БТА

Протестиращи хора блокираха пътища, извършиха палежи и бяха посрещнати със залпове от сълзотворен газ в Париж и на други места във Франция, засилвайки натиска над президента Еманюел Макрон и превръщайки първия ден на премиера Себастиан Льокорню в негово бойно кръщение, предаде Асошиейтед прес.

Министерството на вътрешните работи съобщи, че в първите часове на планирания ден на национални демонстрации срещу Макрон, бюджетните разходи и други проблеми, предизвикващи общественото недоволство, са задържани 295 души.

Въпреки че не успя да изпълни намерението си „Да блокираме всичко“, протестното движение, което започна онлайн през лятото предизвика широкоразпространени безредици. То влезе в сблъсъци с безпрецедентно разположените 80 000 полицаи, които разбиваха барикади и извършваха бързи арести.

Министърът на вътрешните работи Брюно Рьотайо заяви, че в западния град Рен е подпален автобус. На югозапад палежи нанесоха щети на електрически кабели, като спряха влаковете по една линия и причиниха нарушаване на трафика по друга, съобщиха транспортните власти.

Днешните протести протекоха с по-ниска интензивност в сравнение с безредиците, които периодично разтърсваха управлението на Макрон през първия и продължаващия му втори мандат като президент. Те включваха месеци на национални протести на т.нар. „жълти жилетки“ срещу икономическото неравенство през 2018-2019 г.

След преизбирането си през 2022 г. Макрон се изправи пред гнева на мнозина французи заради непопулярните пенсионни реформи. Той се сблъска и с национални безредици и бунтове през 2023 г. след застрелването на тийнейджър от полицията в покрайнините на Париж.

Въпреки това, демонстрациите и спорадичните сблъсъци с полицията в Париж и на други места днес засилиха усещането за криза, което отново обхвана Франция след последния срив на правителството в понеделник, когато премиерът Франсоа Байру загуби вота на доверие в парламента.

Източник: БТА