Свят
Над 1800 актьори, творци и продуценти, включително холивудски звезди, подписаха декларация, в която се ангажират да не работят с израелски филмови институции

Над 1800 актьори, творци и продуценти, включително някои холивудски звезди, подписаха декларация, в която се ангажират да не работят с израелски филмови институции, които считат за съучастници в издевателствата над палестинците от страна на Израел, предаде Ройтерс.
„Вдъхновени от „филмовите творци, обединени срещу апартейда“, които отказаха да прожектират филмите си в Южна Африка по време на апартейда, ние се ангажираме да не прожектираме филми, да не се появяваме във филми и да не работим по никакъв друг начин с израелски филмови институции – включително фестивали, кина, телевизионни компании и продуцентски компании – които са замесени в геноцид и апартейд срещу палестинския народ“, се казва в декларацията. В нея се посочва, че тя не призовава никого да спре да работи с израелски лица, а вместо това „призивът е към филмовите работници да откажат да работят с израелски институции, които са съучастници в нарушенията на човешките права от страна на Израел“.
Израелските филмови институции са се ангажирали с „прикриване или оправдаване“ на злоупотребите срещу палестинците, се посочва в декларацията. В нея се отбелязва становището на Международния съд от миналата година, че окупацията на палестинските територии от Израел е незаконна, както и оценките на множество експерти по правата на човека и учени, че войната на Израел в Газа представлява геноцид. Сред подписалите са актьорите Оливия Колман, Ема Стоун, Марк Руфало, Тилда Суинтън, Риз Ахмед, Хавиер Бардем и Синтия Никсън, както и други.
Правителството на Израел вече отхвърли призивите за бойкот срещу израелски институции като дискриминационни. Израел казва, че действията му в Газа представляват „самоотбрана“ след атаката от октомври 2023 г. на палестински бойци от „Хамас“ срещу Южен Израел, при която 1200 души бяха убити и над 250 души бяха взети за заложници, според израелски данни.
Последвалата атака на Израел срещу Газа отне живота на десетки хиляди хора, принуди цялото население на Газа да се мести от едно на друго място в анклава и предизвика криза с глада.
Миналата седмица филмът „Гласът на Хинд Раджаб“ за петгодишно палестинско момиче, убито от израелските сили в Газа през 2024 г. породи бурни овации на филмовия фестивал във Венеция. Брад Пит и Хоакин Финикс бяха сред изпълнителните продуценти на филма, спечелил и наградата „Сребърен лъв“ на феста.
Източник: БТА
Свят
Мецола: Хуманитарната помощ не достига до Газа, човечността трябва да остане основен приоритет

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола призова днес за трайно примирие в конфликта в Близкия изток, възстановяване на доставките на хуманитарна помощ и спазване на човечността като водещ принцип. В интервю за Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски информационни агенции, сред които е и БТА, тя подчерта, че ЕП е бил първата институция на ЕС, която е включила думата „примирие“ в своите резолюции, и предупреди за глада и страданието в ивицата Газа, както и за заложниците, които остават в плен на палестинската групировка „Хамас“.
„За всички е очевидно, че тази помощ не достига, че заложниците не са върнати и че сме свидетели на глад и недохранване в безпрецедентни мащаби. Смятам, че трябваше да бъдем последователни в това, и именно парламентът успя въпреки трудностите да изгради стабилно мнозинство около тези позиции, докато други институции не го направиха. Думата „примирие“ не беше споменавана с месеци, след като ние я включихме в нашите резолюции“, заяви председателката на ЕП.
В края на август ООН обяви, че в палестинския анклав върлува масов глад, от който е застрашен животът на над половин милион хора. Израел отхвърля твърденията за масов глад и посочва, че грабежите на „Хамас“, който контролира Газа, и спекулациите на черния пазар пречат на голяма част от помощта да достигне до цивилното население в Газа. Хуманитарни организации обвиняват Израел, че редовно обстрелва пунктове за раздаване на хуманитарна помощ, а израелските власти многократно заявиха, че правят всичко по силите си да избегнат жертви сред цивилното население.
„Защо хуманитарната помощ не достига до хората, които гладуват? Проблемът е, че тя не пристига или че не се разпределя? Все още ли падат бомби върху невинни цивилни? Кога ще започнем реалистично да работим за двудържавно решение, което е наша позиция от десетилетия? И къде е ясно разбирането, изразено в писмата на отделни държави членки, че Газа, управлявана от „Хамас“, не е устойчиво решение?“, попита риторично тя.
Двудържавното решение е инициативата за съвместно съществуване на две държави – Израел и Палестина – в мир.
На въпрос дали ЕС ще наложи санкции на Израел Мецола отговори, че това е в компетенциите на Съвета на ЕС и би било неправилно парламентът да заявява, че може да направи нещо по въпроса“. „Ще имаме дебат и мога да ви кажа, че вероятно (темата) ще доминира утрешното заседание. В комисията по външни работи ще подготвим собствена резолюция, която в момента се обсъжда. Не е лесно да се изготви резолюция, която да получи мнозинство тук поради различни причини – не само политически, но и национални“, каза още Мецола.
Най-новият епизод от Близкоизточния конфликт започна с нападението на „Хамас“ срещу Израел през октомври 2023 г., когато групировката уби според официални израелски данни около 1200 души и отведе в плен 251 заложници. Израел отговори с настъпление в палестинския анклав. Според последните сведения, предоставени от контролираните от „Хамас“ здравни власти, над 64 000 палестинци са загинали по време на 23-месечната война.
„Хамас“ освободи част от заложниците и ги размени за освободени от израелски затвори свои членове. Смята се, че групировката държи в плен още 48 души, от които около 20 са живи.
Източник: БТА
Свят
Великобритания преценява, че действията на Израел в Газа не са геноцид, се казва в писмо на британските власти

Великобритания е преценила, че Израел не извършва геноцид срещу палестинците в ивицата Газа, но разкритикува „обсолютно ужасяващото“ страдание на цивилните там, пише в писмо на правителството преди срещата на премиера Киър Стармър с израелския президент Ицхак Херцог, предаде Ройтерс.
Редица асоциации и държави, включително най-голямата организация на учени, изследващи геноцида, обвиняват Израел, че извършва това престъпление по време на продължаващата вече почти две години кампания в палестинския анклав, при която по информация на местните власти са били убити повече от 64 000 души.
Израел отрича това обвинение и се позовава на правото си на самоотбрана след атаката на радикалната палестинска групировка „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при която по израелска информация ислямистки бойци са убили около 1200 души и са взели 251 заложници.
Очаква се Стармър днес да се срещне в канцеларията си на ул. „Даунинг Стрийт“ в Лондон с Херцог, който изпълнява основно церемониални функции, съобщи говорител на британския премиер.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Полша ще получи 43,7 милиарда евро по програмата за действия в областта на европейската сигурност

Полша ще получи 43,7 милиарда евро по програмата за действия в областта на европейската сигурност (Security Action for Europe/SAFE) на ЕС за укрепване на въоръжените си сили, заяви министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш, цитиран от Ройтерс.
„Полша ще бъде най-големият бенефициент на тази впечатляваща инициатива, тъй като става дума за десетки милиарди евро“, заяви полският премиер Доналд Туск, цитиран от ТАСС. „Не съм упълномощен да разкривам подробности, но с пълна увереност мога да кажа, че Полша ще има абсолютно доминираща позиция по отношение на използването на това финансиране“, добави полският премиер.
Според Туск Европейската комисия трябва да обяви разпределението на средствата между страните, които са подали заявлки за получаване на средства от SAFE. Общият размер на фонда е 150 милиарда евро, а Варшава претендира за почти една трета от тези средства (45 милиарда евро).
На извънредна среща в Брюксел през март беше приет план за превъоръжаване на страните от ЕС на стойност 800 милиарда евро и предвижда съвместни покупки на оръжие. По-късно Съветът на ЕС одобри създаването на програмата за действия в областта на европейската сигурност в размер на 150 милиарда евро като част от дългосрочната програма за военно въоръжаване до 2030 година.
На срещата на НАТО през юни в Хага беше взето решение да се увеличат военните разходи на европейските държави до 5% от БВП до 2035 година.
/ИТ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати