Свят
Защо администрацията на Тръмп иска да прекрати финансирането на програмите за сигурност за Източна Европа

Американската администрация е решила да преустанови част от програмите за помощ в сферата на сигурността за европейските страни в близост до границата с Русия, съобщи в четвъртък Ройтерс, като се позова на два свои източника.
Тази информация идва в момент, в който президентът Доналд Тръмп все по-усилено следва своята политика „Америка на първо място“, в рамките на която неговата администрация ограничи чуждестранната помощ и засили натиска върху европейските страни да изразходват повече средства за собствената си отбрана, отбелязва агенцията.
Сред основните получатели на финансирането в сферата на сигурността са Естония, Латвия и Литва, посочва Ройтерс. Конгресът на САЩ е вече е одобрил средствата за програмата за помощ, която е под егидата на американското министерство на отбраната, но само до края на септември 2026 година. Администрацията на Тръмп не е поискала програмата да бъде удължена, пише в. „Файненшъл таймс“.
Изданието цитира официален представител на Белия дом, който се позовава на указ, подписан от Тръмп скоро след началото на втория му мандат през януари.
„В първия ден от втория си мандат президентът Тръмп подписа указ за преоценка и пренасочване на външната помощ на Съединените щати“, казва представителят. „Тази мярка е съгласувана с европейските страни в съответствие с указа и с дългогодишния акцент на президента върху осигуряването на по-голяма отговорност от страна на Европа за собствената ѝ отбрана“, посочва той.
Литовското министерство на отбраната потвърди, че Вашингтон е информирал европейските си партньори за планирано намаляване на военната помощ на САЩ за страните, граничещи с Русия, информира „Нюзуик“. Литовски официални представители казват, че са получили „определени сигнали“, че финансирането ще бъде прекратено, но все още не са получили официално писмено уведомление от Белия дом.
Вайдотас Урбелис, директор по отбранителната политика в министерството на националната отбрана на Литва, заяви пред репортери в петък, че САЩ са започнали разговори с европейските страни за намаляване на военното финансиране за страните в близост до Русия. „Миналата седмица министерството на отбраната на САЩ информира страните, че от следващата година, от следващата финансова година, тази парична линия ще бъде нулирана за всички европейски страни“, каза Урбелис. „Официално, в писмен вид, на хартия, това не съществува. Има разговори, има определена информация и определени изявления, от които виждаме цялостната картина“, добави обаче той.
„Разговаряме с представители на министерството на отбраната, разглеждаме възможните варианти кои програми ще продължат, кои може да бъдат отложени и по какъв път ще поемем“, каза още Урбелис.
Уведомлението на САЩ до членовете на НАТО и други партньори, че планират да преустановят част от помощта за сигурност за страните в близост до Русия, има потенциални стратегически последствия за възпирането по източния фланг на НАТО и за дебатите за разпределението на тежестта на отбраната между САЩ и Европа, отбелязва „Нюзуик“.
Тръмп отдавна твърди, че европейските страни са прекалено зависими от военните способности на САЩ и изразява скептицизъм по отношение на военни съюзи като НАТО, пише в. „Ню Йорк таймс“. През втория си мандат той призова европейските страни да увеличат военните си разходи и да поемат по-голяма роля в подпомагането на Украйна в борбата срещу руската инвазия.
Той обаче изглежда не е променил значително отношението си към НАТО, след като европейските лидери до голяма степен приеха неговата позиция, че трябва да правят повече, за да защитават своите страни и създадоха фондове, за да плащат на САЩ за оръжия за Украйна, посочва вестникът.
Американският президент има нееднозначен подход към Европа на фона на продължаващия конфликт в Украйна, проявявайки както разочарование, така и приятелско отношение към Путин, като в същото време подкрепя плановете за подпомагане на Киев чрез продажба на американско оръжие, коментира в. „Вашингтон пост“.
Изданието цитира няколко източника от американската администрация, според които Пентагонът под ръководството на Тръмп също е започнал да изпраща смесени сигнали. Министърът на отбраната Пийт Хегсет се срещна през юли с лидерите на трите балтийски страни, граничещи с Русия – Естония, Латвия и Литва – и похвали усилията им да увеличат разходите за отбрана. Зад кулисите обаче американското министерство на отбраната е било агресивно в усилията си да прекрати определени програми за подкрепа на тези държави, посочва вестникът.
В контролирания от републиканците Конгрес на САЩ, където подкрепата за НАТО и Украйна остава силна, законодатели и от двете партии изразиха объркване относно плана на администрацията, пише „Вашингтон пост“. Те заявиха, че не е ясно в каква степен ще бъдат засегнати средствата и дали някаква част от целевите средства е свързана с Украйна. Един сенатор заяви, че министерството на отбраната не е предоставило на законодателите информация по въпроса, въпреки исканията да го направи.
Републиканецът Дон Бейкън написа в социалните мрежи, че това би било „катастрофално и срамно решение“. „Тази администрация продължава да бъде СЛАБА по отношение на Путин и да е СЛАБ лидер на свободния свят“, добави той. „Това ще остане като грозна страница в историята на САЩ, ако президентът не промени курса си“, смята Бейкън.
Сенаторката Джийн Шахийн, най-високопоставеният представител на демократите в Комисията по външни отношения на Сената, заяви, че „това е погрешна стъпка, която изпраща точно погрешния сигнал, докато се опитваме да принудим Путин да седне на масата за преговори и да възпрем руската агресия“.
Сенаторът Дик Дърбин, демократ от Илинойс, съвместно със сенатора Чък Грасли, републиканец от Айова, предложи в ежегодния закон за отбраната на Конгреса да бъде включен текст, който да кодифицира Балтийската инициатива за сигурност – програмата, която установява военното сътрудничество между САЩ, Естония, Латвия и Литва.
Според запознати с въпроса наблюдатели представителите на американската законодателна власт се опасяват, че дори ако законодателите одобрят средства за източноевропейските програми за сигурност, министерството на отбраната може да пренасочи финансирането без тяхното съгласие чрез процес, известен като „препрограмиране“, който позволява на Пентагона да прехвърля определени суми без одобрение от Конгреса, посочва „Вашингтон пост“.
Въпреки всичко, финансирането от Държавния департамент на САЩ за Латвия, Литва и Естония засега не е засегнато, посочва „Ей Би си нюз“. То осигурява около седем милиарда долара годишно за военна помощ за балтийските страни, от които почти шест милиарда долара са чуждестранно военно финансиране, използвано от тези държави за купуване на американски боеприпаси и друго въоръжение.
Естонското министерство на отбраната дори предположи, че съкращенията на финансирането може и да не се случат, посочва американската медия.
Конгресът и преди е включвал Инициативата за сигурност на Балтийските държави в бюджета, въпреки че Пентагонът „никога не е бил голям неин почитател“, казва Хелга Калм, заместник-директор на Международния център за отбрана и сигурност в Талин, Естония. „Твърде рано е“ да се каже дали финансирането наистина ще бъде прекратено или не, смята тя.
Източник: БТА
Свят
Мецола: Хуманитарната помощ не достига до Газа, човечността трябва да остане основен приоритет

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола призова днес за трайно примирие в конфликта в Близкия изток, възстановяване на доставките на хуманитарна помощ и спазване на човечността като водещ принцип. В интервю за Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски информационни агенции, сред които е и БТА, тя подчерта, че ЕП е бил първата институция на ЕС, която е включила думата „примирие“ в своите резолюции, и предупреди за глада и страданието в ивицата Газа, както и за заложниците, които остават в плен на палестинската групировка „Хамас“.
„За всички е очевидно, че тази помощ не достига, че заложниците не са върнати и че сме свидетели на глад и недохранване в безпрецедентни мащаби. Смятам, че трябваше да бъдем последователни в това, и именно парламентът успя въпреки трудностите да изгради стабилно мнозинство около тези позиции, докато други институции не го направиха. Думата „примирие“ не беше споменавана с месеци, след като ние я включихме в нашите резолюции“, заяви председателката на ЕП.
В края на август ООН обяви, че в палестинския анклав върлува масов глад, от който е застрашен животът на над половин милион хора. Израел отхвърля твърденията за масов глад и посочва, че грабежите на „Хамас“, който контролира Газа, и спекулациите на черния пазар пречат на голяма част от помощта да достигне до цивилното население в Газа. Хуманитарни организации обвиняват Израел, че редовно обстрелва пунктове за раздаване на хуманитарна помощ, а израелските власти многократно заявиха, че правят всичко по силите си да избегнат жертви сред цивилното население.
„Защо хуманитарната помощ не достига до хората, които гладуват? Проблемът е, че тя не пристига или че не се разпределя? Все още ли падат бомби върху невинни цивилни? Кога ще започнем реалистично да работим за двудържавно решение, което е наша позиция от десетилетия? И къде е ясно разбирането, изразено в писмата на отделни държави членки, че Газа, управлявана от „Хамас“, не е устойчиво решение?“, попита риторично тя.
Двудържавното решение е инициативата за съвместно съществуване на две държави – Израел и Палестина – в мир.
На въпрос дали ЕС ще наложи санкции на Израел Мецола отговори, че това е в компетенциите на Съвета на ЕС и би било неправилно парламентът да заявява, че може да направи нещо по въпроса“. „Ще имаме дебат и мога да ви кажа, че вероятно (темата) ще доминира утрешното заседание. В комисията по външни работи ще подготвим собствена резолюция, която в момента се обсъжда. Не е лесно да се изготви резолюция, която да получи мнозинство тук поради различни причини – не само политически, но и национални“, каза още Мецола.
Най-новият епизод от Близкоизточния конфликт започна с нападението на „Хамас“ срещу Израел през октомври 2023 г., когато групировката уби според официални израелски данни около 1200 души и отведе в плен 251 заложници. Израел отговори с настъпление в палестинския анклав. Според последните сведения, предоставени от контролираните от „Хамас“ здравни власти, над 64 000 палестинци са загинали по време на 23-месечната война.
„Хамас“ освободи част от заложниците и ги размени за освободени от израелски затвори свои членове. Смята се, че групировката държи в плен още 48 души, от които около 20 са живи.
Източник: БТА
Свят
Великобритания преценява, че действията на Израел в Газа не са геноцид, се казва в писмо на британските власти

Великобритания е преценила, че Израел не извършва геноцид срещу палестинците в ивицата Газа, но разкритикува „обсолютно ужасяващото“ страдание на цивилните там, пише в писмо на правителството преди срещата на премиера Киър Стармър с израелския президент Ицхак Херцог, предаде Ройтерс.
Редица асоциации и държави, включително най-голямата организация на учени, изследващи геноцида, обвиняват Израел, че извършва това престъпление по време на продължаващата вече почти две години кампания в палестинския анклав, при която по информация на местните власти са били убити повече от 64 000 души.
Израел отрича това обвинение и се позовава на правото си на самоотбрана след атаката на радикалната палестинска групировка „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при която по израелска информация ислямистки бойци са убили около 1200 души и са взели 251 заложници.
Очаква се Стармър днес да се срещне в канцеларията си на ул. „Даунинг Стрийт“ в Лондон с Херцог, който изпълнява основно церемониални функции, съобщи говорител на британския премиер.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Полша ще получи 43,7 милиарда евро по програмата за действия в областта на европейската сигурност

Полша ще получи 43,7 милиарда евро по програмата за действия в областта на европейската сигурност (Security Action for Europe/SAFE) на ЕС за укрепване на въоръжените си сили, заяви министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш, цитиран от Ройтерс.
„Полша ще бъде най-големият бенефициент на тази впечатляваща инициатива, тъй като става дума за десетки милиарди евро“, заяви полският премиер Доналд Туск, цитиран от ТАСС. „Не съм упълномощен да разкривам подробности, но с пълна увереност мога да кажа, че Полша ще има абсолютно доминираща позиция по отношение на използването на това финансиране“, добави полският премиер.
Според Туск Европейската комисия трябва да обяви разпределението на средствата между страните, които са подали заявлки за получаване на средства от SAFE. Общият размер на фонда е 150 милиарда евро, а Варшава претендира за почти една трета от тези средства (45 милиарда евро).
На извънредна среща в Брюксел през март беше приет план за превъоръжаване на страните от ЕС на стойност 800 милиарда евро и предвижда съвместни покупки на оръжие. По-късно Съветът на ЕС одобри създаването на програмата за действия в областта на европейската сигурност в размер на 150 милиарда евро като част от дългосрочната програма за военно въоръжаване до 2030 година.
На срещата на НАТО през юни в Хага беше взето решение да се увеличат военните разходи на европейските държави до 5% от БВП до 2035 година.
/ИТ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати