Свържете се с нас

Свят

Левицата в Норвегия води на парламентарните избори, показва прогнозни резултати на две телевизии

Левицата в Норвегия, водена от Работническата партия на премиера Йонас Гас Стьоре печели парламентарните избори в страната, произведени на 7 и на 8 септември, показват прогнозни резултати на две норвежки телевизии. Но вотът беше белязан от пробив на популистката и антиимиграционна десница.

Левият блок, воден от партията на Стьоре и обединяващ общо пет политически партии, ще има мнозинство от 87-88 депутатски места от общо 169 места в еднокамарния парламент. Дясната опозиция получава 81-82 места, показват двата екзитпола на Ти Ви 2 и на Ен Ер Кей. 

На власт от 2021 г. Йонас Гас Стьоре както изглежда ще запази управлението си, вероятно начело на правителство на малцинството, което е нещо често срещано в скандинавските страни, отбелязва Франс прес.

„Имам добро предчувствие. Водихме една добра предизборна кампания“, заяви Стьоре пред симпатизанти, малко преди да бъдат публикувани първите резултати.

Според данните Работническата партия на Стьоре е начело с 28 процента. Ако резултатите се потвърдят, то тя трябва да се опита да постигне компромис с останалите четири по-малки леви партии от предизборния ляв блок. Различията между тези общо пет партии обаче не са малко.

Темите на предизборната кампания в 5,6-милионната Норвегия се въртяха върху вътрешни въпроси, като покупателната способност, неравенствата, комуналните услуги и данъците.

В момент, в който няколко десетки богати норвежци се преместиха да живеят в Швейцария в последните години, левият и десният предизборен блог кръстосаха шпаги относно данъка върху богатството, който някои в левицата искат да увеличат, а други в десницата искат да премахнат.

На изборите обаче пробив постигна и дясната Партия на прогреса, която е популистка и антиимиграционна и която удвои резултата си спрямо вота от 2021 г. Тя се превръща сега в първа опозиционна сила с над 24 процента, като за нея са гласували основно млади хора, предимно мъже.

На трето място остават консерваторите на бившата премиерка Ерна Сулберг, получила само 14 процента.

Стьоре има богат опит като премиер и като външен министър преди това. Той извлече дивиденти на изборите от желанието на избирателите за стабилност, разтърсени от избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, от американските мита и от войната на Русия в Украйна. Норвегия има обща граница с Русия в Арктика, припомня Франс прес. А норвежката икономика е силно зависима от износа.

Норвегия е член на НАТО, но не и на ЕС.

Стьоре извлече дивиденти и от разпадането в началото на годината на трънливата коалиция между неговата партия и Партията на центъра, която е евроскептична. Стьоре извлече дивиденти и от това, че бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който е много популярен, стана министър на финансите в кабинета му.

Според калкулациите партията на Стьоре ще има нуждата от подкрепата на Партията на центъра и на еколозите, на радикалните социалисти и на комунистите, за да разполага с мнозинство в парламента. Някои от тези партии искат скъсване с ерата на изкопаемите горива, други искат тесни връзки с ЕС, трети настояват суверенният национален фонд, който е най-големият в света да се откаже от дейностите си в Израел, но това се отхвърля от партията на Стьоре.

Подобно на левия блок и десният е съставен от четири политически сили, между които има също доста разногласия.

При обявяването на първите резултати в центъра на Осло привърженици на Работническата партия започнаха да празнуват, предаде Асошиейтед прес.

Финалните резултати се очакват по-късно днес. Но те вероятно ще бъдат последвани от седмици на преговори за съставяне на нова управляваща коалиция и за разпределяне на министерските постове, допълва медията.

Самият Йонас Гар Стьоре заяви пред поддръжниците си след обявяване на първите резултати:  „Успяхме. Знаехме, че надпреварата ще бъде оспорвана. Дадохме всичко от себе си“, предаде Франс прес.

                 

Източник: БТА

Свят

Израел обмисля затваряне на френското консулство в Йерусалим, а Париж заплашва с ответни действия, съобщи „Фигаро“

Израел обмисля затварянето на генералното консулство на Франция в Йерусалим, което предизвика предупреждения за ответни мерки от Париж, съобщи днес френският в. „Фигаро“.

Високопоставен източник, близък до френския президент Еманюел Макрон, заяви пред вестника, че израелското външно министерство е информирало Франция за потенциалния ход, съобщи „Джерузалем пост“.

Консулството, създадено през 1843 г. в западната част на Йерусалим, отговаря за дипломатическите отношения на Франция с палестинците в Източен Йерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа . То обслужва и около 25 000 френски граждани, живеещи в западната половина на града.

„Законът е важен и по закон Йерусалим е corpus separatum (обект със специален статут)“, каза съветник на френския президент. „Можем да откажем това затваряне за израелците. Те също имат посолство в Париж. Ако искат да играят, можем да играем и ние.“

Съветникът добави, че Франция допринася значително за сигурността на Израел, позовавайки се на твърдата си позиция относно ядрените дейности на Иран.

Дипломат на Ке д’Орсе заяви пред „Фигаро“, че Франция ще отговори с „изключително твърди мерки, които предписанията на военното изкуство не ми позволяват да опиша подробно на този етап, но които ще отидат по-далеч от обичайните огледални мерки“.

Сред потенциалните отговори, които се разглеждат: затваряне на израелско консулство във Франция или намаляване на броя на дипломатическите паспорти, издадени на израелски служители.

Френски служител обаче отбеляза, че „нашето консулство в Йерусалим е пълноценен дипломатически пост, а не просто консулство“, което показва, че симетричните мерки може да не се считат за достатъчни.

В Елисейския дворец все още се надяват, че Израел ще преосмисли решението си. „Трябва да запазим самообладание“, каза един източник пред вестника, отбелязвайки, че Испания и Турция са запазили консулствата си в Йерусалим дори след признаването на Палестина.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ обвини Киев за засилването на руските удари след срещата между Тръмп и Путин

Съпредседателят на германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Тино Крупала обвини Киев за засилването на руските удари след срещата между президентите на Русия и САЩ – Владимир Путин и Доналд Тръмп, съобщи ДПА.

Крупала заяви, че Украйна носи частична отговорност за ескалацията на руските нападения, последвала срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска. Хрупала, който ръководи проруската и антимигрантска партия заедно с Алис Вайдел, посочи като пример украински атаки срещу руския тръбопровод „Дружба“, който снабдява с петрол Унгария и Словакия, посочи ДПА.

Той обвини и Европейския съюз, че допълнително разпалва конфликта, като продължава да снабдява Украйна с оръжие.

На въпрос дали е разочарован от липсата на напредък след срещата между Тръмп и Путин през август в Анкоридж, щата Аляска, Крупала отговори, че все още е рано да се говори за резултати. По думите му, самото започване на диалог е „важна и правилна стъпка“.

На практика обаче малко неща са се променили, след като Тръмп официално прие руския президент на американска територия. Предложената от Тръмп тристранна среща между него, Путин и украинския президент Володимир Зеленски все още не се е състояла. Путин заяви, че не е склонен да участва в преговори извън Москва.

След срещата в Аляска Русия значително увеличи въздушните удари по Украйна, като при последната атака днес в Източна Украйна загинаха над 20 души.

/ИТ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Атакуваните от Израел ръководители на „Хамас“ в Доха са оцелели, заяви представител на палестинската групировка

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина


Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 12 минути

Израел обмисля затваряне на френското консулство в Йерусалим, а Париж заплашва с ответни действия, съобщи „Фигаро“

Икономикапреди 14 минути

Полската централна банка вижда причини да намали лихвата, но предупреждава за рисковете от подобен ход

Спортпреди 15 минути

Селекционерът на младежкия тим Александър Димитров не изглежда особено ентусиазиран да поеме мъжкия национален отбор на България

Балканипреди 17 минути

Опозиционните партии, които искат ЕП да ме санкционира, нямат морал, заяви сръбският президент Александър Вучич

Святпреди 18 минути

Съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ обвини Киев за засилването на руските удари след срещата между Тръмп и Путин

Българияпреди 22 минути

Полицията информира за поредица неуспешни опити за телефонни измами на територията на Петрич и призова гражданите за повишено внимание

Икономикапреди 23 минути

Евродепутатите настояват за промяна в обществените поръчки – не само най-ниска цена, а качество и устойчивост

Балканипреди 25 минути

Сърбия трябва да покаже реална воля за реформи и да преодолее дълбоките разделения, заяви еврокомисарят по разширяването в Страсбург

Балканипреди 25 минути

Гръцката столица Атина ще има денонощен градски транспорт всяка събота от тази седмица

Икономикапреди 26 минути

ЕП одобри нови правила за кръгова икономика в текстил, храни и автомобилния сектор

Икономикапреди 28 минути

Кения планира иновативна замяна „дълг срещу храна“ за 1 милиард долара

Святпреди 29 минути

Атакуваните от Израел ръководители на „Хамас“ в Доха са оцелели, заяви представител на палестинската групировка

Балканипреди 5 дни

Такситата в гръцката столица Атина ще стачкуват на 9 и 10 септември

Бизнеспреди 5 дни

Главнокомандващ без армия, или какво очаква Урсула фон дер Лайен

Бизнеспреди 4 дни

Европейски гаранции за сигурност на Украйна ще има, но след войната

Бизнеспреди 4 дни

Европейски гаранции за сигурност на Украйна ще има, но след войната

Политикапреди 4 дни

Шефът на правителствения авиоотряд вече ще може да отказва полети на политици

Политикапреди 3 дни

Паргов: В Китай от БСП разговаряхме за инвестиции към българския пазар

Икономикапреди 2 дни

Модернизирането на инфраструктурата в трансграничния регион ще даде тласък на икономиката, каза регионалният министър Иван Иванов в Гърция

Балканипреди 2 дни

АНА-МПА: Гръцкият министър на енергетиката представи Гърция като регионален енергиен център

Икономикапреди 4 дни

Акциите на „Броудком“ поскъпнаха с 15 на сто, след като технологичният гигант обяви, че си е гарантирал нов клиент за 10 милиарда долара, който според анализаторите е „ОупънЕйАй“

Бизнеспреди 3 дни

Български финал на US Open

Бизнеспреди 2 дни

Как недостигът на енергия може да прекъсне възхода на Nvidia

Българияпреди 2 дни

Като кмет се стремя да работя така, че младите да остават в Хасково, възрастните да са спокойни, а гостите ни да се завръщат, каза Станислав Дечев

Новини