Как се промениха отношенията между тримата лидери

„Ким Чен Ун има всяка причина да е щастлив“, коментира пред Financial Times Андрей Ланков, изследовател на севернокорейската история и общество в университета Кукмин в Сеул. Според него преди 6-7 години е изглеждало сякаш Ким е в капан и е имал малък шанс да оцелее, защото Китай и Русия са подкрепяли санкциите, поддържани от САЩ.

„А сега той бива засипван с руско злато, разговаря с някои от най-силните мъже в света и в лицето на Ким Чу Е има наследник, който той промотира на световната сцена“, добавя Ланков.

Промяната в отношенията спрямо Северна Корея от 2017 г. насам е значителна. Тогава, след шестия ядрен тест на страната, Китай и Русия подкрепиха предложените от ООН санкции срещу Пхенян. Според изследователя Ланков ескалациите в отношенията между Вашингтон и Китай в периода до 2019 г. са довели Пекин до извода, че трябва да подкрепя Северна Корея на всяка цена.

„Тръмп започна конфронтация с Китай, точно когато Ким бе приклещен в ъгъла“, коментира той. И допълва: „Стратегическата стойност на Северна Корея се повиши – тя вече не беше просто шумен и проблемен съсед, а важна буферна зона срещу американското настъпление“.

Източник: Капитал

Предполага се, че половината от тях ще се окажат в Америка, в съответствие с историческия дял на вътрешния пазар в приходите. Ако бъдат инсталирани и работят на пълни обороти, тези чипове ще увеличат търсенето на електроенергия в Америка с 25 гигавата (ГВт). Това е почти двойно повече от цялото количество, добавено от производителите на енергия в промишлен мащаб в Америка през 2022 г., и недалеч от 27 GW, постигнати през 2023 г. И всичко това, без да се отчитат чиповете от следващо поколение Rubin, които Nvidia планира да пусне догодина, или AI раковете на конкуренти като AMD, да не говорим за други източници на енергиен натиск като електрическите автомобили.

Скорошно глобално проучване сред мениджъри на центрове за данни, проведено от френския производител на оборудване за управление на енергия Schneider Electric, установи, че наличието на електроенергия и преносен капацитет е почти всеобща грижа. То тревожи ръководителите повече от всичко останало, включително достъпа до толкова желаните графични процесори. Брокерската компания Bernstein изчислява потенциален недостиг на електроенергия в Америка от 17 GW до 2030 г., ако чиповете станат по-енергийно ефективни, и от 62 GW, ако това не се случи. Банката Morgan Stanley прогнозира недостиг от 45 GW още до 2028 г.

С други думи, ако американските енергийни компании не ускорят темпото, продажбите на чипове може да се забавят или вече продадените да останат неизползвани. Последното би натежало върху печалбите на гиганти в областта на AI като Alphabet и Microsoft, които харчат милиарди за GPU. Първото би ударило върху Nvidia. Нито един от тези сценарии, изглежда, не е отчетен в амбициозните оценки на технологичните корпорации. Неявното предположение е, че американските доставчици на електроенергия ще се намесят и ще поемат товара. Енергийният сектор започва да се раздвижва след продължителен период на застой, когато капацитетът се увеличаваше едва с няколко процента годишно. Между 2022 г., когато ChatGPT отприщи бума на изкуствения интелект, и 12-те месеца до юни тази година, общите капиталови разходи на 50-те най-големи листвани доставчици на електроенергия в Америка нараснаха с 30%, достигайки 188 млрд. долара – което означава средногодишен ръст от 7% след корекция с инфлацията. По данни на S&P Global те планират да добавят нови мощности с общ капацитет от 123 GW към вече действащите 565 GW. Доставчици на енергийно оборудване като Schneider Electric отчитат ускоряване на продажбите си в Америка.

Текущи опасения

И все пак основания за предпазливост има в изобилие. Ръководителите в индустрията не са свикнали да управляват бързо растящ бизнес и могат да се препънат. Като изключим амбициозните планове, реално строящият се нов капацитет от техните компании възлиза общо на едва 21 GW. Дори да се опитат да изграждат повече централи, вероятно ще срещнат трудности при оборудването им. Производителите не бързат да разширяват производството. Стоте най-големи световни компании за електрооборудване са свили капиталовите си разходи с 3% годишно от 2022 г. насам (коригирано с инфлацията). Това може да означава по-скъпо оборудване, допълнително оскъпено от митата.

Анализаторите очакват продажбите на листваните енергийни компании да растат с годишен темп от 6% между 2025 и 2028 г. в номинално изражение – спрямо 4% номинален ръст от 2022 г. насам, но това далеч не е златна ера. Като типични „дивидентни акции“, тези компании са изплатили 87 млрд. долара на акционерите от началото на 2023 г., оставяйки по-малко средства за инвестиции. Много от тях са регулирани монополи и по закон са длъжни да отразяват по-високите капиталови разходи в сметките на клиентите. Това би подразнило американците, които се опасяват от инфлация, а още повече – главния критик на бизнеса в Белия дом.

Източник: Капитал

След като само един сет не достигна за български финал при юношите на Уимбълдън, такъв все пак ще има на следващия турнир от Големия шлем – US Open. Иван Иванов и Александър Василев ще се изправят днес един срещу друг в битка за титлата в Ню Йорк.

Световният номер 1 Иван Иванов спечели полуфинала си срещу Зангар Нурланули от Казахстан за малко повече от час с 6-1, 6-4. Нурланули беше отстранил трима поставени играчи подред, но 16-годишният българин се оказа непреодолимо препятствие. Той постигна 25 печеливши удара, вдигна скоростта на сервиса си до 198 км/час и спаси осем от девет точки за пробив, за да достигне до втория си пореден юношески финал от Големия шлем.

Задачата на номер 4 в схемата Александър Василев се оказа по-трудна, след като изостана със сет срещу намиращия се в отлична форма Луис Гуто Мигел, но в крайна сметка победи бразилеца с 2-6, 6-1, 6-0. Мигел беше в серия от осем поредни победи, след като спечели титла на юношеско събитие на ITF в Канада в седмицата преди US Open. С тази победа 18-годишният Василев гарантира български шампион в събота. Той и Иванов никога не са се срещали на ниво юноши на ITF.

Александър Василев
Източник:
USTA

Иванов има 11 поредни победи в турнири от Големия шлем, след като победи американеца Ронит Карки през юли на Уимбълдън (който пък надви Василев на полуфинала в три сета). Той може да стане първият юноша, който печели титлите от Уимбълдън и US Open в един сезон след канадеца Филип Пеливо през 2012 г. и Григор Димитров през 2008 г. Иванов достигна и полуфиналите на Ролан Гарос през юни. От 2020 г. българинът тренира в академията на Рафаел Надал в Манакор.

Източник: Капитал