/ГГ/

Източник: БТА

Премиерът на Франция Франсоа Байру изгуби тази вечер поискания от него вот на доверие във връзка с плана му за бюджета за идната година, предвиждащ съкращения на разходите в размер на 44 милиарда евро – нещо, което не се хареса на мнозинството от французите, нито на политическите сили от левицата, на радикално левите и на крайната десница. Мерките, обявени от Байру в проектобюджета му, представен още през юли, целяха да намалят бюджетния дефицит и държавния дълг на страната, възлизащи съответно на 5,6 процента от БВП през 2024 г. и на 114 процента от БВП, обобщават френските медии и световните агенции. Сред мерките имаше и премахване на два празнични дни. А според допитване на агенция „Елаб“ за Бе Еф Ем Те Ве 75 процента от французите са против идеята на Байру за премахването на два празнични дни с цел увеличаване на производителността, въпреки че 65 процента от французите са съгласни с констатациите на Байру, че спешно трябва да се работи за намаляване на дълга и на дефицита, но 60 процента от анкетираните смятат, че усилията, които Байру изисква от французите са прекалено големи.

Какво следва оттук нататък? Байру утре ще връчи оставката си на президента Еманюел Макрон, който каза, че в близките дни ще назначи нов премиери.

На 10 и на 18 септември се очертава в цяла Франция да има общонационални протестни действия. На първата от тези две дати протестите се организират от движение нарекло се: „Да блокираме Франция“. Движението, зародило се още през пролетта, получи вече подкрепата на някои леви политически сили и някои синдикални организации. Очаква се по време на тази инициатива да има закъснения и проблеми по всички френски летища, предупреди Главната дирекция за гражданско въздухоплаване, предаде Франс прес. Очакват се е други проблеми с транспорта на други места.

Във френската си емисия „Евронюз“ отбеляза в края на август, че според някои френски медии и наблюдатели това протестно движение се корени в група, която е свързана с крайнодесни и конспиративни среди, която подкрепя излизането на Франция от ЕС и се противопоставя на военната помощ за Украйна. „Евронюз“ позовавайки се на анализи на специализирани френски компании за наблюдение на интернет пространството като „Визибрейн“ и „Проджект фокс“ отбеляза, че посланията на кампанията, водена от движението „Да блокираме всичко“ са били раздути изкуствено с помощта техниката астротърфинг, с фалшиви акаунти или с ботове, публикуващи хиляди съобщения на ден.

Според Жером Фурке, който е политолог и директор на отдела за проучванията на общественото мнение на социологическия институт Ифоп, движението „Да блокираме всичко“ обаче напомня едновременно и на движението на „Жълтите жилетки“ и на движението „Нощ на крак“, коментира Бе Еф Ем Те Ве. Първото беше протестно движение срещу социалната и ценовата политика, водена през първия президентски мандат на Еманюел Макрон. В началото това движение имаше успех, защото членовете му нямаха партийна и синдикална принадлежност, припомня Фурке. Когато обаче след това в протестите му се набъркаха и политици, популярността му спадна, казва анализаторът. Сега подобно нещо може да се случи с движението „Да блокираме всичко“, смята анализаторът. Движението „Да блокираме всичко“  може да заприлича и на движението „Нощ на крак“ от края на мандата на президента социалист Франсоа Оланд, по време на което ултралеви младежи и леви студенти излязоха по площадите на Франция. Сега призивите за блокада, за кортежи и за окупиране на площади имат сходство с призивите на „Нощ на крак“, казва Фурке.

На 18 септември синдикатите призоваха за класическа общонационална стачка. В нея ще участват онези синдикални организации, които не са откликнали на призива за блокадата на страната на 10 септември. Стачните действия на 18 септември ще засегнат влакове, градски транспорт, авиодиспечери, посочва Бе Еф Ем Те Ве.

Отделно от тези два протеста във Франция назрява и още едно протестно движение, наречено „Никола, който плаща“, посочва Ройтерс в аналитичен материал. То обединява милениали  – тоест хора родени през 80-те и 90-те години на миналия век. Създателят на това движение се е нарекъл условно Никола. Той е на 30 години и предпочита да запази самоличността си в тайна. В акаунта на движението в „Екс“ има вече 74 000 последователи. Създателят на „Никола, който плаща“ казва, че иска да защити хората от неговото поколение, тъй като във френската политика от дълги години политиците ухажват пенсионерите, за да разчитат на техния вот. „Пенсионерите имат толкова голямо влияние като гласоподаватели, че от тях не се изисква никакво усилие. Така  политиците продължават да притискат работещите“, казва създателят на „Никола, който плаща“.

Сегашните френски пенсионери са се пенсионирали рано и техните щедри пенсии нараснаха с увеличаването на инфлацията за разлика от заплатите, отбелязва Ройтерс. Това помогна на пенсионерите да оцелеят в кризите, свързани с нарастването на разходите за живот. Днес те живеят по-дълго и това упражнява натиск върху пенсионната система на Франция, при която днешните работещи във Франция финансират чрез задължителните удръжки от заплатата им пенсиите на пенсионерите, а не спестяват за пенсия за себе си, добавя агенцията. С демографския спад и увеличаването на продължителността на живота на пенсионерите, които са представители на така нареченото поколение на бумърите, родени в периода 1945 – 1964 г., милениалите във Франция сега подкрепят финансово безпрецедентна кохорта от застаряващи бумъри, отбелязва Ройтерс.

Едно време това поколение на бумърите е живяло във една Франция без дълг и дефицит. Това поколение е успявало да си купи жилища на достъпни цени, които сега на недостъпни в ценови план за онези, които търсят да си купят свое първо собствено жилище, посочва Ройтерс. „Те си плащат ипотеките по-бързо от нас. Те имат имущество, което струва цяло богатство, те са в добро здраве и имат големи пенсии. Това е несправедливо“, казва по адрес на бумърите 28-годишният Александър Кокле, който е ай ти специалист и който споделя недоволството, изразявано от движението „Никола, който плаща“. „Нито една страна не се е отнасяла толкова добре с пенсионерите си, колкото днешна Франция“, допълва той и казва, че бумърите са живели в златна ера.

Такова мнение изрази неотдавна и самият премиер Байру. Той заяви, че години наред Франция е била като кораб, в който е имало пробойна и чийто трюм се е пълнел с вода. Така той искаше да каже, че дефицитът и дългът са се трупали, но в продължение на 50 години никой не е бил достатъчно смел, за да предложи бюджет за оздравяване на финансите. Байру призова бумърите също да положат усилия и разбиране сега и да не си мислят, че всичко в страната е наред. Това негово мнение породи обаче критики от страна на бумърите, които припомниха, че именно те са тези, които са плащали за образованието на такива като „Никола, който плаща и който се оплаква сега, че е негов ред да плаща“.

Според допитване на „Елаб“ 84 процента хората над 50 години са против мнението на Байру за бумърите, но мнозинството от хората под 35 години са съгласни с него. Байру беше предложил в бюджета за догодина да не се индексират пенсиите, което породи пък недоволство и сред бумърите, но беше една точка в полза на милениалите.

Партиите от левицата не се отъждествяват с движението „Никола, който плаща“, но подкрепа за него изразиха крайнодесните и десните, пише Ройтерс. Създателят на движението публикува често в акаунта и шаржове, в които се вижда например как 30-годишен Никола плаща за охолния живот, воден от 70-годишните Бернар и Шантал, които си пийват коктейли, излегнали се на шезлонгите. Създателят на движението казва, че по тази тема има остър междупоколенчески сблъсък във Франция. Дори и когато милениалите повдигат учтиво темата за финансирането на пенсиите на бумърите, бумърите се гневят срещу милениалите, разказва създателят на „Никола, който плаща“. Той допълва, че е чувал от бумъри обиди като „лентяй“ и „безделник“ или въпроси като „Да не искате да ни евтаназирате!“

Създателят на „Никола, който плаща“ обаче има и карикатура, на която персонажът на Никола издържа персонаж, кръстен Карим, което е типично име, асоциирано с представители от региона на Магреба. Това пък породи към условния Никола обвинения, че кампанията му е крайнодясна и ксенофобска. Създателят на движението отрича и казва, че то няма официална структура и не представлява нито една съществуваща във Франция партия, но се надява да упражни натиск върху управляващите и да повлияе на партиите преди следващи избори. „Ние сме тези, които трябва да излезем от отъпканите пътеки и да намерим конкретни решения на проблемите на Франция в областта на икономиката и на сигурността“, казва той, цитиран от Ройтерс.

По проблемите в областта на икономиката Байру мислеше, че е намерил решение чрез оздравителния си проект за бюджета. Докато по проблемите със сигурността решения в последно време предлага самият Макрон, но дали те се харесват на французите?

На парада по повод националния празник на Франция на 14 юли дефилираха военни в бойно снаряжение, демонстрирайки готовност да се впуснат във бойни действия, припомня Франс прес. Париж иска още от тази година да е способен да разположи за 10 дни бойна бригада от над 7000 души с всички необходими боеприпаси и логистика там, където това е необходимо. А за 2027 г. Париж иска да е способен да разположи за 30 дни бойна дивизия от над 20 000 души, там, където това е необходимо.

Още през пролетта Макрон на няколко пъти намекна, че Франция е готова да разпъне ядрен чадър над съюзниците си в Европа. Това ще е под формата на разгръщане на френски бойни самолети, оборудвани с ядрено оръжие. Но ще има три условия, заяви Макрон на 13 май – Франция няма да плаща за сигурността на другите, разгръщането няма да лиши Франция от онова, което й е необходимо за собствената й защита и финалното решение по въпроса ще бъде винаги на френския президент, припомня Франс прес.

Ден преди парада на 14 юли френският президент Еманюел Макрон подчерта, че „никога от 1945 г. досега свободата не е била така застрашена“. Той даде пример и с трайната заплаха, която Русия представлява за Стария континент, припомня агенция.

В същия ден беше публикувана и нова версия на стратегическата доктрина на Франция, чието послание беше ясно – Франция навлиза в нова ера, в която има много висок риск от голяма война извън националната територия, но в Европа. Подобен конфликт би повлиял и на Франция и нейните съюзници, особено европейците, а същевременно Франция ще бъде и под прицела на масирани хибридни действия, се подчертава в доктрината, обобщават Франс прес и „Ви пюблик“.

Всичко това обяснява и защо докато във Франция управляващите говорят за икономии, за пестене, за съкращения на разходите в размер на над 40 милиарда евро за идната година, те продължават да наливат пари в отбраната, така че през 2027 г. отделяните средства за нея да достигнат 64 милиарда евро, което е почти двойно повече спрямо времето отпреди 10 години, посочва Франс прес.

Според допитване на „Одокса-Блекбон“, публикувано от „Фигаро“ на 14 юли 72 процента от французите са склонни да подкрепят увеличението на разходите за отбраната. Ден след това обаче френският премиер Байру представи плана си за икономии и съкращения за идната година в размер на 44 милиарда евро и това промени вижданията.

За последно стратегическата доктрина на Франция беше актуализирана преди три години. Макрон обяви през януари, че тя ще бъде отново актуализирана и представена именно на 14 юли. Доктрината дефинира ориентирите и стратегическите цели на френската отбрана, припомня „Ви пюблик“. В стратегията отпреди три години се отчиташе руската инвазия в Украйна и връщането на високоинтензивната война в Европа. Влошаването на международната геополитическа обстановка и промяната на баланса в международните съюзи наложи корекции в стратегията, оповестени тази година. В новият вариант на доктрината се призовава за промяна на манталитета и взимането на трудни решения, произтичащи от тази промяна, отбелязва „Ви пюблик“. Някои от общо 11-те стратегически цели на стратегията от 2022 г. бяха променени в новия контекст. Така например стратегическата цел номер 3, която досега призоваваше за една конкурентна икономика в духа на отбраната, сега говори за една икономика, която се подготвя за война. Което означава, че тя отчита заплахата, идваща от Русия, за която Макрон говори и настоява за икономика и за индустриален капацитет във Франция, които трябва да отговорят на нуждите на въоръжените сили и на вътрешната сигурност да посрещнат предизвикателството на една извънтериториална война с нейните последици за националната територия. Стратегическите цели 5 и 6 във варианта на доктрината от 2022 г. подчертаваха мястото на Франция в НАТО, говорейки и за нуждата от европейска стратегическа автономия, докато сегашният вариант на доктрината отчита промените в американската администрация и това, че САЩ вече имат нова йерархия във външнополитическите приоритети, а солидността на алиансите вече не е толкова сигурна и европейците са изправени пред риска от война и от стратегическа изолация. Ето защо Франция трябва да се превърне в надежден съюзник, а технологичната революция, която е в ход, да бъде впрегната в услуга на френския и на европейския суверенитет в областта на сигурността. Франция и Европа трябва да имат една индустриална и технологична отбранителна база, която да е независима и автономна, като това няма да бъде възможно без подкрепата на учените и технолозите.

В стратегическата доктрина се акцентира също, че Франция трябва да има едно силно и надеждно ядрено разубеждаване, да бъде единна и устойчива и да допринася  и за така нареченото „духовното превъоръжаване“ с цел посрещане на кризите. Франция трябва да действа и на кибербойното поле. Франция трябва да се превърне в един от двигателите на европейската стратегическа автономия, допълва „Ви пюблик“.

В допълнение на увеличение на разходите за отбрана, се заговори за появата на една реформирана доброволна военна служба. Сега има доброволна военна служба, но тя предлага на младите на възраст 18-25 години възможността за военно обучение, съчетано с възможността да научат дадена професия или да придобият първи професионален опит в областта на над 50 професии. Тази служба съществува от 2017 г. и годишно я избират около 1000 души

Но Франция има нужда от увеличаване на армията. Сега нейните сили наброяват 200 000 военни на активна служба и 47 000 резервисти, като амбициите са до 2030 г. да има 210 000 военни на активна служба и 80 000 резервисти, припомня Франс прес.

„Ви пюблик“ припомня в контекста на споменаването на реформирана доброволна военна служба, че военната повинност във Франция  се заражда след Великата френска революция през 1789 г. със закон през 1798 г. и касае всички французи на възраст от 20 до 25 години. Тогава срокът за тази повинност е 5 години. Тя е премахната по време на Реставрацията, но е  възстановена през 1818 г. под формата на 6-годишна служба, тъй като по онова време няма доброволци за армията. Мъжете, призовани за тази служба, са били на възраст 20-25 години, но са били ергени или вдовци без деца. Тук в действие влизала и лотария и от 100 от тези призовани мъже само 35 са били пращани да участват в бойни действия. Но богатите семейства можело срещу пари да намерят заместник на изтеглените в лотарията. През 1855 г. се въвежда освобождаване от повинността срещу финансова в държавната хазна.  Универсална военна служба се въвежда през 1889 г. и касае всички слоеве на обществото. През 1905 г. нов закон редуцира военната служба на 2 години. Войната в Алжир (1954-1962 г.) е последният въоръжен конфликт, в който призованите на военна служба, са били пращани на бойното поле, като продължителността на този ангажимент е била 30 месеца.

От 1965 г. до отмяната й през 1997 г. военната повинност претърпява големи еволюции.  През 1970 г. продължителността й става 12 месеца, като може да се отлага до 22-годишна възраст. През 1992 г. тя се намалява на 10 месеца. След изчезването на СССР през 1991 г., на 22 февруари 1996 г. президентът Жак Ширак обявява, че военната повинност ще бъде отменена и това става факт със закон, приет на 28 октомври 1997 г. и приложим за всички французи, родени след 31 декември 1978 г. Става дума обаче за временна мярка и военната повинност може да бъде възобновена във всеки един момент, пояснява законът.

Във Франция от 2019 г. има и Универсална национална служба, която засяга младежите. Целта на мярката е на младежите да бъдат запознати с националните ценности и да придобият национално самосъзнание. Мярката цели и да укрепени сплотеността на нацията, а младежите да развият културата за готовност да се ангажират в каузи в полза на обществото. Службата помага на младежите и да се впишат в професионалния живот на обществото. Универсалната национална служба е доброволна. Но доброволците, дали заявка, че ще участват в нея, трябва да преминат задължително през нейната първа фаза. Тази фаза включва престой на младежи на възраст 15-17 години в специализиран център, в който младежите носят военна униформа, стават рано, заети са с дейности, свързани с физическата подготовка, запознават се с работата на институциите във Франция и в ЕС, откриват какво е да си ангажиран в услуга на обществото, запознават се и с екологичния преход и устойчивото развитие, с гражданските права и с обществените услуги, с отбраната, сигурността и националната устойчивост, с културата и културното наследство. В края на този престой от 4 седмици има церемония и на младежите се връчва сертификат. Втората фаза на Универсалната национална служба е факултативна и е под формата на ангажираност от три месеца до една година на младежи от 16 до 25 години в дейност, свързана с отбраната и сигурността, тоест с армията, полицията, жандармерията, противопожарната сигурност и гражданската защита, грижите за определени хора, опазването на околната среда и културното и историческо наследство.

Редица френски институции, сред които Сметната палата и Сенатът на парламента обаче в свои доклади изтъкваха в последните години недостатъците на тази служба, като например проблеми от организационен характер. А в ревизираната стратегическа доктрина на Франция Универсалната национална служба вече не се споменава, което означава, че с нея е приключено. Споменава се само за реформирана доброволна военна служба, която може да предложи на непълнолетните французи възможността да получат военна подготовка, която би могла да завърши с постъпване в армията.

От 2002 г. във Франция има и така наречения Ден на отбрана и гражданственост. Той касае младежите от възрастовата група 16-25 години и е задължителен. Сега е по-скоро теоретичен, но Макрон иска и той да бъде реформиран. Съгласно тази реформа младежите ще бъдат пращани на мними мисии, за да разберат какво е да си военен. Те ще участват например в ролеви игри, чийто сценарий ще бъде справяне с кризи или реагиране на големи войни. Денят на отбраната и гражданствеността е задължителен и без него младежите не могат да се явят на матура или на изпит за шофьорска книжка.

Това са някои от перспективите, предлагани на поколението, идващо след това на милениалите в контекста на долавяните заплахи за сигурността.

Пак във връзка със заплахите през август френското сатирично издание „Канар аншене“ разкри, че френската министърка на здравеопазването Катрин Вотрен е изпратила писмо до регионалните здравни агенции, в което болниците са призовани да са подготвени да приемат хиляди ранени военни в случай на повсеместен конфликт в Европа. Тази подготвеност трябва да стане до март 2026 г. Писмото датира от 18 юли. Според него Франция би могла да се превърне в тилова база на мащабен конфликт в идните месеци и трябва да бъде готова да приеме хиляди ранени френски и чужди военни. Създаването на медицински центрове близо до пристанищата и летищата е нужно за тази цел, като оттам после военните, на които е била оказана медицинска помощ във Франция, ще бъдат изпращани в родните им страни. Медицинският персонал пък ще бъде обучен, така че да знае как да действа в условия на война, белязани от недостиг на ресурси и увеличаване на потребностите, както и да се справя с постравматични проблеми. Пред Бе Еф Ем Те Ве Вотрен не отрече съществуването на подобно писмо, но каза, че е напълно нормално болниците да са готови за кризи и че това е отговорност и на централната администрация.

И докато Макрон предупреждава за заплахи отвън, заради които разходите за отбраната и сигурността няма да бъдат намалени, то допитване на агенция „Одокса“ от 4 септември показва, че 56 от французите искат разпускане на долната камара на парламента и нови избори. 42 процента предпочитат номинирането на нов премиер. А 64 процента искат оставката на Макрон. На 6 септември лидерът радикалната левица Жан-Люк Меланшон заяви, че партията му ще внесе искане в парламента за отстраняване на Макрон, припомня Бе Еф Ем Те Ве.

Проучване на института Ифоп за нагласите за гласуване в случай на предсрочни избори, публикувано на 2 септември, показа, че крайнодясната партия „Национален сбор“ и негови политически партньори биха излезли на първо място на вота с 32-33 процента. Ако левицата се обедини в единен фронт тя би получила 25 процента. А центристите биха получили 15 процента. Ако левицата се раздели на две, то социалистите, комунистите и левоцентристите от движението „Плас пюблик“ ще получат заедно 15 процента, а радикалната левица и еколозите ще получат 11 процента.

Според допитване на агенция „Толуна Харис интерактив“ от 7 септември в случай на предсрочни избори „Национален сбор“ със съюзниците му от политическия проект на Ерик Сиоти „Съюз на десните за Републиката“ ще победят на изборите с 33 процента. Евентуален съюз на социалистите, комунистите и еколозите, но без радикално левите, ще получи 19 процента. Лагерът на Макрон, обединяващ центристките партии „Ренесанс“, „Демократично движение“ и „Хоризонти“, ще получи едва 15 процента, а  радикалната левица „Непокорна Франция“ – 10 процента, съобщава Бе Еф Ем Те Ве. Ако обаче радикално левите се обединят със социалистите, комунистите и еколозите в единен ляв фронт, както се случи миналата година, то те ще получат 26 процента и ще се класират на второ място, показва допитването. Но тази анкета показва, че едва 15 процента от французите са за разпускане на парламента и за предсрочни избори. 36 процента са за назначаване на нов премиер. 40 процента от анкетираните са за оставката на Макрон.

Въпреки че в редица медии се появиха спекулации, че сега Макрон може да назначи министъра на икономиката Ерик Ломбар за нов премиер, защото той се харесвал както на социалистите, така и на бизнеса, допитване на „Отокса-Бекбон“ за „Фигаро“ от 7 септември показа, че 36 процента от анкетираните искат Жордан Бардела, евродепутат и лидер на крайнодесния „Национален сбор“, да стане премиер.  33 процента искат премиер да е десноцентристът Брюно Рьотайо, настоящ министър на вътрешните работи и лидер на консервативната десница „Републиканците“.  29 процента искат за премиер Жералд Дарманен, бивш вътрешен министър и настоящ министър на правосъдието.

Що се касае до Ерик Ломбар, той е бивш банкер, но и архитект на бюджета на Байру за 2026 г. Ценен е от левицата и същевременно е приемник на макронизма. Като човек е симпатичен, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. През януари той успя да прокара бюджета на Байру за 2025 г., преговаряйки със социалистите в замяна на обещание, че ще бъде организирана дискусия относно пенсионната реформа. Но това не попречи на социалистите да се почувстват после изпързаляни от него. Най-доброто  предимство на Ломбар в очите на Макрон е това, че Ломбар има познания за икономиката, банките и функционирането им. Той е завършил висшето търговско училище в Париж. Работил е близо две десетилетия в „Бе Ен Пе Париба“, след което е бил ръководител на френския клон на застрахователния гигант „Дженерали“, а после е оглавил френската Спестовна каса.

Източник: БТА

/ИТ/

Източник: БТА