Лозарите в Германия се опитват да преодолеят кризата с текущата гроздоберска кампания, но цените на наливното вино са спаднали до 30 евроцента за литър, а избите вече не изкупуват всички гроздове. Част от продукцията вероятно ще остане необрана през 2025 г., съобщава ДПА, позовавайки се на данни от сектора. Според информацията почти всяко трето стопанство е изправено пред фалит въпреки очакванията за изключително добра реколта през 2025 г.

Опасност има и за емблематични туристически райони като стръмните лозови масиви по Рейн и Мозел, предупреди министърът на икономиката на провинция Рейнланд-Пфалц Даниела Шмит от Свободната демократическа партия.

По думите на президента на Съюза на германските лозаро-винари (VDP) Щефен Кристман проблемите са следствие от дългогодишни пропуски в бранша. Той отбелязва, че още през 2003 г. Германският лозаро-винарски съюз (DWV) е започнал инициатива „Wein Vision 2020“, която е трябвало да изведе германското бяло вино сред водещите в света. „Почти нищо не бе направено“, коментира Кристман, според когото износът е ключът към стабилизиране на сектора.

Консумацията на вино в Германия отчита постоянен спад, показват последните налични данни за 2022 и 2023 година. Под половината от изпитото в страната вино е местно производство. През 2024 г. делът на германските вина в потреблението е намалял с един пункт до 41 на сто, а три години по-рано е възлизал на 45 на сто. Според Ернст Бюшер от Германския винен институт потребителите все повече обръщат внимание на цената, което увеличава търсенето на по-евтини вина от чужбина.

Министър Шмит обяви пакет за подкрепа на винопроизводителите в Рейнланд-Пфалц – провинция, в която са разположени шест от общо 13 германски винени района. Предвиждат се годишно над 3 милиона евро за маркетинг, имиджови кампании и обща реклама.

Според Германския лозаро-винарски съюз е необходимо в Германия да бъдат приложени решения на Европейския съюз като временен мораториум върху новите насаждения, стимулиране на продажбите и регулация за подмяна на лозовите масиви. От организацията посочват още, че „зелената беритба“ – съкращаване на реколтата чрез премахване на гроздове през лятото, както и практики като изкореняване и дестилация, не бива да бъдат табу.

Шмит призова и потребителите да подкрепят германските вина, особено в пострадалите региони.

Междувременно Германското дружество по хранене препоръча изобщо да не се употребява алкохол. Министър Даниела Шмит обаче заяви, че в Рейнланд-Пфалц виното е „културно благо и в умерени количества – средство за удоволствие“.

Източник: БТА

Космическата компания „СпейсЕкс“ (SpaceX) на милиардера Илон Мъск придоби честоти на стойност 17 милиарда долара от американския оператор „ЕхоСтар“ (EchoStar), като част от усилията за разширяване на операциите на сателитната мрежа „Старлинк“ (Starlink). Това съобщиха двете компании днес в общо изявление, цитирано от Франс прес и Асошиейтед прес.

Сделката цели да развие услугата за директен достъп от смартфони към някои от сателитите на „Старлинк“, без необходимост от допълнително устройство (direct to cell).

„СпейсЕкс“ изстреля в началото на 2024 г. първите си сателити, които могат да осигуряват директни комуникации със съвместими смартфони. Компанията вече разполага с 600 такива сателита от общо около 8000 в орбита.

Освен текстови и аварийни съобщения клиентите на мрежата „Старлинк“ вече имат достъп до приложения, социални мрежи и платформи за съобщения в отдалечени райони, подчертава компанията на Мъск на сайта си.

За да предоставя тези услуги, „СпейсЕкс“ си партнира с десет оператора, работещи в Северна и Южна Америка, Австралия, Япония, Швейцария и Украйна.

„Над 50 процента от планетата все още не са обхванати от наземни услуги“, припомня „СпейсЕкс“, заявявайки, че остава „ангажирана да работи с мобилни оператори в глобален мащаб“.

Сделката предвижда някои клиенти на „ЕхоСтар“ да получат достъп до новата услуга, уточнява съвместното съобщение на двете компании.

В електронната търговия преди откриването на борсата в Ню Йорк акциите на „ЕхоСтар“ поскъпнаха с 22 процента до 82 долара за акция.

Източник: БТА

Руската държавна ядрена корпорация „Росатом“ се готви да емитира облигации, деноминирани в китайски юани. Това съобщи говорител на компанията днес, цитиран от Ройтерс, без да посочи подробности.

Съобщението идва след посещението на руския президент Владимир Путин в Китай миналата седмица, по време на което той призова за създаване на съвместна финансова инфраструктура за страните от „Глобалния Юг“.

Ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов заяви по време на четиридневната визита, че руската корпорация е готова да помогне на Китай да изпревари Съединените щати по инсталиран ядрен капацитет.

Русия вече е помогнала за изграждането на четири ядрени реактора в Китай и в момента строи още четири, като според Лихачов Китай има нужда от големи количества уран и ядрено гориво за своите амбициозни планове.

Ключовото енергийно подразделение на „Росатом“ – „Атоменергопром“, обяви през април, че е получило кредитен рейтинг „AAA“ със стабилна перспектива от китайската рейтингова агенция „Дадун глоубъл кредит рейтингс“ (Dagong Global Credit Rating).

Друга китайска рейтингова агенция – „Си Ес Си Ай Пънюан“ (CSCI Pengyuan), определи най-високия рейтинг „AAA“ на руската петролна и газова корпорация „Газпром“, която е в черния списък на САЩ, откривайки и за него пътя за евентуално емитиране на дълг на вътрешния китайски облигационен пазар.

Достъпът до китайския облигационен пазар – втория по големина в света, би бил голямо предимство за руските компании, които са блокирани от получаване на западното финансиране заради санкции.

„Газпром“ получи рейтинга „AAA“ само дни, след като Русия и Китай дадоха зелена светлина за проекта „Силата на Сибир 2“ – мащабен газопровод, свързващ двете страни и израз на стремежа им да намалят икономическата си зависимост от Запада.

Китай се готви да възстанови достъпа на големи руски енергийни компании до своя вътрешен пазар на облигации, което е ясен знак за задълбочаване на дипломатическите и икономическите връзки между Пекин и Москва., съобщи вчера в. „Файненшъл таймс“.

По информация на запознати източници, Висши китайски финансови регулатори са уверили ръководителите на руски енергийни компании по време на среща в края на август в Гуанчжоу, че ще подкрепят плановете им за емитиране на облигации в юани (т.нар. „панда облигации“), посочват източници.

Ако се реализира, това ще бъде първото финансиране чрез облигации на руски корпорации в Китай от началото на войната в Украйна през 2022 г. и първото руско дългово финансиране на публичния пазар в континентален Китай от 2017 г., когато алуминиевият гигант „Русал“ набра 1,5 млрд. юана (около 210 млн. долара).

Източник: БТА