Икономика
След успешна инвестиция на „Райнметал“ у нас, правителството би работило и за вложение в по-сложна продукция, каза вицепремиерът Томислав Дончев

При успешна реализация на проекта за изграждане на два завода у нас, договорен между България и германската компания „Райнметал“, правителството би работило и за нова инвестиция в доста по-високотехнологично производство. Това посочи вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев в предаването „120 минути“ по бТВ.
„Аз имам много дълъг опит в работата с немски инвеститори. От този опит знам, че се започва с нещо малко по-голямо и като потръгнат нещата, се увеличава размерът на инвестицията. Това се е случвало, включително и с мое пряко участие, десетки, да не кажа стотици пъти“, каза Дончев по повод плановете за изграждане на два военни завода у нас – първи за артилерийски снаряди по стандартите на НАТО и втори – съвместно предприятие за производство на барут.
Вицепремиерът каза, че това е продукция и производство, което не бива да подценяваме. За целите на въоръжените сили и военната индустрия взривните вещества са много ценен ресурс и е много важно на наша територия, на територията на България ние да имаме капацитет, да имаме способност да произвеждаме, а не да внасяме“, заяви Дончев.
По думите му този завод ще позволи на страната ни да бъде независима по отношение на доставки на барут, ако ситуацията го изисква. „Недай си боже, ако се наложи и България изпадне, ще използвам евфемизма „кинетичен сблъсък“, това е евфемизъм на война, ако недай си боже се наложи, ние ще чакаме доставка на барут от Африка? Или от Азия?“, каза Дончев.
Според вицепремиера правителството ще организира реализацията на двата завода така, че всичко да е както трябва, което би отворило път за реализация на нова инвестиция от страна на германската компания у нас за доста по-сложна продукция.
„Райнметал“ е световен производител на военна техника с над 100 години опит, той не произвежда само снаряди и боеприпаси, той произвежда военна техника, камиони, радари и какви ли не други неща. Аз бих се радвал да имаме инвестиция на много по-високотехнологично ниво, която да гарантира много по-висока добавена стойност“, добави Дончев.
Томислав Дончев посочи, че като цяло българската индустрия страда от липса на работна ръка, което е сериозен проблем, тъй като индустрията оформя 28 на сто от икономиката на страната, което е повече от земеделието и туризма взети заедно.
Източник: БТА
Икономика
„СпейсЕкс“ купува честоти за 17 млрд. долара, за да разшири предлагането на „Старлинк“

Космическата компания „СпейсЕкс“ (SpaceX) на милиардера Илон Мъск придоби честоти на стойност 17 милиарда долара от американския оператор „ЕхоСтар“ (EchoStar), като част от усилията за разширяване на операциите на сателитната мрежа „Старлинк“ (Starlink). Това съобщиха двете компании днес в общо изявление, цитирано от Франс прес и Асошиейтед прес.
Сделката цели да развие услугата за директен достъп от смартфони към някои от сателитите на „Старлинк“, без необходимост от допълнително устройство (direct to cell).
„СпейсЕкс“ изстреля в началото на 2024 г. първите си сателити, които могат да осигуряват директни комуникации със съвместими смартфони. Компанията вече разполага с 600 такива сателита от общо около 8000 в орбита.
Освен текстови и аварийни съобщения клиентите на мрежата „Старлинк“ вече имат достъп до приложения, социални мрежи и платформи за съобщения в отдалечени райони, подчертава компанията на Мъск на сайта си.
За да предоставя тези услуги, „СпейсЕкс“ си партнира с десет оператора, работещи в Северна и Южна Америка, Австралия, Япония, Швейцария и Украйна.
„Над 50 процента от планетата все още не са обхванати от наземни услуги“, припомня „СпейсЕкс“, заявявайки, че остава „ангажирана да работи с мобилни оператори в глобален мащаб“.
Сделката предвижда някои клиенти на „ЕхоСтар“ да получат достъп до новата услуга, уточнява съвместното съобщение на двете компании.
В електронната търговия преди откриването на борсата в Ню Йорк акциите на „ЕхоСтар“ поскъпнаха с 22 процента до 82 долара за акция.
Източник: БТА
Икономика
„Росатом“ се готви да емитира облигации в юани в Китай, китайска агенция даде рейтинг „ААА“ на „Газпром“

Руската държавна ядрена корпорация „Росатом“ се готви да емитира облигации, деноминирани в китайски юани. Това съобщи говорител на компанията днес, цитиран от Ройтерс, без да посочи подробности.
Съобщението идва след посещението на руския президент Владимир Путин в Китай миналата седмица, по време на което той призова за създаване на съвместна финансова инфраструктура за страните от „Глобалния Юг“.
Ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов заяви по време на четиридневната визита, че руската корпорация е готова да помогне на Китай да изпревари Съединените щати по инсталиран ядрен капацитет.
Русия вече е помогнала за изграждането на четири ядрени реактора в Китай и в момента строи още четири, като според Лихачов Китай има нужда от големи количества уран и ядрено гориво за своите амбициозни планове.
Ключовото енергийно подразделение на „Росатом“ – „Атоменергопром“, обяви през април, че е получило кредитен рейтинг „AAA“ със стабилна перспектива от китайската рейтингова агенция „Дадун глоубъл кредит рейтингс“ (Dagong Global Credit Rating).
Друга китайска рейтингова агенция – „Си Ес Си Ай Пънюан“ (CSCI Pengyuan), определи най-високия рейтинг „AAA“ на руската петролна и газова корпорация „Газпром“, която е в черния списък на САЩ, откривайки и за него пътя за евентуално емитиране на дълг на вътрешния китайски облигационен пазар.
Достъпът до китайския облигационен пазар – втория по големина в света, би бил голямо предимство за руските компании, които са блокирани от получаване на западното финансиране заради санкции.
„Газпром“ получи рейтинга „AAA“ само дни, след като Русия и Китай дадоха зелена светлина за проекта „Силата на Сибир 2“ – мащабен газопровод, свързващ двете страни и израз на стремежа им да намалят икономическата си зависимост от Запада.
Китай се готви да възстанови достъпа на големи руски енергийни компании до своя вътрешен пазар на облигации, което е ясен знак за задълбочаване на дипломатическите и икономическите връзки между Пекин и Москва., съобщи вчера в. „Файненшъл таймс“.
По информация на запознати източници, Висши китайски финансови регулатори са уверили ръководителите на руски енергийни компании по време на среща в края на август в Гуанчжоу, че ще подкрепят плановете им за емитиране на облигации в юани (т.нар. „панда облигации“), посочват източници.
Ако се реализира, това ще бъде първото финансиране чрез облигации на руски корпорации в Китай от началото на войната в Украйна през 2022 г. и първото руско дългово финансиране на публичния пазар в континентален Китай от 2017 г., когато алуминиевият гигант „Русал“ набра 1,5 млрд. юана (около 210 млн. долара).
Източник: БТА
Икономика
Германското правителство удължава контрола си върху дъщерните дружества на „Роснефт“

Германското правителство реши да запази контрола върху местните подразделения на руската държавна компания „Роснефт“, включително и върху голямата рафинерия в североизточния германски град Швет, предаде ДПА.
Правителството удължава държавния контрол върху рафинерията Пе Це Ка Швед (PCK Schwedt), установен през 2022 г., с още шест месеца до 10 март 2026 г., съобщи днес германското министерство на икономиката.
Рафинерията, разположена на около 90 километра североизточно от Берлин, близо до границата с Полша, снабдява големи части от Североизточна Германия, включително столицата, с бензин, мазут, керосин и химически продукти.
Контролът на германското правителство върху рафинерията, която е 54 процента собственост на германските подразделения на „Роснефт“, трябваше да бъде само временен.
„Роснефт“ се опитва да продаде германските си активи, след като Берлин пое контрола над тях след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна. Впоследствие германското правителство реши да прекрати доставките на руски петрол за рафинерията, което я принуди а търси алтернативни източници.
Удължаването на контрола гарантира снабдяването на федералните провинции Берлин и Бранденбург и осигурява стабилността на обекта в Швет, заяви министерството.
„Продажбата би била юридически най-сигурният и следователно и най-бързият начин да се позволят инвестиции в рафинериите и да се гарантира стабилността на обектите в Германия“, допълни ведомството.
Германските подразделения на „Роснеф“ имат миноритарни дялове и в рафинериите „МиРо“ (MiRo) в Карлсруе и в „Байернойл“ (Bayernoil) във Фохбург. Общо“Роснефт“ държи около 12 процента от капацитета за преработка на суров петрол в Германия.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 4 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 3 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати