Европейската интеграция е основен приоритет на правителството на Северна Македония, а 8 септември, когато държавата отбелязва Деня на независимостта, не е просто дата, а „копнежът … за собствена, независима и суверенна държава, собствен дом и собствена валута, собствени институции, собствена академия, собствени университети, литература, култура”, заяви в словото си по повод държавния празник на Република Северна Македония премиерът на страната Християн Мицкоски.

Днес в Северна Македония отбелязват Деня на независимостта, а основното честване се проведе в сградата на националната филхармония в Скопие. На тържеството присъстваха президентът на страната Гордана Силяновска-Давкова, министри, депутати, представители на вероизповеданията и на дипломатическия корпус.

„Гласът (на референдума) на 8 септември означаваше завършване на независимостта, но това е и гласът на Илинденския народ, гласът на АСНОМ-ския народ, гласът на героите от Кресна и Разловци, на възрожденците, на бунтовниците, викът на борците от Крушево, почеркът на (Георги) Пулевски, (Кръсте) Мисирков, борбата на (братя) Миладинови – на всички онези, които със своя дух, със своята визия и енергия за родината си, дадоха всичко, а не поискаха нищо в замяна. Нека не забравяме ролята на историческата ВМРО, която тя изигра в създаването на македонската държава. Като премиер, аз и всички останали имаме задължението да се поклоним пред тези, които говориха за независимост, но и пред тези, които споделяха надеждата и копнежа за собствена страна, които изпълниха улиците и разпалиха огъня за Македония в условия и времена, когато имаше такива, които говореха за федерации, за химни на Югославия, когато за всички беше ясно, че тази страна се разпада”, посочи Мицкоски.

На 8 септември 1991 г. в страната, част от някогашната Социалистическа федеративна република Югославия, се провежда референдум с въпрос „Дали сте за суверенна и независима държава Македония с право да влезе в бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия?“, на който повече от 96 процента от гражданите отговарят положително. Референдумът на практика е стъпката към обявяване на независимата държава.

В словото си на днешното отбелязване на Деня на независимостта Мицкоски посочи, че основният приоритет на правителството във вътрешен план е преодоляването на ниската раждаемост, а във външнополитически план – европейската интеграция, и че очаква предложението на опозицията за формулиране на т.нар. червени линии „по въпроса с източния съсед”. 

„С нетърпение очаквам това предложение, за да видя какво ще бъде. Очаквам го с нетърпение, от същите тези, които приеха декларация да не променят името, а след това го промениха. От тези, които викаха, че няма (да приемат) ултиматуми, а след това приеха френското предложение. От тези, които казаха „хайде да направим референдум“ и след това не признаха резултатите от него. Да видим какви са тези червени линии, чийто цвят ще бъде по-блед от най-белия цвят, защото не може едновременно да се говори за червени линии и да се казва „всичко, поставено на масата, трябва да се приеме безусловно“. Но ви казвам, бъдете сигурни, докато съм министър-председател, няма да има игри с подобни проблеми. Страната ще бъде сигурна. Нашият приоритет е европейската интеграция. Той е и ще остане, но този път повече не трябва да бъде срамен. Той трябва да бъде достоен, трябва да бъде път, по който ще бъдем равни с всички останали европейски народи, а не унижени и засрамени, както за съжаление всички ние се чувстваме днес”, заяви Мицкоски. 

В поздравлението си за Деня на независимостта президентът на страната Гордана Силяновска-Давкова също акцентира върху евроинтеграцията на Северна Македония. 

„Днес, 34 години по-късно, в свят, основан на сила, а не на закон, ние все още водим битка за суверенна, равноправна, модерна, стандартна, европейска, правова държава, член на Европейския съюз. През последните три десетилетия се сблъскахме с множество вътрешни разделения и кризи, външен натиск и предизвикателства, отстъпки и компромиси, несъвместими с решението на референдума от 1991 г. и дори с международното и националното право. За съжаление, политиката ни учи, че несправедливостите не се премахват с един щрих на перото, а с упорита вътрешна и международна борба, с правни спорове и внимателни политически дейности, с мъчително изграждане на приятелски съюзи, не с безразсъдни и прибързани действия, с вътрешно единство, не с разделения, със самоуважение, но и с взаимно уважение”, написа Силяновска в профила си във Фейсбук.

„Държавата все повече се превръща в собственост на малцина и все по-малко на гражданите. Държавата е заплашена да изостави десетилетната мечта за (евро)интеграция, (изправена е пред) масова емиграция и икономическо опустошение“, каза във видеообръщението си председателят на опозиционната СДСМ Венко Филипче, добавяйки, че държавата „не е собственост на партиите, нито на правителството“, а на гражданите. По думите му „заплахата не е от оръжия, а от корупция, от несправедливост, от дискриминация, от бедност“.

Той подчерта, че следващата цел на Северна Македония е членство в Европейския съюз.

„Днес сме на една крачка от Европа. Трябва да направим тази крачка сами, но заедно и обединени. Защото вярвам, че в крайна сметка всички искаме едно и също нещо – сигурно бъдеще за тази страна и нашите деца“, казва Филипче в поздравителното си послание.

Северна Македония посреща държавния си празник на практика в неофициална, но стартирала предизборна кампания за местните избори, които ще се проведат през октомври. 

На 25 януари 1991 г., първият многопартиен парламент в Скопие приема Декларация за независимост, с което започва и процесът за обявяване на независимостта на бившата югославска република, който включва референдума на 8 септември същата година.

При избирателна активност от 75,7 процента повече от 96 на сто от гражданите, които гласуват на референдума, отговарят положително на въпроса: „Дали сте за суверенна и независима държава Македония с право да влезе в бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия?“.

С решение на парламента на страната от 17 ноември 1991 г. е обявена независимостта на страната и започва процесът на отделяне от СФРЮ.

България е първата страна, която на 15 януари 1992 г. признава новата държава под конституционното й име – Република Македония.

Източник: БТА

Десетки хиляди учители от цяла Румъния протестират в Букурещ днес в първия учебен ден срещу предприетите от правителството мерки за икономии, съобщава телевизия Диджи 24, като отбелязва, че вместо с празненства новата учебна година започва с бойкот и протести, организирани от трите основни синдиката в образователния сектор.

Демонстрантите се събраха на Площада на победата в Букурещ, където скандираха „Оставка!“, „Долу правителството!“ и „Долу лъжливия министър“. Те призоваха за оставката на министъра на образованието Даниел Давид с мотив, че до последния момент не е предприел нищо срещу „хаоса“ и „тежките проблеми, предизвикани от прибързаните решения на правителството“. Протестиращите надуваха вувузели и носеха плакати с надписи: „Образованието заслужава по-голямо парче от пицата“ и „Днес режете от образованието, утре ще просим като нация!“, посочва телевизията. 

Мерките, които предизвикаха недоволството на учителите, включват увеличение на задължителната преподавателска норма от 18 на 20 часа месечно, сливане на стотици учебни заведения, увеличаване на броя на учениците в клас, намаляване с над 50 процента на ставката за дейностите с почасово заплащане и други. Те са част от първия пакет мерки за икономии, приети от правителството на премиера Илие Боложан в рамките на усилията за овладяване на прекомерния бюджетен дефицит, който достигна 9,3 процента от БВП в края на миналата година.

Към протеста на преподавателите, организиран от Федерацията на свободните синдикати в образованието (FSLI), Федерацията на синдикатите в образованието „Спиру Харет“ и Националната синдикална федерация „Алма Матер“, се присъединиха също организациите на студентите и учениците. Националният съюз на студентските организации в Румъния отбеляза, че мерките „засягат цялата образователна система“ и „ограничават правата на всички преки бенефициенти на образованието“. 

Шествието на протестиращите учители тръгна от Площада на победата, където се намира сградата на правителството, към президентския дворец „Котрочени“, като по пътя си блокира движението на моста „Басараб“. Очаква се делегация на демонстрантите да бъде приета за разговори от президента Никушор Дан.

Източник: БТА

До 2028 г. се надяваме да станем 28-та държава членка на ЕС, заяви днес министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич на брифинг в правителствената резиденция „Горица“ в Подгорица след среща с българския премиер Росен Желязков.

Двамата лидери проведоха среща на „четири очи“ и подписаха споразумение между правителствата на България и Черна гора за научно и научно-техническо сътрудничество.

До края на следващата година се очаква да затворим всички преговорни глави по присъединяването на Черна гора към Европейския съюз, заяви Спаич, допълвайки, че това ще бъде исторически момент за страната.

Черна гора получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2010 г., а преговорите за присъединяване започваха през 2012 г.

Социологическите проучвания, проведени през последните години, сочат, че около 70-80 процента от населението подкрепят присъединяването на Черна гора към ЕС. Всички етнически групи в Черна Гора са проевропейски настроени, подчерта министър-председателят на Черна гора.

Желязков и Спаич са обсъдили не само дипломатическите връзки между двете държави, но и темите, свързани с икономиката и свързаността.

Дошло е времето да поставим нашите двустранни отношения на по-високо и видимо ниво, така че българите лесно да посещават Черна гора, както и черногорците – България, каза Спаич.

В отговор на журналистически въпрос за еврото, което е официална валута в Черна гора, въпреки че не е член на еврозоната и на ЕС, Спаич каза, че приемането на единната европейска валута би помогнало много на икономиката на България, че ще намали инфлацията, ще улесни инвеститорите и гражданите и със сигурност е добре да се случи.

Източник: БТА